Банкеръ Weekly

Съдби

Диляна Грозданова, депутат от ПГ на НДСВ, пред в.БАНКЕРЪ: ДОЙДЕ ВРЕМЕТО ЗА НОВ МЕДИЕН ЗАКОН

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 г. в София. Има дълъг стаж като журналист в БНТ. През 2001 година влиза в Народното събрание като депутат от НДСВ, избрана в Габрово. Член е на комисиите по медии и по външна политика. През декември миналата година бе сред учредителите на Съюза на свободните демократи, където бе избрана в политическото ръководство като секретар по вътрешната политика. Г-жо Грозданова, каква е вашата оценка за работата на медийната комисия, на която сте член?- Смятам, че най-правилно би било отчет да направи председателят на комисията (Милена Милотинова - бел.ред.), защото организира работата й и носи най-голямата отговорност. Такава е практиката в комисиите на Народното събрание. Аз понякога се шегувам, че съм член на две противоположни по характер комисии. Едната е най-извисената, а другата - най-низшата. Извисената е тази по външната политика, където всички са много куртоазни, протоколни, винаги се казва може ли, господин председателю, благодаря, господин председателю. В тази комисия почти винаги (да не кажа винаги) решенията се вземат с консенсус и тонът е много учтив. Другата е Комисията по медии, където пък няма никакъв ред, всеки си говори, когато си иска, и обикновено там пада голяма веселба. Заседанията й са открити за журналисти, те идват, чуват сочни изрази, весели изказвания. В този стил върви нашата работа в Комисията по медии. Иначе направихме две поправки в Закона за радио и телевизия (ЗРТ). Сега ни предстои да направим нещо по-голямо и съществено, като изработим изцяло нов закон и дано го направим добре. Досега се правиха кръпки към медийната материя, не само от нас, а и от предишните мнозинства. Въпреки че е наскоро приет, ЗРТ е един от най-променяните. Очевидно е дошъл моментът за един по-подреден и по-хубав закон, който да действа по-дълго време. Намирате ли, че ефектът от направените от вашето мнозинство поправки е добър?Ще излъжа, ако кажа, че поправките изпълниха очакванията. Очевидно е, че те не успяха да постигнат желания резултат. Лично за себе си съм с чиста съвест, защото още отначало казвах, че трябва да се пристъпи към създаването на нов закон, без това да означава да се изхвърли всичко от досегашния. Първата направена поправка бе свързана главно с две нововъведения, едно от които бе смяната на НСРТ със Съвета за електронни медии (СЕМ), а другото бе въвеждането на лицензирането на ефирните медии на едно гише, както процесът доби гражданственост. На СЕМ бе дадена по-голяма отговорност, той трябваше да има последната дума при лицензирането. В крайна сметка се оказа, че в състава на СЕМ липсват хора или поне един човек, който да е специалист по честотите и въобще в телекомуникациите. В тази сфера той разчита преди всичко на сътрудници и помощници. Иначе смятам, че членовете му като цяло са по-свързани с медиите, отколкото предшествениците им от НСРТ. Не казвам, че те не бяха специалисти в своята област, напротив, някои от тях бяха доказани актьори, писатели, но всички трябваше в процеса на работата си да се запознават с медийната материя. В това отношение потенциалът на СЕМ е по-добър, но пък техните решения се оказват много спорни. Много от важните гласувания отиват в съда и на практика той започва да регулира процесите в медиите, което не е нормално. Изобщо в нашата страна съдебната система започва да бъде натоварвана с функции, които са й неприсъщи - управлява икономиката, назначава синдици, следи паричните потоци. Напоследък трябва да се занимава и с управление на електронни медии, да решава кой да е директор на телевизията, предстои и да одобри или не решения за глоби, издадени от съвета. Не казвам, че е сбъркан принципът за подбор на хората в СЕМ. По-скоро има нужда от изработване на нови правила, по-малко на брой, но ясни и точни. Вие предложихте директорите на БНТ и БНР да се избират с квалифицирано мнозинство, но идеята бе отхвърлена. По-късно с обикновено мнозинство СЕМ избра Кирил Гоцев и пренебрегна фаворита на НДСВ Димитър Цонев. Имахте ли информация, че ще се гласува по този начин? Не бих могла да имам такава информация. Водеше ме вътрешното ми чувство да се спазва някаква логика. В действащия закон с квалифицирано мнозинство СЕМ утвърждава управителните съвети на БНТ и БНР, а пък с обикновено - генералните директори. Управителните съвети се утвърждават по предложение на генералните директори. Значи директорите имат най-много права и реално държат властта в ръцете си. Каква е тогава логиката те да се избират с обикновено мнозинство? Или и двата избора (на генерални директори и управителни съвети) трябва да са с квалифицирано мнозинство, или и в двата случая да се прилага обикновено. В момента ситуацията в двете медии е много трудна, и то не само финансово. БНТ е объркана какво да прави и какво не, чуди се да служи ли на политически интереси или не. Спрямо нея има голям икономически натиск от хора, които са в сянка и за обществеността не е ясно кои са.Вие първа заговорихте за ролята на Стоян Ганев в медийните процеси, за кадруването му в СЕМ. Мислите ли, че влиянието му се усеща и днес?Не мисля, че Стоян Ганев участва във взимането на решенията днес. Проблемът беше друг и аз съм му го казвала лично. Той позволи решенията да се взимат от други хора с ясно изразени интереси, които после не носеха отговорност за това, което са направили и искаха да бъде направено. Това е много порочно. Трябва да се знае кой отговаря, когато се взима едно или друго решение. Тогава спорът беше за членовете на СЕМ. Някой трябваше да каже ясно кой ги предлага, защо ги предлага, какви са тези хора, да им се прочетат биографиите пред депутатите, медиите да ги познават. В ерата Стоян Ганев, както я нарекоха журналистите, имаше много задкулисна организация, имаше хора, които не излизаха на светло, но в същото време дърпаха някакви конци. За мен това е недопустимо. Така се нагазва в едни води, които са много дълбоки. Ако искаш да командваш, трябва поне да знаеш как да го правиш. Вече живеем във време, когато медиите и общественото мнение е независимо и хората имат възможност да се информират от много източници. Паралелно със скандала Стоян Ганев доста се обсъждаха и вашите взаимоотношения с председателката на медийната комисия Милена Милотинова. Продължавате ли и в момента да сте на различни страни?Сега отношенията ни са нормални, колегиални. Ако съм я критикувала за нещо, вероятно съм имала различно мнение по някакви теми и идеи. Аз бързо забравям такива неща. В първите месеци и аз, и другите колеги забелязвахме пропуски в организацията на работа на комисията. Това са все задължения на председателя, който получава по-голяма заплата и повече екстри, за да отстранява тези пропуски. Именно той трябваше да наложи една по-голяма прозрачност при избора на членове на СЕМ. Ако му е било трудно, трябвало е да се бори и да не се примирява. Харесвате ли БНТ в момента? Хората винаги ще ви свързват с нея...Не знам защо, но не гледам много телевизия. Нямам и време, но сигурно не само това е причината. Въпреки това не мога да кажа, че БНТ ми харесва. Не виждам и хората да я харесват. Може би се заблуждавам, но така пише и в различните социологически изследвания, рейтинги и т. н. Едно нещо ме изпълва със задоволство и то е, че която и телевизия да включа, винаги има предавания от типа Отзвук. Следователно не е вярна тезата, че е остаряло, с която го свалиха преди време от ефира на Канал 1. Виждам го навсякъде, включително и в БНТ. Тя има какво още да направи за плурализма, това е изискване към новинарските предавания. От обещанието на Гоцев, че ще върне емблематичните си лица, на екрана виждам само Кеворкян. Другите не ги виждам. Може би БНТ трябва да прави повече опити да създава авторитети и имена в журналистиката. Това е плюс и за телевизията, и за нейния генерален директор. И изобщо не съм съгласна с философията на моя приятел Хачо Бояджиев, който казваше, че водещи няма. И че една маймуна да сложиш и да свалиш от екрана, хората ще кажат - дай си ми маймуната.След една година в парламента чувствате ли се добре в политиката?Честно казано, още си търся мястото в нея. Това е един вид друга професия, в която сега навлизам. Уча се да бъда по-премерена, което не беше нужно, когато бях журналист. Не бързам да казвам първото нещо, което мисля, уча се да се здрависвам с хора, които са ми неприятни, да бъда най-близо до тях. Това са правила в политиката, които трябва да овладея, доколкото не противоречат на характера ми, разбира се. Преди да стана депутат, често съм си мислила, че съм по-близо до политиката, отколкото са доста мои сегашни колеги. Била съм близо като журналист в политически предавания, познавах законите по-добре от някои депутати, които ги бяха гласували. Сега виждам, че има журналисти, които познават законовите текстове по-добре от мен, въпреки че аз съм участвала в приемането им. Човек познава в детайли главно тези закони, които са в неговата комисия, за останалите просто гласува в залата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във