Банкеръ Weekly

Съдби

Димитър Бояджиев: СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ СЪНУВАМ САМО КРЕДИТОРИ

Откога чакаме да ударим дъното, а то като че ли слиза все по-надълбоко. Непрекъснато идва някой чужденец да ни помага. Истината е, че ТЕ могат да ни научат да плуваме, но НЯМА да преплуват морето вместо нас - това е разбрал за единадесет години частен бизнес Димитър Бояджиев, най-големият производител на яйца в Югозападна България и собственик на Кокоимпекс ООД, Смолян.
Когато през 91-а година Димитър Бояджиев купува селскостопанския двор на бившето ТКЗС и става ясно, че ще строи птицекомбинат, за да произвежда яйца, разбирачите в бранша се подсмихват, защото според тях никой не гледа пилета, когато наблизо не се произвежда зърно. Само че Димитър се ръководи от друга логика. При тази екологично чиста природна даденост в Родопите би било много по-изгодно и за производителя, и за потребителя да транспортира зърно, а да произвежда яйцата на място, вместо да ги кара от 500 км разстояние. Той отчита и още нещо - от една страна, наличието на такъв голям курорт като Пампорово и фаворизирането на екологично чистите продукти от всички чуждестранни туристи, и от друга - липсващата в региона конкуренция в птицевъдството.
Само че, ако имаш амбицията да си сред първите в някой бранш, трябва да действаш с техните мащаби още когато започваш бизнеса си. Трябва да си поставиш много висок таван и

да не мислиш за дъното

Има и още едно златно правило, което Димитър Бояджиев спазва, независимо от ударите на пазара - информираност и равняване по най-добрите.
Когато през 1992 г. се свързва с немската фирма Биг дъджман и купува от тях първото за България компютъризирано оборудване за отглеждане на кокошки-носачки, успехът изглежда в кърпа вързан. Изпреварил е с една крачка конкурентите и се е вместил на пазар, който все още изглежда свободен - поне за Смолянско, и поне за момента. Това, към което Бояджиев се стреми, е да затвори целия производствен цикъл. Ясно му е, че с 2-3 хиляди дори 10 хил. кокошки няма да постигне нищо сериозно. Но когато те стават 100 000, когато затваря цикъла от излюпването на пилето до неговото клане, когато построява собствен фуражен цех, така че да контролира изцяло качеството и екологичната чистота на своя продукт - вече добива самочувствието на сериозен производител. От тези, дето ще формират средната класа в България. Питам го минава ли вече за един от успелите и богати хора в града, а той ми показва ръцете си: Богатите нямат такива ръце. Нали гледате Розалинда и други сапунки - там са богати, но за бизнес не се говори. Защото всичко се движи предвидимо и по правила. А

в България ние сме в непрекъснат стрес

и ми се струва, че сънувам само кредитори, които ще ми отнемат не любовта на живота, както е във филмите, а делото на живота ми - каквото в действителност е бизнесът ми. В него е вложено всичко - и това, което имам, и това което мога, и това от което зависи животът на семейството ми, и това заради, което повярвах, че наистина сме на път към Европа.
Само че... мъртвата хватка на българския икономически преход е на път да изрови един много голям и много тъжен въпрос за хора като Димитър Бояджиев - какво се случи за тези десет години, кой какво спечели и кой какво загуби в България?

Кое натежа на везните

- създаденото или илюзиите за него? Не коментирам истинността на това, което се изнася по вестниците - кой, как и от кого, колко хиляди долара е получил. Само че ние четем вестници, познаваме тези хора и стоим с калема в ръка над собствените си сметки. Опитваме се ако не да спечелим, то поне да уеднаквим двете страни на собственото си уравнение. Не се получава... - казва Димитър.
Неотдавна фирмата Кокоимпекс преживява на живо своя Параграф 22. Във вестниците излиза съобщение, че в Метро-Пловдив има няколко случаи сред персонала на заболяване от салмонела. Предполага се, че причина за това са яйцата на някоя от фирмите производителки. И въпреки че Кокоимпекс не продава в Метро, но е производител от региона, Националната ветеринарно-медицинска служба, в лицето на своите добри специалисти, задължава фирмата да унищожи!!! всичките си кокошки. Всякакви спорове по случая се оказват излишни, въпреки че няма никакво законово основание за такова разпореждане. Абсурдното е това, че в деня, в който се легитимира разпореждането за унищожаване на птиците, фирмата получава протокол, че яйцата, които тя предлага на пазара, са годни за консумация!? Но това е само началото на екшъна. Хората на Бояджиев се примиряват с принудителното масово клане, но искат да спасят част от вложените средства, като реализират поне месото на закланите птици.

И тук вече попадат в истинския Параграф 22

Започва едно въртене в бюрократичната машина, разкарване от инстанция на инстанция, вадене на десетки разрешителни, прехвърляне от едно място на друго, трупане на хладилни такси - докато накрая месото става негодно за консумация и по неизбежност е ликвидирано.
Равносметката - унищожени 60 000 кокошки, преки загуби от клането - 300 000 лв., косвени - от нереализираната продукция и пропуснати ползи - 100 000 лева. Необходимите средства за възстановяване на бизнеса в същия обем (100 000 кокошки) са 500 000 лева. Нали разбирате какво означава това за един обикновен българин с нормално износена нервна система!
И тук не става дума само за тромавата бюрократична машина - с повече търпение тя все пак е преодолима, но банковите гаранции от 200-300% - едва ли! Като добавим към всичко това липсата на всякакви данъчни облекчения, забавените плащания между фирмите, недостига на оборотни средства - оптимистичната картина е пълна. В същото време отваряте вестника и четете колко много програми за подпомагане на малкия и средния бизнес има - по Фар, по САПАРД, и т.н.
Ето, тази година огромният проблем е липсата на фураж - коментира Бояджиев. - Цената на тон царевица скочи от 200 на 350 лева. Нима и за липсата на фуражен баланс в държавата носят вина производителите? Но са потърпевши от това.
Колко пъти на сбирки на Съюза на птицевъдите и на новата Асоциация на яйцепроизводителите са поставяни тези проблеми, чрез професор Стоименов са организирани няколко срещи на високо ниво, включително и с министър-председателя. Отговорите обаче или не идват, или се бавят прекалено дълго.
Ето например, преди няколко месеца научихме за квотата от 6000 т птиче месо, което ще бъде внесено от ЕС. Нашата фирма не е пряко потърпевша от това, но колегите месопроизводители са ударени жестоко. Вярно е, отваряме вратите си към Европа, пазарът там е свободен за всички. Но нека не забравяме неравностойното положение, в което е българският производител спрямо европейските си конкуренти в страните, където селското стопанство е субсидирано от държавата. Затова 90% от българските производители се въртят в омагьосан кръг и апелират за равен шанс - заявява Димитър Бояджиев.
Той е благодарен на кредиторите си от SG ЕКСПРЕСБАНК, клон Смолян, заради това, че и след драстичното изпитание, което преживя неотдавна, пак застават зад гърба му. Всъщност първоначално те се опитват да продадат птицекомбината и когато не получават изгодна оферта, преценяват, че е най най-добре да дадат шанс на самия Бояджиев да спаси бизнеса си. Отпускат му нов кредит.
Все още има разумни люде по нашите земи..., усмихва се Димитър. Той обича да казва, че най-големият провал е да се пуснеш доброволно от хорото, на което сам си се хванал. Първо, защото някой друг веднага заема мястото ти, и второ, защото в Родопите никой не се предава доброволно. Пък и Лъвът е лидерска зодия, а какъв лидер ще си, ако не можеш да ръководиш поне собствената си съдба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във