Банкеръ Weekly

Съдби

ЧОВЕКЪТ ЗАД ПУЛТА Е ДИКТАТОР

Методи Матакиев, главен диригент на смесения хор на БНР, пред в. БАНКЕРЪМетоди Матакиев е роден преди 53 години в София. Завършил е Музикалната академия, специалност Хорово дирижиране. Специализирал е оперно-симфонично дирижиране във Виена. Работил е в националния симфоничен хор (бившата хорова капела) Светослав Обретенов, бил е диригент в Софийската национална опера, главен диригент на държавната опера в Русе и главен диригент на мъжкия хор Гусла. Сега е главен диригент на смесения хор на БНР.Г-н Матакиев, как се управлява оркестър. Питам, защото напоследък все за управляване се говори...- А-а, не правя политически изявления, макар че... Просто мисля, че стана по-трудно за средния управленски персонал, в която група, на шега или насериозно, кой както ще да го тълкува, смятаме, че влизаме и ние, диригентите. Нали в един случай отговаряш и административно за 50 души, друг път за 100, че и за 200... Имам предвид тъкмо управлението на оркестри и разни състави. Лошото е, че, противно на общоприетото мнение, и в нашия занаят нещата са свързани с цялостното управление. Един пример - при нас в радиото се чу приказката, че работното време на радиооркестъра от 8 часа не се уплътнявало. То е четири часа репетиции и четири часа самоподготовка. И някой се сетил - ами те като са на четири часа самоподготовка, кой ги контролира вкъщи? Тези хора да започнат да се водят на половин щат. И това решение мина и замина, но вярвайте ми, имаше го... Иначе диригентът когато е пред пулта, е диктатор. Той трябва да диктува на музикантите своя прочит на творбата, защото на записа остава твоето име, на афиша пак е то. Тук няма демокрация - няма как с гласуване да се реши как да се свири. Затова твърдя, че диригентите са диктатори! Напоследък - ако не направиш кариера до 35-40 години, те смятат за провален човек. Май само при диригентите възрастта не е порок?- Диригентът е орисан цял живот да работи със състави, с колективи. И той трябва постепенно да гради авторитета си на базата на отлично познаване на партитурите. И поне до четиридесетгодишна възраст да дирижира наизуст. По-нататък вече трябва да търси дълбочината в тях. Това е една професия, в която специалистът наистина узрява по-късно. Затова казвам, че петдесетте-шестдесетте години, ако не ти мине котка път и не ти падне тухла върху главата, са зрелите години на диригента. Според мен от 65 тръгваш надолу. Но да е жив и здрав нашия доайен Руслан Райчев, който чукна осемдесет и три. Имаме живия пример и на Асен Найденов, който и на 90 години имаше достойни изяви, дирижира си лично юбилейния концерт.Значи вие сте вече зрял диригент...- Условно. Зрял не значи автоматично много голям, много способен. Просто си овладял занаята. Искам да кажа, че може да съм пет пъти по-некадърен от някой от младите колеги, които имат много талант и възможности, но на които просто им липсва опит. Всъщност диригентът се учи върху другите. Това не може да се реализира вкъщи и сам пред огледалото. Пред огледало се шлифова диригентската техника, и то в младите години. Шлифоваш движенията, купуваш от по-старшите....Минавате за суетен. Доста време ли прекарвахте пред огледалото преди, пък и сега?- През студентските си години - да. У дома имаме едно голямо старовремско огледало... То ако можеше да говори... И до ден днешен ми остана закачка с хоровете или оркестрите, които дирижирам, че работата не излиза така, както аз съм си я представял. Колеги, пред огледалото беше друго - казвам. - Айде сега тук да пооправим, това да го изсвирим иначе.... Такава работа.,а сега я дайте тук да копнем, тук да пипнем...На репетиция понякога се налага да разсееш напрежението...Доволен ли сте от себе?- Доволен ли - как? Музиката е безкрайна. Ако си диригент на място, винаги ще знаеш, че преди теб има Караян, Бърнстейн, Мути, Абадо, Ливайн - величия. Значи за такова задоволство не можем да говорим... Търсят ме, правим и хубави записи, пътувам, но не мога да съм доволен, защото споменатите от мен корифеи и още седем-осем са направили, или винаги могат да направят нещо, което на мен да ми хареса повече от това, което аз съм направил. Може да си доволен от заплащането, че пътуваш, че те търсят - но зависи кой какъв критерий има... Ако аз се вглеждам в една десетка или петица колеги у нас - да, бих могъл за бъда доволен от себе си... Ако се вглеждам обаче в тези, които изброих, не. Един се ползва със сериозен авторитет пред колегията, друг просто е малко по-добър, трети е... диригентче... Ако един певец на 35 години е в разцвета си, един диригент на същата възраст просто начинаещ... Ако след 45-те ти е писано да станеш нещо - ставаш. Казах, че диригентът е диктатор, но той е един много зависим диктатор. Зависи от оркестрантите, от инструментите. Знаете ли в нашия радиооркестър колко души имат инструменти за по над 2000 долара? Само един - концертмайсторът, има. А това е много важно. Когато баварски радиооркестри например правят конкурс за цигулар, обоист, искат молба, автобиография, но и... сертификат за майсторски инструмент... А у нас много неща стават сякаш на магия, с един гол инат и талант. Това пък Господ ни е дал. Но пък и без другото не става - парите не правят изкуство, но без тях то се прави адски трудно.Има ли интерес към сериозната музика, младите интересуват ли се, наблюдавате ли се от нея?- Една е симфоничната публика, друга е оперната. Аз се занимавам главно с хорово и с оперно дирижиране. Установил съм, че тези, които ходят на опера, по-рядко посещават симфонични концерти. Ала на нашите концерти идват и млади, дори съвсем млади хора. Преобладава обаче средната възраст - хора между 40-50 години, които могат да отделят пари за концерти. И тук нещата пак опират за съжаление до финансови възможности...Диригентите минават за особена порода хора. Така ли е?- Да, ние сме затворен кръг, знаем се. Десетина души от моето поколение - 40-60-годишното, често пъти си разменяме ангажименти. Има едно благородно съревнование и сътрудничество. Съдейки по себе си, а и наблюдавайки колегите, виждам, че всеки е малко или повече затворен човек. А животът ни налага да общуваме с много хора. Да, диригентите може би са особняци, но не мога да твърдя, че при мен например има нещо кой знае колко особено и уникално. Смятам себе за прогнозируем, умерен човек. Е, свирил съм на саксофон по кръчмите, не е изключено пак да се изкуша...Бяхте привърженик на Иван Костов. Ваши колеги - диригенти, влязоха активно в политиката, един стана депутат, друг - културен министър. Вие защо не се включихте? - Интересно им е било. Особено на Борис Спасов. Няма лошо. Но аз просто не мога. Не съм роден за това. Използвам правата си на гласоподавател и на маса - след една-две ракии, може да взема думата... Това е. Политиката не е за всеки. Какво мога да направя аз? Трябва да имаш известна широта на мисълта, за да разбереш колко много неща не знаеш. Какви закони ще кова аз? Ще дърпам чергата за хористи и оркестранти, ами художниците, писателите, театралите? Дирижирал съм обаче концерти по предизборни кампании. Спомням си 1994 г., когато СДС загуби катастрофално изборите. Тогава направихме Девета симфония на Бетовен в зала България. Събрахме се - Дарина Такова, Александрина Милчева, Орлин Павлов. Хубав концерт стана, но изборите загубихме. Аз като дирижирам - губим. Та затова и вече стоя по-далеч от политиката. По-силни са пристрастията ми към спорта, макар че не съм тренирал нищо, нали от малък трябваше да си пазя ръцете. В музикалната гимназия например свириш задължително на пиано, та оттогава само гледам спорт. Особено баскетбол, брат ми беше активен състезател, покрай него се запалих. И като всеки нормален мъж следя футбола, шампионската лига, симпатизирам на Левски.Кой днес става диригент?- - Хора, които усещат известното ограничаване от инструмента, тези, които искат в музикално измерение да организират и управляват повече инструменти. Помня покойния диригент Емил Чакъров, който просто беше изпреварил всички, бе и много добър цигулар... Особен занаят е тоя. С една гола жестика, мимика и движения до кръста, изключвам подскачанията по пулта и разните там други маймунджулъци, макар че и те наелектризират публиката - е, само с тия неща един става Караян, пък другия си остава... Петров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във