Банкеръ Weekly

Съдби

ЦВЕТАНА МАНЕВА ПРИПОМНИ ЗАБРАВЕНИ РИТУАЛИ

Цветана Манева заби такъв шумен шамар на българския псевдоелит, че ехото от него ще отшумява през цялата година.Най-напред - като гордо обяви своята 60-годишнина и със самосъзнанието, че една хубава жена и една истинска актриса няма възраст. Сетне с елегантното парти в Националната художествена галерия. Направи го, както сме чели в мемоарите - с аристократичен жест, подобен на онзи, правен от големите ни актриси от началото на ХХ век, когато дори Кобургът е идвал на крака да почете празника им. И го направи в обкръжение на собствените си естетски фотопортрети, които допълнително напомниха за нейното присъствие и чрез него - на българската култура. Но не личеше твърде високите гости да са схванали намека.Между първия й филм Калоян (1963) и последния Версенжеторикс (1999) са подредени още 49 игрални филмови и телевизионни произведения - цяла галерия от образи на млади и красиви, а сетне на не толкова млади и красиви български (и една френска) жени. И поне още толкова роли в пиеси на Шекспир, Чехов, Брехт, Ибсен, Йовков, Тален и др., донесли й признанието на зрителите и различни награди. Обществената дейност на Цветана Манева е жалонирана от депутатството й в VII, VIII и IХ Народно събрание (1976) та чак до артистичното директорстване на Международния театрален фестивал Варненско лято.Народният театър Иван Вазов никога не я прие. Но пък трупите на Пловдивския театър, на Сълза и смях, на театралната работилница Сфумато, на Театър 199 преживяха сезони на солиден творчески подем именно с нейното име в афишите си. Което не остана незабелязано от публиката, от критиката и от колегите от гилдията.Шейсетгодишнината на Цветана Манева бе отбелязана и с филма на АТ - 1 12 мига от Цветана, с естетската фотоизложба на някои от най-добрите ни художници-фотографи. И с материални жестове, които предстоят, защото цялата 2004-а ще премине под знака на тази годишнина. Заявки вече са дали в Пловдивския театър, от международния театрален фестивал Варненско лято през юни, от театралния форум в Нанси, Франция, и др. Целта им извежда на първи план уважението към голямата актриса и общественичка Цветана Манева. Но подсказва и присъствието на един втори план с по-широко и многостранно послание - деликатен, но достатъчно категоричен намек за неизпълнения дълг на управляващите към българската култура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във