Банкеръ Daily

Съдби

Да продаваш пясък на арабите

Сингапур е най-големият вносител на пясък в света.
S 250 99d75f84 09e4 4c3a a9ec f51f13d10a9c

Море, безкраен плаж с топъл пясък под краката - това е истинска идилия за курортистите. И едва ли някой от тях се замисля, че пясъкът става все по-дефицитен. "Това е изключително важна суровина, - твърди Харалд Елснер, експерт от Федералното ведомство на Германия по науките за земята и ресурсите(BGR). - Бетон, тухли,  асфалт, цимент - пясъкът е необходим навсякъде." Според оценки на изследователи, работещи в рамките на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), годишното потребление на пясък и чакъл в света надвишава 40 млрд. тона.

Само в Германия строителите използват 100 млн. т суровина на година и с разширяването на този бранш  количествата лесно може да се увеличат. Собствениците на пясъчни кариери в Германия продават суровина за 1.8 млрд. щ. долара годишно. Но геолозите смятат, че германците са осигурени със запаси за няколко хилядолетия.

Според експертите от BGR най-много пясък в строителството използва Китай. Следват САЩ, Тайван, Хонконг и Сингапур. Много държави са принудени да го внасят от чужбина. Сред тях са и арабските страни, където той би трябвало да е предостатъчно. Но нещата не са толкова прости. Пустинният пясък не е годен за строителство. Частиците му са прекалено малки, гладки и с лошо сцепление помежду си. Това го прави негоден за изграждането на големи и здрави бетонни сгради.

Учените в много страни се опитват  да разработват строителни материали от пустинен пясък. Не изостава и бизнесът - в Тюрингия например  двама предприемачи са създали метод за изработването на бетон от фин пясък. Засега подобни разработки нямат широко приложение. Да не говорим, че покупката на речна или морска суровина излиза по-евтино. Затова арабските страни предпочитат импорта на пясък за строителство дори от Австралия.

От няколко години най-големият вносител на пясък в света е Сингапур. Той е необходим на града-държава не само за строителство, но и за осъществяваната от половин век програма за увеличаване на територията чрез отвоюване на земя от морето. През последните 20 години страната е внесла над 520 млн. т  пясък. В продължение на много години неин основен доставчик  бе Индонезия. Но през 2007-а местните власти забраниха износа. И това не е изненадващо предвид факта, че заради продажбите страната се е лишила от 24 пясъчни островчета. Представители на Greenpeace в Индонезия съобщават, че дори след пясъчното ембарго  контрабандистите изнасят милиони тонове. Властите в Джакарта твърдят, че контролират ситуацията, но отделни островчета в архипелага Риау продължават да се топят като сняг на слънце. След 2007-а Сингапур диверсифицира източниците си на суровина, като включи в списъка на доставчиците си Китай, Виетнам, Мианмар, Филипините и Камбоджа. В средата на юли 2017-а обаче Камбоджа също забрани експорта на пясък. Подобна мярка подготвят и виетнамските власти.

За да не купуват пясък от чужбина, някои морски държави предпочитат да го взимат от местните плажове. Така изчезват едни от най-красивите крайбрежни зони като тези в Танзанийския архипелаг.

Немските територии в Северно море пък имат  друг проблем - лошото време. На остров Зюлт  например  бурята може да отнесе до 100 хил. куб. м пясък от плажовете. За да бъдат запазени, всяка година в началото на летния сезон върху тях се изсипват почти 1 млн. куб. м пясък, добит от дъното на морето. Удоволствието струва скъпо, но без тези мерки от прочутите плажове няма да остане почти нищо.

В Италия не могат да си позволят подобни грижи за всички плажове. А пясъкът изчезва и там. Но не заради лошото време, а в куфарите на сантименталните туристи. Чуждестранните гости в Сардиния изнасят годишно тонове пясък, морски камъчета и черупки за спомен. През 2018-а бе приет специален закон срещу подобни действия, а нарушители ще бъдат глобявани с до 3 хил. евро. А специалното напомняне за туристите: "Моля, оставете пясъка на мястото му", може да се види на много табели в  Сардиния.

Facebook logo
Бъдете с нас и във