Банкеръ Weekly

Съдби

ДИРЕКТОР ПО НЕВОЛЯ

В първия си работен ден като главен изпълнителен директор Садя Юнас избухва в плач. Само пет дни по-рано тя все още е студентка в Чикаго, която очаква с нетърпение ваканцията и изобщо не подозира какъв обрат й подготвя съдбата. След убийството на баща й 22-годишната Садя изведнъж се оказва начело на компания с годишни приходи от 30 млн. щ. долара и 2500 служители. Пред нея лежат производствените графици и финансовите отчети на семейната текстилна фирма Клас Текстайл Милс (Klass Textile Mills).Взирах се в документите, без изобщо да разбирам какви са те - спомня си Садя. - Просто започнах да плача. Две години по-късно тя вече се е съвзела от шока и обезкуражаващия старт. За това време младата жена успява да изведе Клас до лидерската позиция сред пакистанските износители на ежедневно облекло. Благодарение на усилията й компанията преодолява един труден период в развитието си. Текстилните поръчки, идващи от Съединените щати, намаляват рязко заради терористичните атаки на 11 септември 2001 г., а един от най-добрите клиенти е на път да фалира. За две години обаче Садя доказва, че и жена, при това млада, може да оцелее в конкурентния бизнес в една ислямска държава.Желанието на Мохамед Юнас винаги е било най-голямата от трите му дъщери да поеме кормилото на текстилната компания, която той създава през 1992 година. Но дълго време Садя не показва интерес към подобна перспектива. Тя заминава да учи мениджмънт в Чикаго и много бързо се привързва към града на брега на езерото Мичиган. В плановете й за бъдещето присъства идеята да продължи образованието, а не да се присъедини към семейната фирма. По-интересно ми беше да се опитам да създам нещо сама, отколкото да го получа наготово, твърди Садя.Нещата се променят на 10 март 2001 година. Докато шофира на път за работа, бащата на Садя е застрелян от неизвестни нападатели. Подозренията се насочват към негов роднина, с когото Мохамед се е скарал заради общ бизнес. За смъртта на баща си Садя научава по телефона в шест часа сутринта в първия ден от пролетната си ваканция. Скоро тя вече е в самолета на Бритиш Еъруейз от Чикаго за Исламабадобзета от паника. По време на полета обаче взема неочаквано решение - никога няма да продаде семейната компания и ще напусне училище, за да се захване с нейното управление. Садя няма никаква представа какво й предстои да прави. Неин спасител се оказва асистентът на баща й - Нусрат Фаиз, който събира всички мениджъри за обяснения пред новия изпълнителен директор.През следващите няколко месеца Садя обикаля отделите на компанията, за да проучи как точно се прави бизнесът. Една от първите й задачи е да преодолее страха от финансите. Дори когато бях в училище, това беше най-слабият ми предмет. Беше истински кошмар, признава Садя. Финансовият мениджър Мохамед Якуб се захваща търпеливо с практическото й обучение. Все още объркана, тя го моли да пренапише финансовите отчети на разбираем език, в който да липсва типичният за счетоводителите жаргон. Новата изпълнителна директорка на Клас много бързо привлича вниманието върху себе си. Текстилната индустрия осигурява 60% от работните места в промишлеността на Пакистан, 63% от общия износ на страната и 86% от експорта й за САЩ. Младата колежанка се оказва късметлийка, защото наследява един лоялен екип от служители в момент, когато бизнесът процъфтява. Баща й е създал две фабрики, които по нищо не напомнят на мрачните цехове с крайно нехигиенични условия, типични за развиващите се държави. Във фабриките на Клас машините са нови, подовете блестят, а стените са украсени с модерни произведения на изкуството. Годината (2001) пък се очертава като изключително щедра за пакистанските текстилни износители благодарение на подема на американския пазар. Само че лесният успех не продължава дълго. След атентатите на 11 септември клиентите започват да отказват поръчките от Пакистан, опасявайки се от вълненията в региона. След това отслабващата американска икономика принуждава един от най-важните клиенти на Клас - Уорнако (Warnaco), да потърси съдебна защита срещу кредиторите си, което слага край на сигурния поток от поръчки предимно за Ралф Лорън (Ralph Lauren) и Келвин Клайн (Calvin Klein). Като повечето пакистански износители и Клас не успява да се възползва достатъчно от ограничените търговски концесии, които американският президент Джордж Буш предлага на текстилните производители от Пакистан като награда за подкрепата на страната във войната срещу тероризма. Желанието на Клас е средното мито от 17% за внос в САЩ да бъде намалено. Вместо това американците предлагат разширени експортни квоти в категории, които не облагодетелстват екипа на Садя.Големият козна Клас се оказва стабилният договор за производство на пуловери, блузи и други артикули за веригата Колс (Kohl's), която обхваща 457 магазина в 33 американски щата. Всъщност втората фабрика на Клас е отворена специално за да изпълнява поръчките от Колс. Благодарение на тази верига и осигуряваните от нея приходи пакистанската компания успява да се задържи на повърхността в момент, когато други местни износители на текстил затъват.Според Садя Юнас през 2002 г. нейната фирма ще изостане съвсем малко от резултатите, постигнати година по-рано, и ще продължи да носи печалба. За 2001 г. приходите на Клас възлизат на 30 млн. щ. долара.Не е трудно човек да подцени Юнас. Увереността й е скрита зад срамежлива усмивка, а лекото чувство за хумор маскира твърдия й характер. Тя прилича много повече на колежанка, каквато доскоро е била, отколкото на главен изпълнителен директор. Садя подозира, че именно нейната младост, а не фактът, че е жена, е разтревожила кредиторите и клиентите, с които се е срещнала. Въпреки че Пакистан е ислямска държава, сред образования й градски елит все пак не е необичайно да се видят жени на влиятелни постове. Самина Султана например ръководи добре известна фирма за изкупуване на памук, Асма Джехангир е блестящ адвокат, а Беназир Бхуто е избирана два пъти за министър-председател на страната в периодите 1988-1990 и 1993-1996 година.Садя Юнас казва, че нейното най-значимо постижение е било да опровергае хората, които са предсказвали, че компанията ще се провали. Успях да запазя Клас цяла, естествено с помощта на всички, които работят в нея. Продажбите ни не намаляха съществено, а печалбата се задържа на високо ниво. Независимо от това тя признава, че преходът от колежа до директорския кабинет не е минал безпроблемно. През първата година се страхувала да прави промени, за да не разруши това, което е създал баща й. Когато най-накрая започнала да влага собствен почерк във фирмата, Садя нерядко срещала отпор. Както споделя, налагало й се да положи доста усилия, за да накара подчинените си да приемат нейните идеи. Същевременно е готова да признае и поправи грешките, които допуска. Една от тях е, че твърде бавно се решила да освободи от длъжност маркетингов специалист, чиято арогантност отблъсквала останалата част от екипа. Другото опасение на Садя е да не загуби своя спокоен характер, докато се адаптира към неочаквания пост. Аз не съм родена за директор, изтъква тя. Очите й светват, когато започне да разменя шеги и клюки със своя асистент. И все пак има моменти, в които съжалява за стария си начин на живот. Като студентка бъдещето й е било изпълнено с неизвестност и предизвикателства, а сега то е свързано единствено със семейната фирма.Когато нещата се успокоят, Садя Юнас смята, че ще има време да си намери съпруг, и то сама, а не по споразумение, каквито са традициите в Пакистан. Неотдавна Клас отвори офис за продажби в Милуоки, за да бъде близо до Колс и да търси нови американски клиенти. Освен това е близо до Чикаго, добавя с усмивка младата жена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във