Банкеръ Weekly

Съдби

Дьорд Сонди: ДЪЛГИ ГОДИНИ ЖИВЯХТЕ БЕЗ ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

Директорът на Унгарския институт в София Дьорд Сонди е роден на 15 март 1946 г. във Феферниц, Австрия. Завършил е унгарска и българска филология в Будапеща. Бил е лектор по унгарски език в СУ Св. Климент Охридски. Професионалната му кариера е изключително богата. Бил е отговорен редактор за българска литература в издателство Европа в Будапеща от 1980 до 1990 г., а от 1995 г. е главен редактор на сп. Полис. През 1999 г. става главен редактор на месечното списание Напут. Превел е над 150 български автори на унгарски, между които и класически произведения като Записки по българските въстания от Захари Стоянов, Бай Ганьо от Алеко Константинов, възрожденска проза от Паисий до Ботев, Антихрист от Емилиян Станев и негови произведения, Диви разкази на Николай Хайтов, стихосбирки от Блага Димитрова и Биньо Иванов. Самият той е написал две томчета със стихове на български: Припада диагоналът и За ек вам и една стихосбирка на унгарски. Г-н Сонди е доктор на филологическите науки и член на Съюза на унгарските писатели.През миналата година той стана доктор хонорис кауза на Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий. Награждаван е с орден Кирил и Методий и почетен знак на Българската академия на науките Марин Дринов за приноса му в изследванията по българистика и в развитието на културните връзки между Унгария и България.Докато говорех с унгареца Дьорд Сонди, си мислех, че много рядко ще срещнеш българин, който толкова милее за България. Колкото и да е изтъркана фразата: обичам я като втора родина, в неговия случай това е точно така. Но, както казва той, в любовта му към България има много голяма доза случайност. След лутане каква университетска специалност да запише и кой втори славянски език да учи в университета, бавно, но с голямо желание започва да произнася първите си думи на полски и български. За една година в университета научава около 200-300 наши разговорни думи и решава да дойде в България на автостоп. Годината е 1972-ра. Стига до Русе и му трябва една седмица, за да превземе - пак на автостоп - разстоянието до София. не заради друго, а защото, който го качи в колата си, не го оставя на пътя, а го кани и вкъщи. И така от кола на кола, от град на град, криволичейки, пристигнах в София. За пръв път се срещнах с обикновения българин, който е невероятен. Обикнах го за цял живот. Унгарците също са гостоприемни, но това, което преживях тогава в една непозната и чужда страна, беше нещо живо. После естествено нямах никакви колебания и записах българска филология. Дьорд Сонди още при раждането си е орисан да избира местата си живеене по особен начин. Идва на бял свят в бежански лагер във Феферниц, Австрия. Днес това място не съществува на картата. Романтичната любов между родителите му е един от най-скъпите спомени за Сонди. Баща му бяга от армията, за да намери своята любима. За да се роди момчето, се предава и става военнопленник. Родителите му имат три възможности - или да продължат на запад с изтеглящите се съюзнически войски, да останат в Австрия, или да се върнат в Унгария. Нито за момент не съжалявам, че родителите ми са избрали обратния път към родината си!Първият български писател, който Дьорд прочита в оригинал, е Йордан Йовков. Съдбата е благосклонна към него и го среща с Емилиян Станев. Пише дипломна работа върху неговите анималистични разкази, а една от петте му награди за отличен литературен превод е за романа Антихрист. Срещите му с големия писател във вилата на семейство Станеви в Бояна остават едни от най-хубавите спомени, които е имал в живота си. Прекрасен човек, когото смятам за свой духовен баща. Нашите отношения бяха като между учител и чирак, но дай Боже, всекиму такива учители. С часове съм слушал в захлас разсъжденията му за българската история. Те бяха наистина впечатляващи. Обикновено той говореше, а аз мълчах, но за мен това беше толкова значимо, колкото всички лекции, които съм изслушал, взети заедно.Любопитствам дали все пак има нещо, с което българите са го разочаровали. Характерът ми е такъв, че помня само хубавите неща, а лошите забравям. Радвам се, когато вие успявате. Години наред живяхте така, сякаш карахте кола без огледало за обратно виждане. Най-накрая разбрахте, че не може да се живее без такова огледало.Сонди е наблюдавал страната ни внимателно и с очите на поет. Гледал е как в продължение на десетилетие уличните ни часовници не работят сякаш животът е спрял. Слава Богу, тези часовници вече отмерват времето, казва унгарецът. Будапеща е припрян, забързан град, какъвто София доскоро не беше. Все по-рядко ходя по улиците, но днес виждам същите тези хора, които вече са затичани нанякъде и са все по-малко усмихнати. При нас, унгарците, тази усмивка сякаш изчезна. А вие все още я имате. Дано я запазите.Като страна от бившия социалистически блок, Унгария също трябваше да мине през промени. Нашият преход не беше толкова ярък и жесток, както при вас. Частната инициатива в Унгария винаги се е поощрявала, затова и ние някак по-плавно и по-естествено се променихме. По-важен е обаче преходът в манталитета и в начина на живот. В човешката природа тези закостенелости много трудно изчезват. Трябва да се сменят поколенията, да дойдат тези на нашите деца и внуци, за да мръдне нещо генерално. Стремежът за влизане в НАТО и при нас, и при вас е съвсем естествен. За вас също е време да станете членки на този съюз, дори и заради самочувствието ни, категоричен е Сонди.Малкият му фотоапарат Минолта лежи до него на бюрото. Дьорд Сонди се гордее с многото и красиви снимки, които е направил. Обича пейзажите. И понеже води много заседнал живот - работи по повече от 12 часа всеки ден, задължително в събота и неделя се качва на Витоша. Пет-шест часа ходене в тази прекрасна, но не толкова обичана от вас планина, е истинско богатство за снимане, споделя унгарецът. Там изразходва дневното напрежение, разтоварва се, пише стихове, пее. По-красива от българската природа не съм виждал.С упрек казва, че не познаваме страната си. Миналата година открива, че в околностите на Велико Търново има 18 манастира, от хубави по-хубави. С възторг го споделя със свои приятели българи и те се изненадват. Интересувате се кой е любимият ми град в България? Търново. Този град е особено място за мен. Там съм специализирал, там съм изживял една от големите си любови, там бях удостоен с титлата доктор хонорис кауза. А на всичкото отгоре това е градът и на Емилиян Станев.В момента Дьорд Сонди е свободен мъж, след като два пъти се е женил. Синът му е на 27 години. Израснал е в България, но отдавна е забравил български език. Занимава се с математическо програмиране. Заедно с баща си правят литературно списание, което излиза десет пъти годишно. Дъщерята Бояна е родена у нас, в момента завършва Мениджмънт в областта на културата, изключително перспективна специалност в университета в Будапеща.Въпреки натоварения си делник Дьорд Сонди е галантен и внимателен събеседник. Свежото му чувство за хумор се лее и срещу него се усещаш по-леко и по-свободно. А, ето още нещо, по което си приличат унгарци и българи. В хумора е вплетена жестоката им историческа съдба. И плачът, и смехът са характерни за всеки народ. Ведростта на вашия и нашия хумор е нещо невероятно - той е философия и морал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във