Банкеръ Weekly

Съдби

ДАРИТЕЛСТВОТО - ПРАКТИКАТА ПРЕДИ ЗАКОНА

Посивелите от скука и безпомощност жълти всекидневници разпространиха преди седмица новината за сребърната табакера с позлата и емайлово изображение на княз Фердинанд, дарена от лондонския журналист Димитър Димитров на Националния исторически музей. Подробно бе обяснено как тя е закупена от парижки антиквар за 25 хил. фр. франка, как е станал пазарлъкът, кой е придворният ювелир на Хабсбургите Шайд, вероятния майстор на табакерата... Същевременно бе пропуснато по-важното дарителско събитие.Националната галерия за чуждестранно изкуство се сдоби със серия от художествени предмети от доколумбовите култури на Южна Америка. Дарителят се казва Иван Дреников, който, макар и едноименник с известния пианист, живее от десетилетия във Венецуела. Това е поредният жест на г-н Дреников, който през 2003 г. предостави първите свои притежания на същия институт, обогатявайки го с художествени и етнографски материали от Перу, Венецуела и Колумбия. От служителите на галерията в.БАНКЕРЪ научи, че емигрантът планира по-дългосрочна дарителска програма и най-сериозно и отговорно се е заел да я реализира. По този повод няма да е излишно да добавим, че Националната галерия за чуждестранно изкуство по същия път се сдоби с едни от най-ценните си живописни платна и рисунки (Дьолакроа, Реноар, Синяк, Валадон, Матис, Руо, Вламенк, Дерен, Паскин и др.), дарени в началото на 80-те години от семейство Клодия и Костадин Делчеви от Париж. Те бяха първите, но не и последни. Засега последен е Иван Дреников, но и след него ще има родолюбиви българи с високо обществено съзнание и безкористност.Иван Дреников е любопитна фигура с траен интерес към културите на Изтока. В домът му в Каракас е изграден частен музей на ориенталското изкуство, а изследванията му са събрани в около 20 книги и научни публикации на френски, испански и български език. Той е основател и пръв директор на отдела за стари и редки ръкописи, книги и географски карти на Националната библиотека на Венецуела. През 1978-а, заедно със своя брат д-р Кирил Дреников, създава Института за балкански изследвания в Брюксел. Хиляди документи и архивни единици те предават и в института Хувър в САЩ, където се съхранява много богат (може би най-богатият) архив от документи, свързани с България и нейната история. От жестовете на учения са се облагодетелствали и Народната библиотека Св.св.Кирил и Методий, Националния исторически музей и други.Последните си придобивки Националната галерия за чуждестранно изкуство е е експонирала във фоайето си, където интересуващите се могат да видят художествени керамични произведения от преди новото летоброене, тъкани от Перу с приблизително същата историческа датировка, ритуална кукла Кучимилка от културата Чанкай..., попълващи и обогатяващи нейния условно наречен американски отдел. По-рано Иван Дреников е дарил и образци на художествения текстил от ХVII-ХIХ век от Индия и Тибет за далекоизточния отдел, създаден по личното настояване на Людмила Живкова.Всичките тези напомняния са предизвикани от прекалено стеснения в последните години интерес към културното ни наследство, доминиран от археологическите открития и блясъка на тракийското злато. А също и от тихото придвижване на проектозакона за меценатството към пленарната зала на Народното събрание, който още на етапа на публичното обсъждане се оказа несъстоятелен и напълно аматьорски. Животът обаче е далече по-богат от внушенията и манипулациите на политици и близките им специалисти и по всички личи, че благородството на истинските дарители съвсем не е помръкнало.

Facebook logo
Бъдете с нас и във