Банкеръ Weekly

Съдби

ДИСИДЕНТСТВОТО НИ БЕ ОБИКНОВЕН КРЪЧМАРСКИ ГНЯВ

Проф. Андрей Пантев пред в. БАНКЕРЪПрофесор Пантев, в една своя книга разсъждавате за вечния въпрос на човека - защо?- Това е най-великият и най-тайнственият въпрос. Науката започва там, където започват отговорите на този въпрос, защото констативното описание на събитията още не означава наука. Казваме, че небето ще се стъмни и звездите ще изгреят, но това не прави науката астрономия. Такава е същността на хуманитарните дисциплини - да спрат с констативното описание на събитията и да отговорят на въпроса защо едни народи, държави, дори континенти имат една съдба, а други - друга. Само защото едните са лоши, мързеливи, разрушителни или съществуват и други причини, които предопределят това обстоятелство? За мен в частност това е науката история.Ако не възразявате, някои от въпросите ще започват със защо. И така, защо например гласувахте в парламента срещу влизането на България в НАТО?- Ще отговоря с два аргумента - единият е сериозен, другият - не толкова. Първо, защото не разбирам самата причина за съществуването на НАТО. Както и да го усукваме, тази организация не може да отговори на предизвикателствата на съвременния тероризъм. Що се отнася до несериозния аргумент, тази оперетна пародия с предварителното отпечатване на Държавен вестник сама по себе си е достатъчен аргумент да не гласувам за НАТО. Това беше позор, и то все за хора, които би трябвало да бъдат блюстители на правото. (Извънредният брой на Държавен вестник, в който бе обнародван Законът за ратифициране на Северноатлантическия договор от 1949 г., бе раздаден на депутатите минути след като те бяха гласували - бел. ред.)Представете си, че трябваше да гласувате, само че по времето на Тодор Живков, за или против влизането на страната във Варшавския договор. Как бихте постъпили?- Разбира се, че бих гласувал отрицателно, макар да не съм пял панегирици за Варшавския договор и да не съм громил американския империализъм. Никой не отрича, че днес има огромна разлика в начина на изразяване на мнения. Но ако тогава нещо е било лошо, това не означава, че днес трябва да е дори още по-лошо. Мога да направя аналогия с режисьора Андрей Кончаловски, този гражданин на света. Дойде тук и каза, че Русия е в окаяно положение, а някакво перекенде го попита: Значи ли това, че изпитвате носталгия към тоталитаризма. Ето я дивотията и първосигналността на подобно мислене и подобни въпроси. Защо влязохте в политиката? Вие сте интелектуалец и неведнъж сте казвали, че не всичко на този свят е пари.- Да си в Народното събрание не означава да си политик, нито пък това е средство за препитание или професия. Смятам себе си за изявен в друга област и мисля, че в парламента трябва да има хора като мен. Често пъти съм се замислял дали да не го напусна, но не демонстративно. Питам се обаче какво ще се случи после: ще дойде друг, който ще гласува по друг начин. А аз точно това не искам - да има такъв глас на моето място. Съгласен съм, че в парламента трябва да има икономисти, юристи, инженери, политолози, лекари. Но парламентаризмът не е професия. Смятам, че в бъдещото Народно събрание трябва да има и такива като мен - хора, които да внасят не само граждански щрих, исторически аналог, а едно различие, което не е преднамерено и кариеристично. Моето поведение може да се обясни с всичко друго, но не и с кариеризъм. Докато обратните гласувания на огромното мнозинство от депутатите могат да се обяснят и с кариеризъм. Немалко известни интелектуалци по света, досущ като у нас, имат леви убеждения. Как си обяснявате това?- Такава е цялата история на т.нар. интелигенция. Не мога да разбера как интелектуалец може да одобри военен съюз, какъвто и да е той. Освен ако страната му не е в състояние на война, а съюзът има подчертано спасителни и отбранителни функции. В нашия случай не е така. Аз се отнасям иронично към нашите понятия за ляво и дясно. Те не са свързани с идеи и програми, още по-малко с идеали. Те са свързани или с приятелски кръг, или с кариеристични интереси, или с носталгична вярност към родова памет. В това отношение, за да си десен в България, би трябвало да си потомък поне на барон или на виконт. И понеже у нас няма такива титли, намирам дясната принадлежност за доста комична. По принцип дясното се проявява тогава, когато в други страни с много бързи темпове се осъществяват радикални и дори революционни промени, които фактически обричат на провал една социална политика. Затова казвам, че консерватор е онзи, който прави това, което либералът иска. В този смисъл консервативното, дясното поведение не е съпротива срещу промените, а срещу темповете и мащабите на тези обществено-политически промени. Пак повтарям, че аз се отнасям иронично към тези понятия в българското общество. Защо в нито една друга източноевропейска страна в преход не се случи онова, което стана в България? Само политическата класа ли е отговорна за това? - Колкото и неприятно да звучи, трябва да виним всички нас. Този въпрос е адекватен на въпроса защо в България нямаше истинско дисидентско движение. Днес дисиденти са тези, които са обидени от факта, че не са им издали книгата, престанали са да бъдат главни редактори или не са изпращани редовно в чужбина. У нас дисидентството беше най-вече кръчмарски гняв, упражняван във вицове. Имаше хора, които на маса се шегуваха за сметка на Тодор Живков, но доста угоднически се ръкуваха с него. Знам един такъв журналист, голям идеолог на антикомунизма, който на една снимка е направил голяма чупка в кръста при ръкуването си с Живков (става дума за Петко Бочаров - б.ред.). Не можем да скрием, че характерна черта на нашия национален характер е прекалено бързата адаптивност към синкопите на времето. И стана така, че значителна част от хората, върху които се изливаше рогът на социалистическите привилегии и изобилия, впоследствие се оказаха на страната на демократите. Започна се симулация на демокрация, на разграждане на системата и преход към пазарна икономика. Затова другото име на пазарната икономика у нас е бандитизъм и кражби. Ето затова, заедно с ликвидирането на ТКЗС-тата, бяха разграбени тракторите и кравите. Най-големият дефицит в нашето национално историческо развитие е липсата на континюитет и на баланс. Всяко поколение, което идва, отричайки предишното, е длъжно да съхрани позитивното от предшествениците си. А у нас през последните години се отричаше всичко и днес продължаваме да маршируваме на място.Докога в България ще се говори за прехода без подлози?- Няма защо да крием, че у нас съществува доволно влиятелна група хора с големи възможности, която има интерес точно от това състояние на българина. Често се шегувам, че за онези, които не са награбили достатъчно, преходът не е завършил, а за другите, които имат много сериозни стопански позиции и са осигурили живота на правнуците си, отдавна е зад гърба им. Аз смятам, че не може да се говори за начало и край на преход. Че хората винаги живеят колкото в модерни, толкова и в преходни времена. Въпросът е до каква степен този напредък се осъществява поетапно, скъсвайки с предразсъдъците и пороците на миналото. А у нас, именно защото се казваше не на всичко, значителна част от тези пороци останаха. Преди време група политолози и социолози официално оповестиха края на прехода. Какви са основанията им?- Според мен търсенето и откриването на подобни оптически граници в даден исторически период е доста смешно. Защото началото на комунизма не започва с края на Октомврийската революция, така както и началото на модерния свят не започва с победата на Френската революция, а краят на Втората световна война не настъпва с капитулацията на Германия. Да отрежеш такъв период е все едно да направиш операция със сатър. Необходими са точна ръка и остър скалпел. В това отношение много неща тепърва ще бъдат възпроизвеждани от миналото. Един пример - в продължение на 45 години в най-различни документи имаше графа баща - активен борец. По-рано се е казвало деца от буржоазен произход, а днес може да се казва деца от червен произход. Драмата обаче е, че децата на червените бързо станаха сини. Завършил ли е този преход, или не, при положение че висшият състав на бекапистката номенклатура днес живее безкрайно по-добре отпреди? Професоре, кого искате да попитате защо?- Би трябвало да го задам на Твореца, на Създателя. Но понеже за мен Бог не е личност, а е свръхразум, аз бих го попитал защо е устроил света така, че в крайна сметка винаги да побеждава злото, а не доброто. Ако говорим, че демокрацията е най-прекрасното състояние на човешкия род и дух, защо човечеството пътува три хиляди години към нея и още не е стигнало крайната спирка? Защо след толкова идеали, пролята кръв и саможертви светът още не е по-добър от времената на Исус Христос? Вярвате ли в катарзиса?- Не, защото същността на човека крие винаги добро и зло. Има, разбира се, и условни катарзиси, каквито преживяха японците и германците. След края на Втората световна война те казаха: виновни сме всички, а не само фюрерът и императорът. Това обаче е поемане на историческа вина. А вярвате ли в катарзиса на българското общество?- Вярвам, че най-после ще се намерят хора, които да отговорят на един мъчителен въпрос - защо нашето историческо развитие тръгна накриво. След звездния миг на българското възкресение през 1878 г. вярвам, че най-сетне ще престанем да хвърляме враждебни погледи към съседите си като виновници за нашите нещастия, както и към руския експанзионизъм или американския империализъм. Вярвам и в още нещо - в мига, в който балканците няма да се срамуват да се наричат балканци, както например се срамуват хърватите, румънците и словенците. Вярвам, че един ден ще се яви човекът, който да зададе въпроса: балканецо, поради что се срамиш да бъдеш такъв?

Facebook logo
Бъдете с нас и във