Банкеръ Weekly

Съдби

ДА УМРЕШ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ

Неотдавна Висшият апелационен съд на САЩ постанови, че главният прокурор Джон Ашкрофт е превишил пълномощията си, опитвайки се да започне съдебно преследване срещу лекари от щата Орегон, които предписвали на тежко болни пациенти лекарства за доброволно прекратяване на живота. От 1997 г. в Орегон действа местен закон, който разрешава процедурата на доброволната смърт. В нито един от другите американски щати няма такъв нормативен акт. Нещо повече, през 1999 г. прочутият доктор Джон Кеворкян беше осъден на доживотен затвор тъкмо защото помагал на пациентите си да напуснат живота. В Европа процедурата на евтаназията беше разрешена през 2001 г., и то в една-единствена държава - Холандия. Няма да е преувеличено ако се каже, че едва ли би се намерил човек на земята, който да е безразличен към тази тема. Рано или късно всеки се замисля върху нея. Човек знае със сигурност две неща - че се е родил и че някога непременно ще умре. Както е сигурно, че хората винаги са се вълнували най-много от два въпроса - как да останат вечно млади и как да избегнат смъртта. Отговорите още не са открити, въпреки че цялата история на цивилизацията представлява търсене на решението на тези проблеми. Евтаназията обаче -като доброволно лишаване на тежко болните хора от живот, може да изцяло да преобърне етичните представи на човечеството. Не случайно всички световни религии твърдо отричат изкуственото прекъсване на жизнения процес, виждайки в него посегателство от страна на възгорделия се човек към висшия смисъл на Природата.Всъщност евтаназията и медицината са връстниции е глупаво и лицемерно да си затваряме очите за това. По-рано при безнадеждни ситуации лекарите си умивали ръцете и отстъпвали мястото на свещеника. Днес те са в състояние да прекратят живота на неизлечимо страдащите чрез таблетка или инжекция. Макар да не си признават официално, лекарите в онкологичните и военните болници под една или друга форма помагат на обречените си пациенти, когато мъките им станат непоносими, а надеждата за спасение отдавна е отлетяла. Според някои данни 90% от раково болните в последния стадий молят лекарите да прекратят страданията им. По съвсем друг начин стои въпросът за юридическото оформяне на тази негласна практика. За да бъде легализирана смъртта, равнището на живота и на медицинското обслужване трябва да е изключително високо. Затова проблемът за евтаназията се обсъжда само в богатите и уредени държави. От 1997 г. досега от общо 53 544 починали от естествена смърт хора в Орегон, 171 пациенти са се възползвали от процедурата за евтаназия (макар че в щата избягват този термин и предпочитат да говорят за достойна смърт и летална медицина). Лесно да се пресметне, че това са трима души на 1000 починали, или 0.3 процента. Процедурата включва един куп юридически формалности, до които се допускат далеч не всички заинтересовани от достойната смърт. Болният трябва да е изпитвал непоносими страдания в продължение на много години и да е поискал да напусне живота няколко пъти в устна и писмена форма. Той трябва да се запознае с всички независими мнения за болестта му, както и с възможността да прекара последните си дни в хоспис. Лекарите трябва да са установили, че на болния му остават не повече от 6 месеца живот и едва тогава да му помогнат да напусне живота по приемлив от медицинска гледна точка начин. Документите се подписват от консилиум, а не от един лекар. В тях не се говори за самоубийство, а за смърт от неизяснено заболяванеДо последния момент обаче пациентът има право да промени решението си. Освен това той има право да поеме последния медикамент сам, без помощта на лекарите или близките си.Всяка година около 100 човека в Орегон отправят искане за такава процедура. През 1998 г. лекарите са издали последната рецепта само на 24 души, а през 2003-а - на 67 неизлечимо болни пациенти. През 1998 г. сили да се възползват от процедурата са намерили 16 човека, а през 2003 г. - четиридесет и двама. Психолози и социолози от Орегон внимателно изследват причините, които карат хората да напуснат доброволно живота. Противно на очакванията, най-страшна е не непоносимата болка - за нея говорят само 22% от пациентите. Много тежка е загубата на ясното мислене, самостоятелността и човешката автономия - посочена от 87% от страдащите.Десетките анкети на лекари сочат, че към варианта за достойна смърт прибягват пациенти със силен характер и емоционално положително отношение към живота. Половината от тях обясняват отказа си да прекарат последните си години в хосписи с нежелание да се намират в снизходителната и дори високомерна атмосфера на чужди за тях хора - персонала. Стандартното искане за разрешаване на процедурата изглежда така: Живях достойно и искам да умра също достойно. Почти всички болни избягват термина самоубийство, те говорят за естествен път към смъртта, който може само малко да се ускори. Опонентите на орегонския закон твърдят, че съдбоносното решение би могло да бъде взето под натиска на роднини или застрахователни компании. Но изследванията показват, че нежеланието да се превърнат в бреме за семействата си е последният довод само на 36% от неизлечимо болните. Финансовите съображения пък играят съвсем незначителна роля - само в 2% от случаите. Въпреки че през 2001 г. евтаназията беше разрешена официално в Холандия, само 10 на сто от лекарите в тази страна са готови по принцип да участват в акта на доброволната смърт. И това не е за чудене, като се има предвид открояващото се противоречие между подобни действия и клетвата на Хипократ. Днес обаче равнището на медицината е несъизмеримо по-високо и легитимирането на евтаназията се обсъжда в Австралия, Нова Зеландия и Белгия. Министърът на здравеопазването на Франция Бернар Кушнер, един от основателите на международната организация Лекари без граница, призна, че лично е практикувал евтаназия във военните болници. Той твърди, че в страната му се използва т. нар. милосърдна евтаназия, когато лекарят спира да дава лекарства на неизлечимо болния. По думите на Кушнер двама от всеки десет пациенти във Франция умират в резултат на такава пасивна евтаназия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във