Банкеръ Weekly

Съдби

ДЕСЕТ ДНИ, КОИТО НИКОГО НЕ РАЗТЪРСИХА

В сравнение с нашите България ми се струва като Бразилия. Тези думи, процедени ядно от един италиански журналист към края на мача в Гимараиш, вероятно ще си останат най-близкото подобие на похвала, получено от българските национали за десетината им състезателни дни в Португалия. Безмилостните факти показват, че 23-мата играчи на Пламен Марков са били най-слабият отбор на европейските финали - единственият без спечелена точка и без отбелязан гол от игрово положение. Колкото до твърденията, че сме показали качества, скрити заложби и красива игра, те не могат да бъдат никаква утеха. Първо, не е сигурно доколко са верни - примерно мачът с Италия, който обявихме за своя връх, за непредубедените наблюдатели бе просто най-слабата и безинтересна среща на първенството (Франц Бекенбауер). Ако пък са верни, толкова по-зле - тогава нормално би изникнал въпросът защо ние с качества и заложби не успяхме да постигнем това, което доста по-ощетени от талант отбори, като Швейцария и Латвия, успяха.?СЪСТАВЪТЗа разлика от почти всичките си колеги на това първенство Пламен Марков бе много облагодетелстван при избора - просто защото почти нямаше такъв. При ограничените възможности на българската футболна школа 23-мата бяха ясни още отпреди година. Единствените спорни решения са за изключването на Кишишев и Георги Марков. Колкото до Кишишев, дори няма причина за спор, защото той сам дезертира от тима преди съдбоносен мач, а после в продължение на година чакаше някой да му се извини за неправдата и да го помоли да се върне. В случая с Марков становището на селекционера е по-трудно обяснимо, защото при явен недостиг на защитници и при факта, че те не играят в клубовете си (Петков, Пажин) е нелогично да се откажеш от най-силния бранител в българското първенство. А и този бранител има повече мачове в националния от всички останали, играл е срещу Швеция и Англия, както и срещу десетина големи европейски отбора в турнирите на УЕФА. Колкото до избора на основната единайсеторка за финалите, достатъчно е да отбележим само, че сглобеният на пожар, заради контузии и наказания състав срещу Италия се оказа доста по-читав от онова, което Пламен Марков съзнателно бе планирал за мачовете с Швеция и Дания. Немного окуражаващ факт, съгласете се. ТАКТИКАТАЗа ваше сведение, и в трите мача играх с една и съща тактика, съобщи Марков на журналистите в Гимараеш, явно изнервен от постоянните въпроси в тази насока. Сигурно е така. Но и това признание не говори добре за специалиста от Севлиево, защото тимът му игра по три подчертано различни начина - наивно и податливо срещу хитрите шведи, страхливо и сковано срещу Дания и ентусиазирано, но без организация срещу Италия. Самият Марков на моменти си противоречеше. След мача с Швеция на въпроса на БАНКЕРЪ защо не се е опитал да запуши пробойните в отбраната, той отвърна: При 0:1 целта ни не може да е да пазим резултата. Е, не го и опазихме. После пък след загуба от Дания дори Мортен Олсен се учуди от свръхпредпазливата игра на българите. Вероятно го е яд, че не ни биха с пет гола, коментира Марков, признавайки недвусмислено, че целта е била неизразителна загуба. При треньор, който се люшка между две противоположни виждания само в рамките на няколко дни, каква тактическа грамотност да очакваме от самите футболисти? Разбира се, това е реторичен въпрос. ПОДГОТОВКАТАЯсно е, че две или три седмици лагер с националния отбор не могат да подобрят особено физическото състояние на футболист като Пажин, да речем. Но че могат да го влошат, видяхме със собствените си очи. Още загрявката за срещата с шведите показа с колко десетилетия назад е българската футболна школа от съвременна Европа. Българите, и без това доста уязвими откъм физика, загряваха с близо 40-минутни спринтове. Чувствах се уморен, още преди да е започнал мачът, призна един от титулярите пред БАНКЕРЪ. Резервата Велизар Димитров бе дори по-откровен: Никой не загрява като нас, никой не тренира като нас. Ние продължаваме да се подготвяме по учебниците от петдесетте години. Защо примерно тренираме бягане на хиляда и петстотин метра, когато на терена ни трябва ускорение и петметрови спринтове, съгласи се и Загорчич. Впрочем казаното от тях се отнася не толкова до националния отбор, колкото до българския футбол като цяло. Показателно е, че единствените играчи в наистина добра кондиция на европейското бяха тримата, които играят най-дълго в големи западни отбори - Мариян Христов, Стилиян Петров и Димитър Бербатов. ПУБЛИКАТАНавремето Албер Камю, запитан какво представлява патриотизмът, бе отвърнал: Националният отбор по футбол. В конкретния случай по-точно е да се каже: Агитката на националния отбор по футбол. Истина е, че трите хиляди българи, които следваха тима в Португалия, значително отстъпваха по брой и пъстрота на англичани, холандци, датчани. Истина е, че те лесно се разпознаваха заради комбинациите от бели чорапи и черни мокасини, заради претъпканите с китайски боклуци пазарски чанти, заради навика да пият виното, преди да са им сервирали салатата и да си говорят спокойно от двете най-отдалечени маси в ресторанта. Истина е, че в доста отношения още сме европейци, ама не чак дотам. Но поне като агитка българската група в Португалия не отстъпи никому. Секторът в бели фланелки надвика и шведи, и датчани, и италианци. Нямаше ги познатите от нашите стадиони семки, псувни, освирквания и гениалното подвикване Айде играйте бе, ей. Българската агитка подкрепяше своите с всички средства, намери сили да ръкопляска дори след 0:5 и пя химна с такова въодушевление, че ни даде повече повод за патриотична гордост от самите футболисти. БЪДЕЩЕТОЕдин от митовете за националния отбор, подхранван старателно и от селекционера Марков, е, че имаме млад състав, чиито върхове тепърва предстоят. Дори само тимовият лист с рождените дати е достатъчен, за да го развенчае. Че България има млади таланти, е очевидно - такива са Стилиян, Бербатов, Мартин Петров, Пеев, Божинов. Само че редом с тях са и доста ключови играчи, прехвърлили трийсетте - Мариян Христов, Кирилов, Пажин, Загорчич, Здравков, Милен Петков... За повечето от тях предстоящите световни квалификации вероятно ще са епилог в кариерата. Пламен Марков в продължение на година така и не успя да реши проблема с десния си бек, не ни се иска и да мислим какво би станало, когато се наложи да подмени цялата си защита. В интерес на истината далеч не е сигурно, че тази сложна задача ще легне именно върху плещите на Марков. Шефовете на БФС твърдо искат да го задържат - от една страна, защото е лесно управляем, и от друга - защото е много евтин. Самият Марков обаче едва ли би останал за още две години при същите финансови условия, особено при добрите оферти, които има от гръцки клубове. Красимир Балъков вече даде някои индикации, че желае да го смени на поста, но никак не е ясно какво ще предложи БФС в замяна на годишната заплата от 1.5 млн. евро, която Краси получава в Щутгарт. Досегашният помощник Петър Хубчев, с авторитетна диплома от Кьолнската треньорска школа, също изглежда готов да поеме щафетата. Но както и да се развият събитията, нямаме право на излишни илюзии и на упование в светлото бъдеще. Ако отидем с подобна нагласа за първата квалификация с Исландия, може с един удар да съборим всичко, което е постигнато през последните две години. А да не забравяме все пак, че да си последен на Евро 2004 е далеч по-добре, отколкото изобщо да те няма там.

Facebook logo
Бъдете с нас и във