Банкеръ Weekly

Съдби

ДЕТСТВОТО НА ТИРАНИТЕ

Тероризмът се превърна в главен знак на новото хилядолетие. В негов кървав знак. За да се противостои на терора, трябва да се познават неговите корени не само в политиката и икономиката, но и в човешката душа. Разрушителят ЛенинДиктаторът може да произхожда от напълно благополучно семейство, в което бащата е основна фигура и формира твърде високи цели. Ако летвата в детството е вдигната прекалено високо, обикновено детето не си и помисля, че някога би могло да я достигне. Точно такъв бил проблемът на Владимир Улянов. За него било по-лесно да стане революционер и да разруши целия свят, отколкото да настигне баща си. В дома на Улянови царяла атмосфера на стремеж към големите постижения в живота. Бащата Иля Николаевич направил фантастична кариера, станал дворянин, действителен съветник и бил награден с ордена на Свети Станислав от император Александър III. Старият Улянов отсъствал с месеци от дома си, обикаляйки Симбирска губерния по делата на народното образование. Майката Мария Александровна била пълновластна господарка на къщата и изцяло се занимавала с възпитанието на децата. Тя била волева, горда и затворена дама. Така я възпитал баща й - властен и дори деспотичен човек. Студената и жестока Маша, която очевидно не се омъжила по любов, пренесла върху децата си бащините методи на възпитание - култивирала в тях воля и чувство за превъзходство над околните. Владимир приличал повече на майка си, отколкото на баща си. Въпреки че завършил училище със златен медал, той бил ограничен и затворен в собствените си схеми човек. Неговата образованост била провинциална, особено на фона на задачите, които си поставял. Истинската култура, за която Владимир Улянов наистина имал качества, била заменена от собствената му фантастична идея за преустройване на света. Това впрочем е обща трагедия за всички диктатори и терористи.Близнаците Хитлер и НаполеонАдолф Хитлер е класически пример за диктатор, чиито комплекси и безумни идеи се коренят в детството му. Странно е, че твърде често сравняват Фюрера с Наполеон, макар че императорът не е бил диктатор в смисъла, който влагаме в това понятие днес. Майките и на Хитлер, и на Наполеон били много набожни и авторитарни. Те потискали синовете си с грижите си за тях и със собствените си идеали. Смята се, че и двамата са били мамини синчета. И при двамата женските черти доминирали над мъжките. Познавачите на труда на Фюрера Майн кампф (Моята борба) ще възразят, че тъкмо баща му е бил причината да се превърне в Хитлер, а не нещастната му майка. (Според някои източници бащата на императора - Карл Бонапарт, също бил строг и дори жесток човек.) В Моята борба Хитлер се опитва да представи баща си Алоис Шикелгрубер като деспот и тиранин, лишил нещастния си син от детство. Според неговите твърдения баща му биел не само него, но и майка му и по-големия му брат, а на всичкото отгоре бил и алкохолик. Така пише и в една интересна психологическа реконструкция на личността на Хитлер: Вместо да бъде за сина си пример на адекватен човек, който живее в хармония с обществото, бащата представлявал едно непрекъснато противоречие. Като чиновник той бил изпълнителен и любезен. В дома си обаче този солиден господин се превръщал в своята противоположност - той нагрубявал близките си, напивал се и се отличавал с неадекватни реакции. Най-много бащата измъчвал любимото куче на сина си. Това е причината впоследствие при Адолф да бъдат диагностицирани натрапчиви състояния. Целият заобикалящ го свят му се струвал враждебен. Той никъде не се чувствал в безопасност и имал проблеми със самоиндикацията си.Всъщност документите говорят точно обратното. Алоис бил обикновен човек, който се издигнал малко над собствената си среда и упорито се опитвал да облекчи живота на семейството и най-вече на сина си Адолф. Колкото до това, че се напивал и биел домочадието си - няма еднозначни факти, които да потвърждават такова поведение. По всичко личи, че Хитлер преувеличава в Моята борба.Същата е ситуацията и при Наполеон - според свидетелства на очевидци баща му бил добър и слабохарактерен човек.В схемата за мамините синчета противоречията са много по-малко. Като деца и Хитлер, и Наполеон предпочитали да играят с момичета и обожавали да послъгват, което се запазило в поведението им до края на дните им. Те страдали от неразбираемата си сексуална ориентация, страхували се да не бъдат разобличени и имали комплекс за самотност и отчуждение. Такива натрупвания неизменно пораждат жестокост.Смъртта на майките е централно събитие в духовните биографии и на двамата. И за Хитлер, и за Наполеон това се превърнало в катастрофа за личните им вселени. Хитлер обкръжил своята умираща от рак майка с такива грижи, на каквито, според всеобщото мнение, той не бил способен. Диктаторът винаги държал стара фотография на майка си в своята стая. Чувството за самотност и за извършена спрямо него несправедливост, която трябва да бъде поправена, никога не го изоставяли. Учението не вървяло нито на Хитлер, нито на Наполеон. Някои историци твърдят, че при Наполеон това било вследствие на неговата отчужденост и мрачност, независимо че по-късно се проявил като способен ученик. Хитлер пък сменял училищата едно след друго, без да успее да завърши никое от тях. В Моята борба той признава, че е усвоил не повече от 10% от наученото от другите. И веднага се оправдава, че не му било до учение, защото нямал пари и трябвало да работи. (Което не отговаря на истината - и при двамата лъжата е патологична черта.) Изглежда, от онова време Хитлер натрупва ненавист към просветените хора и интелигенцията. В записките си диктаторът нарича педагозите маймуни и тъпанари. Друга черта, присъща и на Наполеон, и на Хитлер, е болезненото им самомнение. В детството ги измъчвали многобройни фобии. Всички изследователи са единодушни, че когато достигат пълнолетие, и при двамата се формират елементи на психологическия тип на диктатора.Нежеланият СаддамНеотдавна професорът по политическа психология в университета Джордж Вашингтон - шестдесет и осем годишният Джерълд Поуст, раздразни научния свят с разсекретената си работа Анатомия на измяната. В нея той въвежда обобщения психологически тип на шпионина. Диагнозата, която Поуст поставя на иракския президент Саддам Хюсеин, е болезнен нарцисизъм.Раждането на диктатора е белязано от два смъртни случая. Баща му, който бил беден селянин, умрял, докато съпругата още износвала детето. Веднага след бащата от рак починал и по-големият брат на Саддам. Затова е разбираемо, че майка му Субха изпаднала в дълбока депресия. Тя дори искала да се отърве от плода. След като не успяла да направи аборт, Субха направила няколко опита за самоубийство - също неуспешни. За нея било непоносимо да гледа и да кърми новороденото, защото то й напомняло за двамата покойници - съпруга й и сина й. Така че първите три години от живота на Саддам преминали под грижите на чичо му по майчина линия - Хейраллах Тулфаха. Впрочем скоро след това Субха се отърсила от шока и дори се омъжила за втори път. Изглеждало, че това е началото на по-добра съдба и за момчето. Уви, вторият му баща - Ибрахим ал Хасан (негов чичо по бащина линия), се оказал опърничав тиранин, който биел заварения си син и обичал да му се подиграва. Това изработило у Саддам изключително болезнена реакция към обкръжаващата го действителност. Оттогава той не приемал никаква критика по свой адрес и се отличавал с голяма жестокост. Картината се допълва от постоянното гладуване, гнусливото отношение от страна на майката и ненавистта му към овцете, които трябвало да пасе всеки ден.От този малък ад пред Саддам имало само два пътя - отчаянието и безнадеждността, или мечтите за бъдеща слава. Той избрал мечтите. Разказват, че веднъж в дома на втория му баща дошли на гости далечни роднини. С тях било и една момче - връстник на Саддам. Гостенчето веднага започнало да се хвали, че е ученик във втори клас, че вече може да чете и да смята и дори написало името си върху пясъка. Дълбоко нараненият Саддам веднага отишъл при Ал Хасан с молба да изпрати и него на училище. Работата свършила с тава, че получил поредната порция пердах, след което избягал от дома си.Беглецът отново бил приютен от чичо си Хейраллах. Той бил третият човек в неговото детство, който формирал характера му. Мечтата на Саддам да се научи да пише с помощта на Хейраллах прераснала в непреодолимо желание да властва над хората. Чичото упорито набивал в главата на племенника си, че е определен за изключителни дела. Наследството от възпитанието на втория баща на Саддам проличало в училище. Там той бил смятан за най-слабия ученик, но никой не смеел да му се подиграва, тъй като момчето често имало пристъпи на ярост. По време на един от тях Саддам откраднал шапката на учител и я разкъсал на малки парченца. Друг път се сбил със свой съученик, извадил нож и едва не го убил. На петнадесет години Саддам бил дълбоко разтърсен от смъртта на любимия си кон. До такава степен, че ръката му се парализирала за няколко месеца. Според Поуст болезненият нарцисизъм при Саддам Хюсеин се проявил в няколко аспекта - той бил изцяло погълнат от себе си и не умеел да възприема болката на другите хора, стремял се към постигане на целите си с цената на всичко и бил пълен социопат.Днес Саддам е параноик, убеден е, че е обкръжен само от врагове. Изпитва любов към големите играчки - оръжията, без които не се чувства спокоен. Като пациент, подчертава Джерълд Поуст, иракският президент много прилича на Осама бин Ладен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във