Банкеръ Weekly

Съдби

ДИМИТЪР КЪРНЕВ ОТ ГРУПА Д-2: КИТАРИСТЪТ, КОЙТО СТАНА МЕНИДЖЪР

Ако искаш да присъстваш постоянно в заглавията на вестниците, трябва да си готов да те замерят нощем с бутилки. Това откровение на рокзвездата Мик Джагър може да звучи малко пресилено, но във всеки случай е изречено от човек, който познава не само двете блестящи страни на шоубизнеса - парите и славата. В България твърде много хора, особено сред т.нар. политическа класа, са готови да бъдат замервани и с по-тежки предмети, само за да попаднат в заглавията на пресата. Далеч по-реални обаче изглеждат шансовете на онези, които се стремят към власт в съвсем друга сфера - рок и попмузиката. В този смисъл китаристът на рокгрупата Д-2 Димитър Кърнев има известни предимства не само защото вече е успял да се докосне до пари и слава, макар и в по-скромни мащаби от тези на Мик. Трийсет и една годишният музикант е една от малцината фигури в бранша у нас, които съчетават в себе си артистичната тръпка на сцената и усета към пазара.Не се вземам прекалено сериозно като бизнесмен - казва Митко Кърнев, който изпълнява ролята на мениджър на Д-2, тъй като се занимава с деловата част от дейността й. - Аз съм преди всичко музикант и китарист на групата и не смятам да навлизам в тази област повече, отколкото е необходимо. А иначе нашата цел е да не бъдем цял живот само музиканти, добре би било да продуцираме млади изпълнители. Това е нормално. Не върви да си на петдесет години и да си принуден да свириш, за да се издържаш. Номерът е да свирим, докато изпитваме удоволствие, а в това време големите пари да се въртят някъде...Той очевидно знае какво говори. Както казва Луис Армстронг, музикантите не се пенсионират, те спират, когато в тях няма повече музика. А е повече от ясно, че музиката в момчетата от Д-2 скоро няма да свърши. По-рано и ние правехме като всички групи в България - след концерт или турне сядахме на масата и си деляхме парите. Но сега решихме да вземем нещата в свои ръце и вместо да се занимаваме с музикални компании, сами да движим бизнеса си. Кърнев, който миналата година бе обявен за най-добрия български китарист, явно има предвид търговските успехи на състава, но скромно премълчава доста подробности. Така например албумът Ледено момиче е най-продаваният музикален продукт на българския пазар за последните седем години, с повече от сто хиляди броя, а от другия им албум 2002 се разпродадоха над 63 хиляди. За нула време Д-2 събра куп награди и спечели единодушното одобрение на музикалната критика: Група на годината на телевизия ММ за 1999 и 2000 г., Най-добра група на живо на БГ радио за 2000-а, Албум на годината, Хит на годината с песента Ледено момиче... Изнасяли са концерти в Лондон (2002), Виена (2003) и Киев (2003). Дори само това е достатъчно да се разбере, че такива продажби и концерти означават много пари. А ако към тях се прибавят и брутните приходи от клипове, реклами, турнета и отделни концерти, годишно сумата може да набъбне значително. Затова членовете на бандата са въвели ред в делата си и вече имат своя бизнес структура. За разлика от огромното мнозинство групи у нас Д-2 са и дружество с ограничена отговорност. Митко, който е негов мениджър, и фронтменът Дичо Христов държат мажоритарния дял от 51 на сто, другите 49 процента се разпределят между останалите момчета. За нас е важно деловите среди да знаят, че една група като нашата също може да се занимава с бизнес, и то доста сериозно, защото аз сключвам сделки като във всеки друг бранш - казва Митко Кърнев. По думите му годишно групата има по два-три рекламни договора. Консултира ги известна адвокатска кантора. Засега Кърнев няма намерение да назначава външен човек за мениджър, но вероятно и на това ще му дойде времето. Нали когато дойдат големите пари, някой все пак трябва да знае къде е най-изгодно да инвестира, а някой трябва и да свири. Пускането на нов албум струва към 65-70 000 лева. Казва, че хонорарите се движат между 2500 и 15 000 лева. Напоследък обаче не свирят по клубове.Всъщност един от факторите, които спъват не само техния бизнес в България, са кражбите от ИНТЕРНЕТ и пиратските дискове. Ако у нас авторското право беше защитено, както трябва, печалбите в музикалната индустрия щяха да бъдат далеч по-големи, убеден е китаристът на Д-2, който от 15-годишна възраст се занимава с музика. Роден е в София и както сам казва, завършил е училището за генийчета в Правец, т.е. за електронни системи. Голямата си любов към китарата дължи на своя баща, който е бивш музикант. Той е и първият му продуцент, когато през 1999 г. с Дичо основават групата. Но изворът, от който черпи знания, е Джими Хендрикс. Той е човекът, от когото тръгва китарата. Трябва някой да ти отвори очите... Големите компании са били коректни към тях, но за шест години е имало и случаи да не им платят за концерт. Говори за известен бизнесмен, от добре облечените, чието име предпочита да не назовава, който го завлякъл с доста пари. Аз обаче отидох при него и си ги поисках. Те просто отказаха и това е. Все пак подобни случаи били единични. Комбинацията между артист и бизнесмен е доста шизофренна, признава Митко Кърнев. Всеки ден репетира по два-три часа. С китарата е като с всеки друг инструмент - ако не свириш един ден, първо ти го почувстваш, ако не свириш два дни, това разбира компетентната публика, а ако не се упражняваш три дни - всички. Твърди, че в светлината на прожекторите остава абсолютно спокоен, без каквато и да е сценична треска. Може би тъкмо това е професионализмът - да се владееш и в същото време да даваш всичко от себе си. Някои обаче намират поведението му на сцената за арогантно. През май в България пристига Лени Кордова, известен американски продуцент, с когото Д-2 ще работи. Освен като музикант Кърнев се изявява успешно и като композитор. Той е автор на музиката на песента Завинаги, с която футболните ни национали бяха изпратени на Европейското първенство по футбол през 2004-а. Парчето беше изпълнено от Д-2 и стана официална песен на отбора. Проектът за създаването й беше подкрепен от Министерството на младежта и спорта и от Българския футболен съюз.Противно на очакванията Митко няма много приятели. Най-добрият му приятел е в Америка. Не споменавам момчетата от групата в списъка на приятелите, за мен тя е нещо свято, а те са ми като братя, между нас има много силна връзка. И за хубаво, и за лошо сме заедно и си знаем всичко, изповядва той. Има автомобил Ягуар, но го изпотрошил из дупките на софийските улици. Страшно запален риболовец е, обича да отида на някое красиво спокойно кътче и да хвърли въдицата. (Впрочем някои туристически проспекти в Исландия предупреждават туристите да не се изненадат, ако видят Мик Джагър с въдица край някое езеро.) Обича да кара ски, обича и високите скорости, които развива с планински велосипед тип байк, но предпочита кроскънтри през пресечена местност, отколкото шеметните спускания даунхил. Колкото и странно да изглежда, той е по-скоро интровертен тип. Обожава домашния уют и го предпочита пред лукса на скъпите хотели. Не съм обратен, имам си гадже, обичаме се, от две години живеем заедно - изстрелва от упор Митко. - Малко съм консервативен на тема жени. Изповядвам по-консервативни схващания за отношенията между двата пола. Като се прибера вечер, обичам тя да е сготвила и първо да изпия едно малко - почитател съм на хубавите домашни ракии. Живее със Зорница, хореографката на балет Дива. И двамата са много амбициозни, но си разбират от занаята. Тя се опитва да прави нещо, което в България е адски трудно - да живее от балет, споделя той. По всичко изглежда, че действително музиката в Митко Кърнев скоро няма да свърши. Както казва неговият любим Джими Хендрикс, блусът се свири лесно, трудното е да го почувстваш...

Facebook logo
Бъдете с нас и във