Банкеръ Weekly

Съдби

ДЕНДИТО С ПРЯКОР КРОКОДИЛА

Сред многобройните паметници в Париж има един, който изобразява бронзово човече с каскет, застинало в стремителен скок с ракета в ръка. Това е Рене Лакост, легендарният тенисист и основател на компанията Лакост (Lacoste).Французите умеят да почитат своите герои. Рене Лакост бил един от четиримата мускетари, както наричали прочутия френски отбор, спечелил престижната купа Дейвис. И то по времето, когато американците са безспорни господари на кортовете. Четирима играчи, обединени от една страст, една цел, една идея - ето истинската ценност на победата на френския отбор - писали американските вестници на 17 септември 1927 година. Решаващият за турнира мач бил спечелен от Рене Лакост. Преди и след тази победа Лакост неведнъж е ставал шампион. Той е печелил три пъти открития шампионат на Франция, два пъти Уимбълдън и два пъти Форест Хил. Така Рене се превърнал в легенда и заслужил честта да му издигнат паметник приживе. Но той не жънел победи единствено на корта. Рене Лакост създал собствена марка дрехи и ги подписал със собствения си прякор - Крокодила.ТенисистътРене е роден през 1904 година. Баща му Жан Лакост бил едър индустриалец и собственик на компанията Испано Суиса (Hispano Suiza), която произвеждала автомобилни и самолетни двигатели. Цялото си свободно време Жан Лакост посвещавал на голфа и тениса. Любовта към тези спортове той предал и на своя син. На 14 години бъдещият шампион взел за първи път в ръцете си ракета за тенис и оттогава страстта му към този спорт не го изоставила никога. Той прекарвал в тренировки много от часовете на деня, а когато си тръгвал от корта, отново мислел само за тенис. Например за това как да избегне образуването на мазоли по дланите - дали пък дървената дръжка на ракетата не може да се обвие със залепващ пластир?. По-късно Рене става собственик на няколко патента за нови модели ракети. Именно той изработил първата кръгла стоманена ракета, която печели 46 награди на турнирите на Големия шлем. Лакост мислел и върху това как да се автоматизира подаването на топките, тъй като тичането след тях отнема толкова много време. По-късно Рене изобретил първия механизъм за подаване на топките. Сериозно мислил и за дрехите, с които да се излиза на терена. По онова време тенисистите нямали специални екипи. Те излизали на корта с обикновени бели ризи с копчета, с дълги ръкави и твърди яки. Очевидно било, че тези дрехи сковават движенията и налагат сдържана техника на игра.През 1927 г. Рене Лакост се озовал в Лондон. При един от местните шивачи той си поръчал специален модел риза, подобна на тези, които носят играчите на поло, но с мека яка. Рене избрал за нея мека тъкан, която отлично попивала влагата. Първата му поява с тази дреха на корта предизвикала сензация. Чиновниците от Френската федерация по тенис обаче сметнали това облекло за малко рисковано. Според тях ризата прекалено много подчертавала фигурата. Но Рене игнорирал забележките им и продължил да побеждава. Дойде краят на простудите, защото аз вече не трябва да играя през цялата среща с влажна риза. Моята нова дреха се оказа не само много по-удобна, но и много по-здравословна, твърдял Рене. Останалите играчи се опитвали да копират екипа на шампиона и когато две години по-късно един приятел на Лакост му предложил на шега да започне масово производство на спортни ризи за тенис, идеята изобщо не се сторила смешна на Рене.МоделиерътОт 1928 г. Рене Лакост прекарвал по-голямата част от времето си не на корта, а в офиса на баща си. Тенисът е само игра, синко. Тя носи слава, но не и пари - твърдял Лакост-старши и Рене започнал да се готви да поеме в свои ръце управлението на компанията. Но младият човек не можел да се примири с мисълта, че тенисът изцяло ще изчезне от живота му. Производство на спортни ризи? А защо не?Лакост реализирал идеята си с помощта на Андре Жилиер, собственик и президент на една от най-големите и солидни манифактурни фабрики, специализирана в производството на трикотажни тъкани. Двамата се запознали, когато Жилиер дошъл да направи поредната поръчка за оборудване на фабриката си. Докато разговаряли, се изяснило, че Жилиер отдавна замисля да разшири асортимента на продукцията, например с изработването на бельо. На свой ред Лакост го запознал с честолюбивия си проект да преоблече тенисистите в удобни екипи. Това, разбира се, няма да е бельо, Андре, но можем да обединим усилията си - предложил Лакост. Двамата си стиснали ръцете и така се родила компанията Ла Шмиз Лакост (La Chemise Lacoste). Андре Жилиер, който знаел всичко за тъканите и тъкачните станове, се заел с производството и маркетинга. А легендарният тенисист и новопокръстен моделиер Рене Лакост се ангажирал да осигури успех на новата продукция. През същата 1933 г. бил издаден първият каталог на прочутите спортни ризи 1212. Върху всяка от тях се виждал страхотен зелен крокодил.КрокодилътА защо именно крокодил? Отговорът е прост - така наричали Лакост. Този прякор с лека ръка един американски журналист му лепнал още през 1925 година. Историята се случила в Бостън, където мускетарите трябвало да играят срещу австралийците. Докато почивали между тренировките, Лакост и приятелите му се разхождали по една от най-луксозните улици на града, заглеждайки красивите момичета и разкошните витрини. На една от тях Рене видял скъпа пътническа чанта от крокодилска кожа. Хич не се заглеждай, Рене, тази вещ не е по джоба ти - казал капитанът на френския отбор, опитвайки да отдалечи младия човек от витрината. Това е ясно, капитане, но може би е по твоя джоб. Хайде да се уговорим така: ако спечеля утрешния мач, ти ще ми подариш тази чанта. Капитанът се съгласил, защото оценявал трезво шансовете на младия играч и знаел, че не рискува нищо с обещанието си.И наистина Лакост загубил въпросната среща. Младият Лакост така и не получи мечтаната пътническа чанта от крокодилска кожа, но затова пък се бори не по-лошо от крокодил - написал тогава в информацията си за мача бостънски журналист. По-късно един художник и приятел на Рене му подарил картина. На нея бил изобразен крокодил с победоносно вдигната опашка и раззината паст. Лакост толкова харесал този си портрет, че наредил да го избродират на сакото му. Така крокодилското изображение се превърнало в лична емблема на Лакост, а по-късно и в символ на марката Лакост. Това е първият случай в историята на модата, когато търговският етикет бил поставен не от вътрешната, а от лицевата страна на дрехата.БизнесменътДрехите, измислени от прочут спортист специално за спортисти, имали невероятен успех. Отначало удобните, осигуряващи свобода на движенията спортни ризи от лека трикотажна тъкан, която позволявала на кожата да диша, били предназначени само за тенисистите. По-късно започнали да ги използват и играчите на голф. Този спорт бил втората страст на Лакост след тениса и първата на съпругата му Симон. През 1927 г. тя спечелила първенството на Великобритания и станала трикратна шампионка на Франция. Само за няколко години марката се прочула в цяла Франция, а след Втората световна война Лакост завоювала Италия, САЩ и Испания. Така прочутият крокодил започнал триумфалното си шествие по света, а удобните и висококачествени трикотажни ризи вече се купували не само от спортисти.Въпреки това фирмата, носеща името му, не била основното занимание на Рене Лакост. По-голямата част от времето си той отделял на бащината си компания, особено след като станал неин собственик и президент. През 1963 г. Рене предал управлението на Ла Шмиз Лакост на големия си син Бернар.Днес марката Лакост носят не само прочутите ризи. Тя може да се види върху различни дрехи, обувки, кожени колани и пътнически чанти, слънчеви очила и рамки за очила, часовници, текстил за дома, парфюмерия. Всяка секунда в света се продава по една вещ, върху която е изобразен прочутият зелен крокодил.

Facebook logo
Бъдете с нас и във