Банкеръ Weekly

Съдби

ДЕСЕТ ГОДИНИ В СИВО И ЧЕРНО

Сред престижните вещи от времето на тоталитаризма се появи преди десет години нов артикул - картината. А новоизпечените парвенюта получиха нова стръв - художествените колекции. Така на бърза ръка се скупчиха еклектични сбирки, които, поне за собствена мотивация на притежателите им, се възприемаха като привлекателна инвестиция. И се изсипаха големи купчини пари, облагодетелствали краен брой посредници. Имената им до днес не слизат от дневния ред на медиите - художници, скулптори, изкуствоведи, колекционери и пр., все публични личности.Потърпевшите доста късно се усетиха и разбраха (а някои и до днес не могат да разберат), че са солидно измамени. Особено когато започна оценката и разпродажбата на колекциите на фалирали банки, предизвикали сериозни трудности на все още неработещия легитимно артпазар. Едва тогава мнозина оцениха и сътрудничеството на посредниците, внушили им колко привлекателен обект за инвестиране са антиквариатът и произведенията на изкуството. Което е вярно, но не и за нашата страна!Работата е там, че българското изобразително изкуство поради своята относителна младост и поради половинвековната затвореност на страната ни не присъства на международния пазар на изкуството. В този смисъл посредниците лесно убедиха новите колекционери, че т.нар. стари майстори - все художници от ХХ век - са автори, чиито произведения ще повишават стойността си не с дни, а с часове. Това е първата лъжа, която в най-добронамерения случай следва да приемем като непокътнато от промените монополистично мислене от времето на комунизма. Последва цинична манипулация с естетическото невежество на паралиите, насочваща го към няколко безспорни, но не единствени имена на художници, главно покойници. Цинизмът достигна своя връх в момента, в който се появиха фалшификатите, търгувани на невероятните цени от 20-40 хил. щ. долара за платно, макар и големоформатно. Все заради хатъра на един или друг авторитет от миналата епоха или заради името на един или друг художник. По-схватливите инвеститори разбраха какъв е пътят на тази манипулация, откриха хората-кукловоди и след консултации с истински експерти си поискаха парите обратно. Вдигна се малко шум, но той затихна в кулоарите на четири очи, посредниците си прибраха ментетата и тръгнаха да търсят други будали. А закъснелите с цяло десетилетие колекционери се заеха с довчерашните си артсъветници и оценители.Интересно е, че всички правителства от дузината изминали години и дума не отвориха за законовото регламентиране на художествения пазар у нас. Едва ли от незнание. По-скоро поради чиновническа безпомощност, която е в пълен синхрон с отсъствието на държавна философия за ролята на културата в съвременните процеси. Така самата държава създаде условията за съществуване на сивия и черния пазар на изкуството. Според международните норми и практика, почти нито една от големите частни сбирки днес не е легитимна и при цивилизовано законодателство подлежи на най-строги санкции. Малцина притежават документи за покупките, да не говорим за надлежна експертна оценка, която срещу 300-400 щ. долара съдържа търговската биография на картината, сертификат с изображението й и подробно описани всички изследвания (в това число химически и спектрален анализ и изследване с ултравиолетови лъчи), подпис, печат, изходящ номер, дата и всичко останало, което с лекота може да бъде проверено в галерията. Още по-малко са хората, застраховали новите си притежания. Да не говорим за вече трайната практика да не се изплащат петте процента авторски права на художника или неговите правоимащи наследници. Да не говорим и за това, че в добре уредените артпазари потенциалният инвеститор в изкуството може да разчита поне на 10% годишно увеличение на капитала, вложен при покупката на картини. Има и друг проблем, който стои някак встрани от казаното дотук, но е съществен за бедна и незаинтересована страна като нашата. Сивият и черен оборот на произведения на изкуството не позволява тяхното социализиране, т.е. възможността да влязат в контакт с просветената аудитория. Вярно - това е личен избор на собственика и никой не може да го задължи да предостави (срещу наем и застраховка) картините си на музей или галерия. Но и малкото опити да бъдат експонирани частни колекции предизвикаха повече скандали все поради изброените, пък и някои други причини.Така се стигна до смешната ситуация цените на закупени преди десет години платна да падат двойно и тройно и пак да не намират нов купувач. Най-вече заради еклектичния, както споменахме, характер на сбирките, превърнали се в своеобразен автопортрет на... посредниците. Тези сбирки фактически нямат стойност и защото не присъстват на международния артпазар. А той единствен регулира цената както на художника, така и на произведенията му от различните периоди - по-успешни или по-слаби. Освен това в самата България няма реален пазар на изкуството, а направените опити за структурирането му са все още съшити с едра тропоска. Разбира се, всичките тези неща са добре известни. По- малко известно е за широката публика и дори за истинските ценители на изкуството, че неколцина именити посредници солидно забогатяха от съмнителната си дейност и изведоха на преден план големия парадокс: да са несравнимо по-богати от художниците. Статуквото е много удобно точно на тях (и хората зад тях), поради което и всяка стъпка към цивилизоване на взаимоотношенията е бързо парирана.Но има и още един проблем, около който напоследък много се обикаля, само че никога не се стига - защо ли? - до сърцевината му. Думата ни е за антиките отпреди Христа та чак до края на ХIХ век, които, както знаем, са обект на оживен домоизнос. Зад него прозират щабовете на партии, на групировки и ред други, които добре преживяват от тази си дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във