Банкеръ Weekly

Съдби

Да си доядеш... велосипеда

Желязото е важен и полезен микроелемент, който попада в човешкия организъм с храната. Да речем с яйцата, бобовите култури, цвеклото или булгура. Някои обаче предпочитат да си го набавят без посредници във формата на вкусни ястия и похапват разнообразни метални предмети. И за да не бъде диетата им прекалено блудкава, я обогатяват със стъкло, винил или с нещо още по-екзотично.


През последните 20 години например сърбинът Бранко Црногорац е изял според собствените му изчисления около 12 хил. вилици, 25 хил. електрически крушки, около 6 хил. винилови плочи, 2.6 хил. чинии и 2 хил. лъжици. Осемдесетгодишният пенсионер разказва, че странните му гастрономични навици се появили, докато се борел със стомашните киселини. Негов приятел го посъветвал да похапва пясък и неприятните усещания в стомаха и киселините тутакси изчезват.


Сръбският пенсионер го послушал и започнал с пясък. След като отбелязал положителния ефект, той решил, че щом не му прилошава, електрическите крушки едва ли ще му се опрат. Така стъпка по стъпка започнах да ям все по-странни предмети, спомня си Бранко Црногорац.


Оказва се обаче, че възрастният любител на лъжици и винилови плочи далеч не е железен. Преди броени дни дядото попадна в болница. Той се задавил с педала на велосипеда, който възнамерявал да изяде в рамките на три дни заради облог с приятели. Сега сръбският пенсионер е решил да се откаже от необикновената си метално-стъклена диета: Храносмилателната ми система вече не е в състояние да работи с пълна мощност. Затова ще се наложи да спра да ям предмети. За спомен от гастрономическите му експерименти лекарите връчиха на възрастния пациент около два килограма метални предмети, извадени от стомаха му, включително и два златни пръстена. Сега на Црногорац не му остава друго, освен да гледа тъжно през прозореца в дългите и лишени от апетитното хрущене на стъкло вечери и да проклина проклетия велосипеден педал.


Адел Едуардс пък вече от много години яде дивани и по-точно пълнежа им. По думите на 31-годишната американка страстта й към полиестерната пяна се събудила в нея още когато била дете. Пред журналисти тя обясни, че вкусът на пълнежа й напомня сладкиш. Напоследък обаче Адел се безпокои не само за болките в стомаха (ресурсът му да се справя с полиестерната пяна вече е на изчерпване), но и защото яденето на мебели се е превърнало в истинска зависимост. Тя е майка на пет деца и твърди, че никога не е упражнявала вредния си навик пред тях. Затова много се страхува, че някой път могат да я видят и да започнат да й подражават. Така или иначе Едуардс твърдо е решила да се отърве от своята зависимост: Не искам, когато децата ми пораснат да кажат: Мама умря, защото ядеше прекалено много дивани.


Хората, които предпочитат картофите, макароните и котлетите, със сигурност не биха разбрали пристрастията на Адел Едуардс, нито страданията й, свързани с отказа от любимата храна. Затова пък нейните чувства са напълно понятни за съотечественичката й Темпест Хедерсън. Деветнадесетгодишното момиче похапвало сапун и прах за пране в продължение на шест месеца. Темпест разказва, че когато опитала за първи път праха, сладко-соленият му вкус я очаровал. После преминала на сапун, чиято пяна отначало облизвала от кожата си, докато се къпела, а след това започнала да яде цели парчета. Шестмесечното кулинарно безумие приключило, когато момичето потърсило лекарска помощ: Докторът ме посъветва да си мисля за нещо приятно всеки път когато ми се прииска да ям сапун. Наред с това медиците я посъветвали да не се задържа в банята.

Facebook logo
Бъдете с нас и във