Банкеръ Weekly

Съдби

ЦСКА ТЪРСИ ПЪТ ПРЕЗ ПАЗАРНАТА ДЖУНГЛА

СПОРАЗУМЕНИЕТО С МО ЗА БАЗАТА Е ПО-ЦЕННО ЗА ЧЕРВЕНИТЕ ОТ ВСЯКА ТИТЛАФилм на ужасите, каза един почитател на ЦСКА по адрес на завършилия сезон 2003-2004. Действително в края на май изглеждаше, че всичко най-лошо вече е споходило червените - като се почне от шамара в Истанбул, през бягството на Лима и Соуза, скандалните треньорски смени, ръкопашния бой между Ферарио Спасов и човек от агитката, обвиненията в уреждане на мача с Левски и се завърши с изпуснатата след дузпи Купа на България. Запалянковците поне си имаха утешителната мантра от това по-зле не може, но дори тя взе да се пропуква с първите новини около новия сезон. Още преди да започне подготовка, отборът загуби титулярния си вратар Стоян Колев, основния бранител Жоао Карлос и бившия национал Светослав Петров; спряганите за трансфери унгарски национали така и не се появиха в България; и накрая заради неразбирателства с Министерството на отбраната червеният клуб бе изправен пред вероятността да остане без свой стадион и тренировъчна база. Не е чудно, че пак изплува захабената от употреба дума криза. Но този път без основание. Това, което се случва с ЦСКА в момента, едва ли може да бъде наречено криза. Нормализация е по-подходяща дума. Близо десетилетие и червените, и всички останали футболни клубове в България съществуваха сякаш напук на пазарните закони - без почти никакви източници на приходи, с все по-намаляваща публика, но пък с космически бюджети и с несравнимо по-високи заплати от всеки друг сектор. Според мнозина обяснението на този феномен е просто: спортът открай време е бил най-удобният механизъм за легализиране на мръсни пари. Откакто обаче УЕФА под натиска на Европейския съюз затегна правилата за лицензиране на клубовете и въведе стриктен контрол върху финансирането, този механизъм взе да засича. Дори в шампионати като италианския и английския това предизвика сериозни трусове; в Източна Европа ефектът му бе разрушителен. От една съмнително точна, но достатъчно показателна статистика на агенция Footbizstat се вижда, че през последните два сезона се наблюдава между 20- и 60-процентов спад на разходите за селекция във всички първенства на бившите соцстрани. Крещящото изключение е Русия, но там става дума за съвсем други тенденции. Бразилският бумерангКолкото до българските клубове, тяхната внезапно появила се склонност към икономии се обяснява и с други фактори. В случая с ЦСКА те са няколко: разочарованието Шампионска лига, неуспешните опити да се продадат звездите Емил Гъргоров и Велизар Димитров, и най-вече неописуемият гаф с Лео Лима и Родриго Соуза. Вече не си струва да се спори дали бразилците, чиито международен авторитет поне е несъмнен, са проявили несериозност, или просто са били прогонени от лошото отношение на съотборници, треньори и мениджъри. Факт е, че те не получиха възможност да се сработят с отбора, а срещу Галатасарай не успяха да постигнат чудото, което може би някои хора са чакали от тях. След двата печално известни резултата на някого в ръководството на ЦСКА му е хрумнало, че вече не си струва да се плаща на провалилите се звезди. Все още е дълбока тайна чия е била идеята. Но за червения клуб тя се оказа с ефекта на бумеранга. Заради спестените 59 хил. долара ЦСКА сега ще трябва да доплаща 1.3 млн. на Вашку да Гама за двама футболисти, които носят екипа на португалския Маритимо. Развръзката по случая още се чака, след като ЦСКА внесе жалба в Спортния апелативен трибунал (CAS) в Лозана, но шансът CAS да реши нещо различно от онова, което постанови ФИФА, е по-скоро минимален. Нормално и редно би било остатъкът по трансфера на двамата да бъде доплатен от Маритимо, след като те играят за този отбор, коментира финансовият директор на ЦСКА Лазар Василев. Според юристи обаче подобен изход е на практика изключен. Договорът на Лима и Соуза с червените е прекратен поради неспазване на клаузи от страна на клуба, при което двамата автоматично придобиват статута на свободни агенти. Отношенията между Вашку да Гама и ЦСКА по никакъв начин не засягат португалския Маритимо, който ги е наел след това. Новият девиз: самоиздръжкаИменно с тези 1.3 млн. долара, надвиснали над клубната каса, се обясняват и внезапните продажби на Колев, Петров и Жоао Карлос. Както потвърждава и Василев, трансферите на играчи си остават най-основното перо в приходите на ЦСКА. При изричното настояване на собственика Васил Божков клубът да се самоиздържа, тези трансфери стават жизненоважни. Усилено се търсят нови отбори на Гъргоров, Димитров и аржентинеца Чарас, а междувременно червените трябваше да продадат когото където сварят, за да покрият разходите по лятната си селекция. Жоао Карлос, който и без друго не бе любимец на треньора Спасов, донесе 400 000 евро от Локерен. Пловдивският Локомотив по непотвърдени данни е платил други 140 000 за Стоян Колев. Сумата от Кубан за Петров е по-скоро символична, но поне разтоварва бюджета от една от най-високите заплати. Колкото до новите попълнения, макар и не така шумни като миналогодишните, те обещават да са доста по-полезни за клуба. Особено две от тях. Роберт Цаха не е между известните имена в чешкия футбол, но носи всички достойнства на една от най-добрите школи в Европа, включително и тактическата грамотност, толкова непостижима за повечето български играчи. Словакът Радослав Забавник има завиден опит за един 23-годишен футболист - с националния си тим той има мачове срещу Англия и Турция, а с Жилина - срещу Челси. Двамата заедно ще решат един от най-сериозните проблеми на ЦСКА през последните години - липсата на крайни защитници. Същевременно обаче юнските продажби отвориха други пробойни. Колкото и да бе критикуван Колев през миналата година, замяната му на вратата с Ивайло Иванов определено не е плюс за тима. След отпътуването на бразилеца Карлос в центъра на защитата без алтернатива остават Гай и Върбанов, които са всичко друго, но не и сигурна двойка. В халфовата линия Светльо Петров трябваше да бъде заместен от унгарците Тот и Молнар. След като се разбра, че те няма да се появят, Ферарио Спасов започна да експериментира с бившия централен нападател Евгени Йорданов. Тепърва ще се види дали експериментът е успешен. Трудно е отсега да се каже дали новият състав е по-силен от миналогодишния, но той поне има едно несъмнено предимство: не е натоварен със свръхочаквания. Щастливата развръзкаПрез 2004 г. шефовете на ЦСКА не успяха да добавят нито едно отличие в клубния музей. За сметка на това обаче могат да се похвалят с един успех, по-важен за клуба от всяка купа - щастливата развръзка в десетгодишния спор за спортната база. След поредица ултиматуми въпросът най-сетне бе уреден в средата на юли, и то по идеалния за червените шефове начин. Постигнатото споразумение предвижда Министерството на отбраната да стане акционер в ПФК ЦСКА АД, като използва стадион Българска армия, комплекса Червено знаме и базата в Панчарево като своя апортна вноска в дружеството. Тепърва предстои на съоръженията да бъде направена експертна оценка, но на практика тя е без значение - при всички положения делът на военните в АД-то няма да надхвърли 30 процента. Ако стойността на имотите се окаже по-висока, просто ще увеличим капитала, за да спазим това съотношение, потвърди Лазар Василев. Той обаче предпочете засега да не коментира информациите, че след благоприятния изход собственикът на клуба планира рекордни инвестиции за обновяване на базата. При всички положения поводът е за шампанско. До момента само един български клуб притежаваше стадиона, на който играе бургаският Нафтекс. А собствената база, освен удобства за футболистите, предлага и отлични възможности за осигуряване на допълнителни приходи, независими от световния трансферен пазар или жребия за евротурнирите. Тогава вече ЦСКА наистина ще заживее според пазарните закони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във