Банкеръ Weekly

Съдби

Деян Енев: НРАВСТВЕНОСТ НЕ СЕ ВРЪЗВА МНОГО С РЕВОЛЮЦИЯ

Писателят Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършва 114 английска езикова гимназия и българска филология в СУ Св. Климент Охридски. Автор на сборниците с разкази Четиво за нощен влак, 1987; Конско Евангелие, 1992; Ловец на хора, 1994; Клането на петела, 1997, и Ези-тура, 2000 година. С Ловец на хора спечели годишната награда за белетристика на Съюза на българските писатели за 2000 г., както и националната награда Христо Г. Данов в раздел Проза за 2000 година. Двукратен лауреат на конкурса Златният ланец на в. Труд за къс разказ. Негови произведения са преведени на сръбски, македонски, турски, английски, немски, холандски език. Деян Енев е женен, съпругата му е лекар, имат две деца - момиче и момче.

Г-н Енев, вие сте късметлия, много бързо пробихте в литературните среди. Самият Радичков ви хвалеше...
- Хвалят ли те - нищо не си направил. Когато спрат - можеш вече да си мислиш, че си на прав път. Затова аз се радвам, че тъкмо Радичков вече не ме хвали. Не забравяйте едно - когато ви отговарям толкова сериозно, задължително се шегувам.

Работехте и в рекламна агенция. Какво друго сте опитвали?
- Богатият житейски опит е добро нещо. Но ако не е свързан и с богатство на идеите, не струва пет пари. Бил съм нощен санитар в психиатрия, мияч на трупове в морга, работник във военен завод, бояджия в Киноцентъра, учител по английски и по литература във вечерна гимназия, лектор в читалище, продавач на фолклорни изделия, дистрибутор на фирма, продаваща магнитни постелки, журналист, копирайтър в рекламата, а също така и безработен - най-тежката професия. На 41 години е вече късно да мисля за професионална кариера, макар че и на мен понякога ми се прищява да сляза от ауди и влизайки в офиса, хората наоколо да си изпънат така брадичките, сякаш езикът им е защипан с телбод за небцето. Не за друго, а да забележа и аз възхищение в очите на жена си. Но тези щения са за кратко и бързо преминават.

Имам чувството, че пишете на коляно - спонтанно, естествено, както е в живота. Така ли е?
- Не вервайте на писателя, когато ви каже всичко ми се излива наведнъж. Или пък когато ви каже поправям всяка страница по 21 пъти. Писателите обичат да говорят за технологията си на писане, за да компенсират великата самота, с която всъщност тя е свързана. Различно е. Текстът може и веднага да стане, може да се наложи да отлежи и като го четеш и поправяш през месец-два, да постигнеш резултат. По-важно е да пазиш в себе си ненакърнен онзи фин уред, който ти казва кога текстът е станал и кога - не.

Вие или съпругата ви внася повече пари в семейството?
- Имало е различни периоди. Когато се оженихме, аз тъкмо бях влязъл в университета, а тя вече работеше като лекар. Тъй че карахме на нейната заплата. По-късно, във вестник Експрес, получавах около осем пъти по-голяма заплата от нейната. В рекламата - дванайсет пъти повече от нея, с нейната променена лекарска заплата. После, когато бях три години безработен, тя всяка сутрин ме питаше, преди да тръгне на работа - имаш ли пари? И ми даваше за цигари. Различно е било. Важното е да не забравиш да погледнеш сутрин другия в очите и да го попиташ: имаш ли пари?

Всъщност, как живее семейство като вашето? За какво ви стигат парите?
- За бензин, за храна и цигари. Това не е малко.

Стои ли пред вас понякога въпросът дали да си купите книга, видеокасета или вечеря?
- Не. Когато имаш деца, винаги ще избереш вечерята. А за книгите какво да ви кажа - толкова непрочетени книги съм натрупал, че винаги мога да не си купя още една. С видеокасетите е още по-интересно. Едно лято, по принуда, се търкалях вкъщи и гледах по три-четири филма на ден. Оттогава спрях изобщо да гледам видео.

Ваши познати твърдят, че сте много прагматичен, че винаги си гоните интереса. Вярно ли е?
- Щом твърдят, може и така да е. Нека да не ги разочароваме тези мои познати.

За какво бихте дали последното си левче?
- Разбирам. Понеже интервюто е за БАНКЕРЪ, затова само за пари си говорим. Последното си левче... Може би ще вляза в църква, за да си запаля свещички. А ако съм свършил цигарите, ще си купя една кутия. Просто по-лесно понасям безпаричието с цигара в уста.

Като майстор на късия разказ как възприемате нещата около вас?
- Тук можеш да говориш дни. Или да млъкнеш като пукел. Мъча се нещата около мен да не ме вадят от равновесие. Но това ми отнема всичките сили и почти не успявам да им се зарадвам, когато си струва.

Какво провокира творчеството ви - престъпността, корупцията, човешкото страдание?...
- Темите в техния стерилен вид изобщо не ме интересуват. Стават интересни, когато влязат в кожата на отделни хора. Истински ме провокира онова, което виждаме и осъзнаваме рядко, само в миговете на озарение. Онова, което осветява досега неосветени кътчета от съзнанието ни, от инстинктите, мислите и чувствата ни. Това ми е интересно.

Какви проблеми се налага да разрешавате всекидневно?
- Един източен стих ми беше харесал преди време железни скали и сребърни планини. Под нозете ни винаги е желязо. Среброто свети единствено в далечината. Но ако и за миг забравим за него, по-добре да се гръмнем.

Какво е вашето лекарство срещу крайния егоизъм, царящ в обществото ни?
- Съзнанието, че винаги има още какво да ни се отнеме. Както и съзнанието, че колкото и да имаш, винаги ще искаш да имаш още и още. Егоизмът не ни помага, той пречи. В Евангелието е казано, цитирам по памет: Защото какво, ако спечелиш целия свят, но изгубиш душата си.

Може ли да се говори, че у нас и сега протичат процеси на нравствена революция?
- Трябва да питате социалните психолози и, разбира се, всезнаещите политолози за това. Наистина живеем във време на голяма промяна. И ролята на писателите в такива времена е важна, защото те са сред малцината, които могат да покажат какво става в душите ни. Мисля обаче, че колкото по-рядко свързваме думите нравственост и революция, толкова ще е по-добре за всички. Нравствеността е една от малкото области, където няма какво да се променя или пипа.

Докога жизненият ни стандарт ще зависи от това, кой ни управлява?
- Докато дойдат американците...

Какво мислите за социалните поръчки, които интелектуалците от време на време изпълняват?
- По-добре интелектуалци да ги изпълняват, отколкото месари.

Кога сте живели най-добре?
- Когато не съм огорчавал никого.

Кой е любимият ви автор?
- Чета постоянно Чехов с все по-нарастващо удоволствие.

Изглеждате много сериозен, дори по-често сте намръщен, дори мрачен. Имате ли влечение към смеха, шегите и закачките?
- Истината е тази, че отвътре се пръскам от смях.

Малките ви удоволствия?
- Кафето и цигарата сутрин, призори, преди още светът да се е пробудил. Както и вечер, след като е заспал.


Разговора води Елена Коцева

Facebook logo
Бъдете с нас и във