Банкеръ Weekly

Съдби

Д-р Георги Василев: В СВЕТА НА НАРКОТИКА ВСИЧКО Е ОПАСНО

Директорът на Националния център по наркомании д-р Георги Василев е роден преди 39 години във Варна. Завършва английска гимназия и медицина, специалност психиатрия. Специализира в САЩ, където защитава магистърска степен по обществено здравеопазване. От 1997 година работи като асистент в Националния център по наркомании, през 2000 г. печели конкурса за директор на центъра.Доктор Василев, каква е характеристиката на наркоманиите днес в сравнение примерно с 60- те години на миналия век? - В момента най-масово употребяваният наркотик е канабисът (марихуаната). В горните класове на средните училища в София до една трета от учениците са пушили марихуана поне един път. В другите градове на страната този процент е по-нисък - в Пловдив например е 22 на сто. Но най-опасният наркотик, с оглед последиците от неговата употреба, пораженията, които нанася, обществените проблеми, които създава, е хероинът. Употребата му води до много сериозни физически зависимости, съпроводено е с бързо увеличаване на вземаните дози. Той се инжектира и венозно, което пък води до заразяване от хепатит, спин. Тъкмо затова той има силен криминален ефект.Крайнозависимият наркоман има нужда от 15-30 и повече лева на дневно. Не работи, твърде скоро престава да учи. Над 90% от хората, които идват да се лекуват при нас, са предимно с хероинов проблем, макар че сега у нас на практика може да се намери всякакъв опиат. До края на 80-те години за наркотиците се говореше под сурдинка. Тогава малки групички, предимно в големите градове, взимаха опиумни препарати от аптеките. Но голямата промяна дойде с появата на хероина. В началото на 90-години започна масовата младежка наркомания - опасните игри на 20-22-годишните.В цял свят се регистрира лавинообразно нарастване на употребата на екстази, амфетамини, синтетичен кокаин. Увеличава ли се потреблението и на синтетични наркотици у нас?- Не правим изключение. Употребата на синтетиката е свързана с определени културални нагласи. У нас обаче това не става за сметка на твърдите наркотици, а има наслагване. И още по-лошото е, че у нас синтетични наркотици се произвеждат в нелегални лаборатории, имаме местно производство, дори и за износ. Не е никакъв проблем човек да ги намери. Битува неверното мнение, че те са безопасни, че могат да се използват като наркотици за приятно прекарване на купон, на парти, на концерт. Добре е да се знае, че в чужбина вече има много смъртни случаи, предизвикани от синтетични наркотици. На какво се дължи това завишено потребление?- На увеличеното предлагане. Не е тайна, че производството на тези наркотици е свързано с неголеми инвестиции, правят се от сравнително прости продукти в скромни лаборатории. Всъщност идеята за така наречените дизайнерски дроги се основава на следното - има вещества, които са описани като нелегални, но като замениш част от формулата, се получава сходно вещество, което понякога е много по-активно и все още не е незаконно. След като го забранят, се сменя друга част от формулата и т.н. Ако това заливане на пазара продължи, неминуемо ще стигнем до положението в Западна Европа, където много от хората, които се лекуват амбулаторно, имат проблеми тъкмо с този тип дрога. Има много причини за разпространението на различните наркотици. Употребяващите марихуана имат мотиви, различни от тези, взимащите хероин. Но едното води към другото вещество. Има хора, които вземат всичко.Защо се употребява хероин? Защото той е много мощен транквилант, който действа релаксиращо, човек губи усещането си за проблеми - като е дрогиран, всичко му е наред. Хероинът те търкаля в коловози, които, ако си объркан, може да приемеш за единствения начин на живот, който те крепи. Дарява измамно чувство за спокойствие, за безметежност. Това не се отнася примерно за синтетиката, която хората взимат. Там стремежът е младите просто да си прекарат по-добре. Заблудите са най-различни. Взимаш го един път и ставаш различен за десет часа. После пак - докато наркотикът изцяло измести действителността.Демократичните промени не способстваха ли също за бума на наркоманиите?- Без съмнение. Демокрацията завари хората неподготвени. Имаше икономически срив, криза на ценностите, размиха се понятията за добро и зло, всичко стана относително. В тази липса на ясни правила и позитивни модели всяко маргинално поведение е по-лесно. И потреблението на дрога скочи.Имате ли много пациенти, които лекуват усложнения след редовно приемане на дрога - синтетична и твърда?- Злоупотребата от събота до събота все още не води до тежки медицински проблеми, които изискват нашето лечение. Потребителите на синтетични наркотици със сигурност вече имат проблеми с концентрацията и паметта, но тепърва ще идват хора, които ще лекуват сериозни психични нарушения вследствие на тази зависимост. Естествено, че лекуваме абстиненцията. Когато човек, биологически зависим, спира рязко употребата на наркотични вещества, той чувства много остър дискомфорт, има нещо като грипоподобни оплаквания, както и неудържимо желание да си вземе дозата и да се оправи. За хората с наркоманен проблем се налага адекватно остро лечение. Определяме състоянието им като спешно. Рискът да се върнат към злоупотреба е много голям. Основният проблем е психичен - желанието да вземеш, спомените, емоциите. След лечението на абстиненцията, което е около седмица-две, е нужна около година за връщане към нормален живот.Колко струва това на обществото?- У нас няма точни преценки колко струва злоупотребата с наркотици или пък лечението, но по света има много ясни изчисления, които казват, че основната цена на една наркомания всъщност не е самото лечение - Обществото плаща много за престъпността, свързана с наркотиците А и зависимите от дрога са хора, които не работят, те не реализират своето образование и възможности, семействата им страдат, хората се грижат за тях заради усложнения от спин, хепатит, инвалидност... Всичко това е свързано с разходи за обществото, а хората обикновено виждат колко плащаме, за да ги лекуваме, или какво струва на полицията да ги преследва. Цената на несъздаденото от тях е най-голямата загуба.Какъв е бюджетът на НС по наркомании и как е разпределен?- Зависи кой как го погледне. Не бива да се оплакваме твърде много, тъй като бюджетът не е направен, за да стигне за излекуването на всички наркомани у нас, а да подпомага превенцията. Центърът може да финансира конкретни проекти по места, трябва да обучава и да създава правила за тази област. Целият ни щат е от 70 души.Как може да се върне трудоспособността на един зависим? - Различно е. Зависи от самия човек, както и от това колко време са взимани наркотици. За съжаление се увеличават тези, които са зависими повече от пет-седем години. При тях може би ще трябва една година за основно лечение, една година за рехабилитация, трябва да бъдат поставени в добре структурирана среда, да се работи с тях по дългосрочни програми, в комуни, за създаване на трудови навици, за адаптация в обществото. Какво е мнението ви за комуните, които се нароиха?- Има професионални комуни, които са направени добре, в някои от тях вече се заплаща, селектират пациентите. Има и трудови комуни, които, дори и добре да са организирани, не премахват проблемите с адаптацията. Например младежите, които се връщат от комуните в Италия, Испания, Хърватско, сега се издънват пред очите ни, тъй като там не ги подготвят как да оцелеят у нас. В момента правим програми, които да поемат точно този контингент. У нас пък повечето комуни са непрофесионални и без сериозно обмисляне на модела, който се прилага. Въпросът не е да затвориш млади хора на връх баира, а какво става с тях после. Как ще ги адаптираме към живота в София, където има наркотици на всеки ъгъл, и как те ще се научат да казват не. Не мислите ли, че въпреки големия шум около употребата на дрога проблемът на българина е алкохолната му зависимост?- Да, така е. Наркотиците изпъкват, защото са по-нов и драматичен проблем. Последствията от алкохолизма и редовната злоупотреба с алкохол - смъртни случаи, инвалидност, агресия, пътни катастрофи, са многократно по-големи. Но ние сме общество, което толерира редовното пиене и не обръщаме внимание, че в това отношение сме наистина лошо изключение от европейския свят. С остър алкохолен проблем в България са над 400 000 души.С какви други зависимости се занимавате?- С поведенчески шаблони, които много се харесват - хазарт, музика, компютри, но те все още не са масови. В Западна Европа има групи за лечение на такива зависимости, но при нас засега се опира само до индивидуална психотерапия. А вашите изкушения?- Никога не съм пушил, пийвах по чашка-две. Ала това е повече студентски спомен. Заради работата си съм ограничил алкохола до минимум. Не ми липсва. Макар че не е много за вярване, изобщо не съм пробвал марихуана и хероин, по простата причина, че не съм човек, чиято максима е, че трябва задължително да си опитал, за да твърдиш, че не ти харесва. За каквото и да се отнася. Освен това си мисля, че е задължително вече да се научим да живеем здравословно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във