Банкеръ Weekly

Съдби

Д-р Петър Берон: НЕ СЕ ТРЕВОЖА, ЧЕ ВИЖДАМ ОКОЛО СЕБЕ СИ ИЗВЪНРЕДНО МНОГО НОРМАЛНИ ХОРА

Д-р Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Родът на баща му е от Котел, а на майка му - от Пловдив. От осем години е директор на Националния природонаучен музей в София. Председател е на Българската федерация по спелеология. Обиколил е повече от половината свят. Един от основателите на СДС, Петър Берон напуска съюза и ръководството му през 1991 година. В момента е заместник-председател на Защита - съюз на патриотичните сили и военните от запаса.

Г-н Берон, вие сте учен и пътешественик, човек с вечно търсещ дух. Винаги обаче са се намирали хора, които ви пращат да си гледате буболечките. С какво не сте съгласен днес?
- Не приемам разрухата в нашата икономика, цинизма на преходния период, ширещия се бандитизъм и неспособността на обществото да го овладее. От една страна, имаме многопартийност, свобода на печата и събранията, на религията и частната инициатива, свобода на словото и пътуванията - Шенген падна и за нас. От друга, сме свидетели (и съучастници) на мръсотия и разруха, на разгул на мошениците, на налагане на парвенюшки вкус, на чувство за безизходица. Не можем спокойно да гледаме как парвенютата пилеят цели състояния, за да тънат в разкош, а хиляди да живеят в унизителна бедност. Не приемам новите милионери (за няколко години никой не можа да натрупа милиони по честен път). Аз обаче не съм за социално равенство. Не съм съгласен с националния нихилизъм, който и сега, и винаги си е бил заплаха за българската кауза. Не искам да се примиря, че можем да затрием хубавата българска книга. Не съм съгласен и с новоизлюпените царедворци, но за това - друг път.

Какво се натрапва в духовния ни живот и има ли табута през последните години?
- Смятам себе си за източноправославен християнин. Драго ми е да вляза в българска черква и да слушам някой великолепен хор или служба. Църквата е наследница на хилядолетен опит и като морален коректив и ориентир играе и ще играе важна роля в живота ни. Стигна се обаче до известно натрапване на религията, на външната й проява. Аз съм за религиозната свобода, но съм против религиозната и всякаква друга агресия. Според мен, говоря като учен, въпрос табу през последно време е какво точно е мястото на научните познания? Когато учителката пита децата Кой е създал Земята и живота? и те трябва да отговорят хорово Дядо Господ, после ще е трудно да им се обясни хипотезата на Кант-Лаплас или за Дарвин. Защо казвам, че у нас се шири покаяна религиозност? Защото ако управниците ни бяха наистина религиозни и държаха на православието и на българщината, нямаше да допуснат на църквите и манастирите да се нанесат повече поразии, отколкото за 45 години комунистически произвол. Вярата - това е поведение във всеки момент. През гладната зима на 1990-1991 г. един наш гръцки приятел пещерняк Костас натовари на колата си няколко кашона с храна и ги донесе на българските си колеги. Не зная по колко свещи Костас пали, но той е истински християнин.

Как живеете далеч от политиката?
- Неотдавна бях избран за заместник-председател на Защита. Това е съюз на патриотичните сили и военните от запаса, който планира да се включи в предизборната кампания. Но за мен обаче работата в музея е много по-важна. Поддържаме го много трудно. От БАН ни отпускат средства само за заплати, парно и ток. За всичко останало трябва да намираме средства от собствени източници, каквито нямаме. А ние искаме да се мерим с другите големи музеи в Европа. Да правим научни експедиции, да издаваме списание, да препарираме нови животни. В зоологическата градина умират животни, някои от които са много интересни. Но за да препарираме например една пантера, са ни необходими около 300 щ. долара. Гледах с голяма горчивина, че американският Музей по естествена история има в годишника си десет страници, гъсто изписани с имената на спонсори. Отделни организации са дали по милион долара и, разбира се, ползват данъчни облекчения. Ние нямаме чак такива претенции, но бихме искали поне малко да ни се помага. Колективът ни е от 42 души, половината от които са научни работници. Те се нуждаят от микроскопи, компютри, книги и абонаменти. Ходим в командировки, защото трябва да следим какво става по света. А от единадесет години нямаме нито един новозакупен микроскоп.

Има ли интерес към самия музей?
- Музеят е доста богат. Предоставен е животинският свят на цялото земно кълбо, съхраняваме множество изчезнали видове, над 1000 вида птици, да не говорим за научните колекции, които не могат да се покажат, за палеонтологичните колекции и т.н. Годишно го посещават около 40 000 души - ученици и туристи. Той е най-големият на Балканския полуостров и е създаден преди 112 години от цар Фердинанд, който е бил голям природолюбител със собствени колекции. Първоначално музеят е бил негов частен и сградата, в която той се намира и до днес, е строена специално за тази цел. Половината от хората, които работят тук, са под 30 години и въпреки че заплатите им са по 130 лв., се трудят с много ищах и ентусиазъм.

Не се ли чувствате уморен вече?
- Не, усещането ми е, че сякаш сега започвам. Имам още много работа и животът ми може би няма да ми стигне. Макар че понякога ми минава мисълта, че е чиста маниакалност да напълня музея с разни неща, които след смъртта ми, пък и по-рано, някой ще изхвърли. А много от тях са събирани с невероятни рискове от другия край на света. С добри колекции от цял свят може и в нашия музей да се роди наука или учен от световно ниво. Истината е, че малко хора се занимават с музейно дело, със събиране на колекции и със запазването им, защото това отнема много време. Колекционерството не допринася за кариерата, но пък има дълготраен ефект. Смятам, че работата ми е важна, нищо че на някои им изглеждам малко смахнат. Живей си живота, както ти е интересно. На мен това ми е много интересно. Не се тревожа, че виждам около себе си извънредно много нормални хора. Обезпокоен съм обаче от сивотата...

Защо казват, че нашият национален спорт бил да си създаваме трудности, които после да преодоляваме?
- Аз винаги се стремя да съм на нивото на колегите си от чужбина, въпреки че се състезавам най-често с вързани ръце. Колегите ми от другите страни нямат представа как си осигурявах паспорт преди, пари, визи... В България чиновникът е велик. Ако у нас поискаш пари за някаква обществена атракция - ще се намерят, но потърсиш ли ги за научна експедиция... не е за говорене. Понякога ме обзема отчаяние от жестоката безсмисленост на усилията ми, но бързо се оправям. Да се откажа от буболечките, от кърлежите, от пещерите, значи да се унищожа интелектуално и да си сложа кръст.

Любимите ви животни?
- За мен животните са само обект на изследвания.

Много време сте посветили на буболечките. На мравката път правите ли?
- Аз съм боец и на никого не правя път. Освен естествено - на възрастните и болните хора. На дамите - също.

Авантюрист ли сте?
- Пътешествениците не са авантюристи. Авантюра значи да не си свършиш работата. Да си счупиш главата или крак в някое затънтено място, където няма жива душа да ти помогне, или животинките, които си събрал, да ти ги конфискува полицията...

Защо тогава сте били арестуван в половината страни, които сте посетили?
- Това е вярно, но причините са други. Събираш си насекоми по някоя осветена стена в непознат град, събуждаш подозрения и току те приберат. Както например стана в Южно Мексико, близо до границата с Гватемала. Събирам си буболечки посред нощ, гледам заобиколили ме шест пушки и хайде в полицията! С триста зора се отървах. Плашеха ме, че ще ме застрелят, бил съм руски инструктор на гватемалските партизани. В Мозамбик пък обръщахме камъни край най-затънтеното село, близо до ЮАР, търсехме змии. Изведнъж ни обкръжиха войници. Прицелиха се с калашниците - били сме южноафрикански командоси... В Гърция са ме извеждали с автомати от пещерите. В тефтерите на тяхната полиция съм записван поне 20 пъти, но още ме пускат, тъй като явно разбират, че съм с добри намерения.

А жена ви как търпи?
- Тя няма избор. Съпровождала ме е многократно. Чакала ме е пред входа на пещерите, плавала е с мен по Конго 1700 км и е видяла колкото никоя друга българка. Прекара три години с мен в Нигерия, където бях управител на резерват за лъвове и главната ми задача беше борбата с бракониерите, а те са отчаяно сериозни мъже...

Интересите могат ли да спасят човека?
- В моя случай това е факт. Като малък съм боледувал от полимиолит, от детски паралич. Ако не бях ходил толкова много, може би щях да бъда и в инвалидна количка. А аз какво? Бягай нагоре, бягай надолу, търси, търси... Където и да съм бил, все ме е интересувала високопланинската фауна и величието на върховете - написах книжка Далечни върхове.

Чувала съм, че има животински видове, които носят вашето име. Какво мислите за суетата на учения?
- Е, въпреки промените в обществото, винаги е имало и ще има всякакви хора. В това съм твърдо убеден, опериран съм от евтин оптимизъм. Повече от сто животински вида носят моето име - естествено е, защото аз много ходя, много събирам, много работя. Зная обаче, че нищо нямаше да се промени, ако се казваха например Берония или Беронискус... Но пък има и някаква конструктивна суета, според мен ,която не е за пренебрегване. Тя е може би мотив за поведение и действие.

И все пак е приятно да си издънка на Бероновия род.
- Наистина произхождам от забележителен род, дал на света трима академици. Стефан Берон, основателят на БАН, и Васил Хаджистоянов Берон са били и членове на учредителното събрание в Търново и са подписали Търновската конституция. По някакво съвпадение аз също подписах нашата нова конституция и бях член на ВНС. Така че да не отричаме приемствеността. При цялата условност...


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във