Банкеръ Weekly

Съдби

Д-Р КИТОВ ИЗНЕРВИ ПОЛКОВНИЦИТЕ

Поредните открития на археолозите д-р Китов, проф. Овчаров и колегите им през изминалата година окончателно разбуниха духовете в страната. А намесата на маскираните питомци на българския Робин Худ, както сполучливо (и иронично) наричат ген. Бойко Борисов, скъса нервите на бивши негови колеги. Като резултат о.з. полковниците предприеха медийна атака, а зад публикациите им ясно пролича тревогата от нарушения досегашен комфорт на най-големите частни колекционери.Както в.БАНКЕРЪ своевременно писа, по предложение на депутата генерал Нонка Матова, в Наказателния кодекс бяха гласувани две промени, които забраняват дори размяната на движими паметници на културата. Целта на тази крайно рестриктивна мярка, разминаваща се с всякакви препоръки на ЕС за правила при обмена на хора, стоки и услуги, е свързана с желанието за ограничаване на иманярската напаст, хитро насочвана от предприемчиви посредници и от шепата техни клиенти от черния пазар. Скандалът с хората на ген. Борисов, долетели до могилата Голяма косматка, е първата конкретна операция в тази посока. Д-р Китов и екипът му добре знаят това, както и факта, че мнозина техни колеги отдавна си сътрудничат с най-големите колекционери и ги насочват към конкретни обекти и терени. И той възрази само срещу грубата и непохватна намеса на полицията, а не срещу присъствието й на мястото на разкопките и откритията.Тия дни о.з. полковник Кирил Христосков най-спокойно обяви философията на оглавяваното от него звено за опазване на движимите паметници на културата в някогашното ЦСБОП, а и преди това във ведомството на Димитър Иванов. Тя се нарича доброволно дарение, т.е. изземване на откритите археологически находки от иманярите и посредниците, които сложиха началото на доста от най-богатите частни сбирки. Полковникът премълчава факта, че в подписаните от България международни конвенции точно тази форма на контакт с иманярите е абсолютно забранена. Но той защитава покровителите си и никак не се свени да обяви публично, че техните сбирки са напълно законни, защото колекционерът не е длъжен да знае какъв е произходът на закупуваните от иманярите съкровища. И това не е вярно - в цял свят пазарът на изкуството се предпазва от криминализиране чрез задължителна документация за произход, за легитимна атрибуция, паспорт за движението на произведението до купувача и т.н. Патосът му е прозрачен - в най-близко време предстои откриване на няколко частни музея, в които ще бъдат изложени археологически находки, равностойни, ако не и по-ценни от откритието на д-р Китов в Голямата косматка. И ще се появят много и все неудобни въпроси!Публична тайна е, че в последните години колекционерите ползват нова тактика - пряк контакт с иманярите и елиминиране на посредниците. По тази причина и за да заобиколят санкциите на сега действащите закони те масово изкупуват терени, услужливо съветвани от археолози, музейни работници и специалисти с най-високи научни звания. Така в частно притежание се превърнаха стотици декари в района на Отоманци (Кюстендилско), Земен, Батак, местността Харманите над Аладжа манастир, Камен бряг, Момина крепост над Велико Търново, Червен, Мелник и т.н. в един доста обемист списък. Както се вижда, тези земи са извън Долината на тракийските царе, в която д-р Китов провежда т. нар. спасителни разкопки, целта на които е да изпревари иманярите. Те са далеч и от Родопите, където проф. Овчаров година след година разработва Перперикон и насочва общественото внимание към комплекса. Но България е пребогата с наследство и археологически обекти - над 300 хиляди са само регистрираните. Нещо повече - след системното опоскване на Гърция и Италия през ХIХ и ХХ век сега вниманието е насочено към новото Елдорадо на археологията, т.е. към България и Турция, както и към териториите в северната част на Черноморския басейн. Справка на в.БАНКЕРЪ показа, че големите тръжни къщи в света не предлагат нито тракийско, нито скитско, нито дори римско археологическо наследство. Защото те се търгуват на тъмно. Не предлагат и документи за собственост и паспорт за движението им. Което не означава, че и в тези страни, и у нас не се оказва натиск върху парламентите и администрацията да внасят поправки или да прокарват нови закони, удобни на изкупвачите. По такъв начин най-ценните археологически находки се превръщат в таен резерв за световния пазар на изкуството. България вече има солиден принос в него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във