Банкеръ Weekly

Съдби

Д-р Румен Бостанджиев: БОГАТИТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ

Известният сексолог Румен Бостанджиев е роден през 1957 г. в София. Завършил е медицина в столицата, специализирал е в Белгия и в Холандия. Преподава в Медицинска академия, има и частна практика. Автор е на три книги. Женен, с един син. Баща му Тодор Бостанджиев е един от първите, който през 1984 г. създава у нас сектор Сексология към Медицинска академия.Д-р Бостанджиев, казват, че навремето доста сте се съпротивлявали на баща си и никак не сте искали да учите медицина. Още по-малко пък да продължите неговия път. - Имаше някакви разминавания с баща ми - учеше ми се психология, свирех на пиано, композирах... Баща ми обаче ме убеждаваше, че медицината е по-добра основа, с каквото и да продължа след това. Мисля, че излезе прав. Защото след като завърших медицина, имах възможност да специализирам психотерапия по международни програми в Белгия и в Холандия. А иначе сексологията е сравнително нова наука, която по света вече е заела много сериозни позиции. Уникалното при нея е съчетаването на медицинското познание с психотерапевтичния опит. Какви са пациентите ви? Увеличават ли се?- Според последните проучвания, правени в САЩ, 52% от мъжете на възраст между 40 и 47 година са със затруднения. Което за Щатите прави 30 милиона души. В България също има много хора, които се нуждаят от помощ. Но пък тези, които се обръщат за помощ, са малко. И това е жалко, защото една голяма част от проблемите са напълно преодолими. Горе-долу се дава такъв процент и за жените, които имат неблагополучия в сексуалните отношения, но, за разлика от мъжете, те ори още по-рядко са склонни да си го признаят. Погледнато чисто маркетингово, ми се струва, че търсенето не е достатъчно главно поради липса на информация за възможностите на този вид помощ и от кого да се потърси. Също така, заради притеснения, че ще се разкрие личната им тайна, че нивото на специалиста едва ли ще е на необходимото равнище. Нещо, което в много случаи е оправдано, тъй като в нито едно висше медицинско училище в България вече не се изучава сексология. Същевременно не е тайна, че напоследък се навъдиха и много шарлатани. Те разчитат, че ощетените няма да потърсят правата си, за да не се изложат, заявявайки публично, че са търсили такава помощ, което у нас все още се смята за дискредитиращо.Едва ли само това ви притеснява в обществото ни...- Напоследък започвам да си изключвам радиото и телевизора, защото мрачните реалности като че ли все повече се нагнетяват. За съжаление това, което се чува в ефира, е отражение на действителността, не е измислица. Моето усещане е за един нарастващ хаос, за все по-голям безпорядък и все по-ясна липса на стратегия от страна на тези, които са отговорни за макропроцесите. Ставащото в здравеопазването не прави изключение.Това го казвам от позицията на човек, който работи и в държавен институт. В момента би трябвало да съм главен асистент в Медицинския университет - спечелих конкурс, но тъй като имаше разделяне на болницата от университета, бяхме принудени да подпишем допълнение към трудовите договори. Сключихме договори с болницата като ординатори, т.е. де факто това е понижаване в длъжност. Обещанието беше, че с настъпването на учебната година университетът ще сключи с нас нови договори като преподаватели. Досега обаче водим преподаването по медицина, работим със студентите, без да сме подписали такива документи, без заплащане. Положението е обидно - откъдето и да се погледне... Всеки един момент е възможно някой да те съкрати, да те зачеркне, да те изтрие от лицето на земята...Все пак има и една прослойка, която навлезе с летящ старт във властта, в бизнеса, която няма такива притеснения. Как стоят нещата при нея? Има ли и тя нужда от помощта на специалист като вас?- Имам поглед върху най-интимните моменти на точно тази прослойка проспериращи българи, защото главно това са хората от последната година, които търсят помощ. Това, разбира се, не е изненадващо. По-голямата част от останалите и да имат сексуални затруднения, гледат по-напред да се погрижат за хляба си. Не им е до тези надстроечни неща. Засега само представителите на елита могат да обърнат внимание на тази страна от живота, доколкото все пак интимният мир е сред основните им критерии за качеството на живот. А това, което всекидневно виждам, е, че хора, които разполагат с големи възможности, не съумяват да ги превърнат в щастлив личен живот. Дефицитното при тях е умението им за общуване в най-интимен план, в семейството, с близки и приятели. Оказва се, че е по-лесно да планират действията си, чрез които печелят пари, отколкото да контролират ставащото в интимното им пространство. И много често баналната максима, че богатите също плачат, излиза вярна. Виждам хора, които нямат никакви материални проблеми, а са изправени пред жестоки житейски дилеми. Дилеми, свързани с невъзможността да се прояви разбиране, да се намерят коректни, цивилизовани начини за преодоляване на неизбежните проблеми на съжителството. Това за мен е голямо предизвикателство, защото ако точно елитът на нацията бъде подпомогнат в усилието да подреди личния си живот, той би могъл да бъде много по-ефективен в своята изява и да дръпне цялото ни общество напред.Искате да кажете, че просперитетът в бизнеса, в професията, не се пренася автоматично и в личния живот?- Това са две различни неща. Неслучайно в съвременната психология се говори за т. нар. емоционална интелигентност - интелигентността, която е свързана с умението да се общува, да си в досег със собствените чувства, но и с тези на другите, да можеш да изразяваш адекватно тези чувства и да се договаряш по взаимно приемлив начин при сложни ситуации. Оказва се, че една голяма част от хората, които в други области имат компетентност, сферата на общуването, са със сериозни дефицити. И това, което се случва в моя кабинет, е да им се покаже как да превъзмогнат тези дефицити, като се усвоят ефективни модели на поведение. А компромисите не са ли и те елемент от всяко едно съжителство?- За компромис може да се говори в брачните отношения, когато, да речем, жената приема да е с мъж, когото не харесва, за да ползва материалните облаги от него. В тези случаи често възникват много манипулативни отношения - такава жена може да направи съпруга си смешен, да се държи така, че да породи у него най-различни сексуални проблеми, да го постави в партер и по този начин да засили собствената си позиция. В някакъв смисъл белият тепих - леглото, е арена, в която често се решават силови проблеми. Това са много първични модели на поведение и трудно се излиза от тях.Как гледате на т.нар. секссимволите?- Секссимволът все повече се доближава до комерсиалния модел на секса, като платеното сексуално преживяване. Мъжкият секссимвол неизбежно включва богатия мъж - най-често тариката, защото ако не си тарикат, трудно можеш да станеш богат поне докато си млад. Но за да се възползваш, за да изконсумираш сексуалното благо, трябва да си мощен сексуално. Значи тук има повишено изискване към мъжа - необходимо е той не само да е добре финансово, но и да има физическите ресурси. Тези модели на мислене за секса внасят много голям стрес, когато примерно човек разполага с парите, може да си намери най-луксозната дама, но по някаква причина се оказва неспособен да изконсумира това, за което си е платил. Факт, който обикновено води до жесток вътрешен конфликт. Слава Богу, тези неща се преодоляват много бързо - има много ефективни техники и медикаменти. Не стоят ли малко странно днес думите на Йордан Радичков, че жената е като кладенче за мъжа - от която й страна да се наведе, все ще утоли жаждата си?- Казано е много хубаво, но преди да дойде пазарната икономика. Неотдавна четох една книга за съвременната епоха, която се определя като епоха на достъпа. Постепенно собствеността сякаш се подменя с възможността за достъп. Не е толкова важно да притежаваш нещо, по-важното е да можеш да го ползваш. Защото притежаването много често те обвързва, заробва те, а и нещата толкова бързо се променят, постоянно се появява нещо ново, което по-добре ще ти отговори на потребностите. В тази посока до голяма степен се променя и отношението към брака. Той може да изглежда като трайна инвестиция, като купуване на траен актив, но това, което дава възможност за по-бързо и качествено удовлетворяване на сексуалните потребности, е консумацията от типа Бърза закуска. Консумираш нещо, после нещо друго... В този смисъл съвременната жена е едно кладенче, което обаче е и като кафеавтомата - трябва да си пуснеш монетата.Доколко сексът е механизъм за сближаване на хората?- Тази формула е остаряла. Сексът все повече се превръща в един от белезите на съвременната култура, все повече преживяванията и отношенията се превръщат в стока, която се разменя на бартерни начала. Опознаването, сближаването е един много по-дълбок процес, който може да върви паралелно със секса, но не е задължително. Интимната връзка става нещо все по-автономно, което може да бъде консумирано по най-различен начин и съвсем независимо от контекста на междуличностните отношения. Сексуалната индустрия предлага все повече варианти на удовлетворяване на потребностите, откъснати от всякакви реални отношения. Чрез гледане на видео, чрез ИНТЕРНЕТ, чрез виртуална любов - използване на най-различни периферни компютърни устройства...Изследвали ли сте някои от порностраниците в ИНТЕРНЕТ?- Имам представа. Това е една загубена битка. Тези страници няма как да бъдат спрени. Още през 60-години в САЩ е правено изследване за асоциалното влияние на порнографията. И е установено, че това влияние зависи от качествата на човека, който е в контакт с порноматериалите. Един простак и Венера Милоска може да го подтикне към насилие, докато човек с по-диференцирани изисквания обикновено изпитва отвращение към пошлите фотографски издания. Съвсем друг е въпросът, когато става дума за деца и млади хора, които нямат изградени критерии. Думата развод как ви звучи?- При цялата тази динамика разводът стана нещо все по-естествено, защото отговаря на нуждата за по-голяма мобилност, на по-голямата промяна, която в един момент прави отношенията между двама души неудовлетворяващи, и те се разделят. У нас тенденцията към увеличаването на разводите също е устойчива. Една голяма част от българите, които се развеждат, не сключват втори брак. Просто изпитват отвращение изобщо към идеята човек да се обвърже занапред с когото и да било. Това е една област, в която също има значителни възможности за по-добри решения.Напоследък расте броят на сексуалните насилия, все повече са жертвите на педофилите... Къде са корените на това тревожно явление?- Проблемът е много сериозен. Многократно съм бил вещо лице по дела за блудство, изнасилвания, малтретиране... Има куп неща, които могат да се направят, но... От една страна, е подготовката на самите деца. Те трябва да имат много добра връзка с родителя, за да могат да споделят с него и да получат подкрепата му. Необходими са и истински служби за защита на детето, не само някакви си комисии. Много важна е работа със самите насилници - в повечето случаи те са нещастни хора. Не искам да ги оневинявам, но те на свой ред са били жертва на някакви обстоятелства, на различни физически заболявания... Самото наказание не може да спре техните престъпления, техните патологични импулси и те се превръщат в рецидивисти. С това, че ги наказваме и че се опитваме за известно време да ги извадим от обществото, ние не премахваме реалната заплаха. Защото няма промяна вътре в тях, която да ги обезопаси. След изтърпяване на наказанието те стават още по-агресивни.За връзка с д-р Р. Бостанджиев:Тел.: 9584925 и 088 924369

Facebook logo
Бъдете с нас и във