Банкеръ Weekly

Съдби

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРЕВРЪЩА СВЕТЛИНАТА В БИЗНЕС

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРЕВРЪЩА СВЕТЛИНАТА В БИЗНЕСВсяка сутрин в четири и половина един набит мъж на средна възраст отключва вратата на двуетажния си офис, изкачва стълбите и влиза в просторно помещение с високи френски прозорци. Сградата се намира в края на дълга уличка, която неочаквано завършва сред малък зелен оазис, далеч от шума на столичния център. Навън е тъмно. Докато стане кафето, мъжът сяда зад компютъра, пали цигара и преглежда програмата си за деня. После застава пред чертожната дъска и започва да работи - рисува, скицира, чертае, пресмята. Понякога просто размишлява. Времето до осем минава неусетно и той не забелязва как нощният мрак бавно отстъпва пред утрото. Това са най-тихите и най-плодотворни часове от безкрайния работен ден на Иван Казанджиев, когато се раждат идеите. В известен смисъл за него светлината е бизнес, защото успява да превърне фината й тъкан в особен вид творчество. В неговия завод за полилеи, аплици и изобщо за всичко, което свети, творчеството, производството и търговията се намират в хармония.Иван Казанджиев е може би най-известният производител и търговецна осветителни тела у нас. В България всички в бранша ме познават. Те са два вида - едните ми завиждат, другите ме подкрепят. Имам чувството, че и едните, и другите си сравняват цените с моите. А аз имам особена ценова политика - не се интересувам от цените на пазара, казва Казанджиев. За него определено може да се каже, че е човек с характер. Отличава се с онова здраво и непоклатимо самочувствие на професионалист, който отдавна няма какво повече да доказва на себе си и останалите. Аз нямам нужда от реклама, твърди предприемачът. Думите му са лишени от какъвто и да било емоционален заряд. Той дори се оплаква от големия брой поръчки, на които не може да насмогне: Тези от тях, за които не ми остава време, предоставям на колегите си. Казва го така, сякаш това се разбира от само себе си. Казанджиев не е от често срещаната порода български бизнесмени, които обичат да определят себе си като работохолици. Просто за него работата е начин на живот, с който е свикнал още от юношеска възраст. Започнал е от петнайсетгодишен, бил е стругар, шлосер, фрезист и какво ли не още. Следва вечерно и успява да завърши Техническия университет (бившия ВМЕИ). Като машинен инженер работи все на тежки и отговорни обекти, включително и в Кремиковци, стига до генерален директор на Балканкаринвест, където го заварват промените през 1989-а. С частен бизнес се занимава от 1991 година. Захваща се със строителство, което по онова време изглежда перспективно и доходно занимание, но скоро разбира, че у нас има и друга, все още недобре усвоена ниша: Още тогава започнах да осъзнавам, че бизнесът с осветление е нещо, което липсва в България.В началото се заема с търговия на осветителни тела за дома и офиса с гръцки фирми като контрапункт на евтиния некачествен внос от Турция. Днес Казанджиев държи едни от най-големите магазини в идеалния столичен център, в които продава стоката си. Въпреки това определя своя бизнес по-скоро като малък, отколкото като среден. Булевард Витоша не е място за продажба на полилеи, там всичко е с рекламна цел, обяснява той избора на два от магазините си, за които всеки месец плаща съответно 6000 и 3200 лева. Заради високите наеми смята да се откаже от единия и да вкара цялата стока в другия. Въпреки финансовите си затруднения обаче неотдавна е успял да закупи терен край Околовръстния път, където има намерение да построи голям шоурум за осветителни тела.В ранните утринни часове Иван Казанджиев измисля и скицира нови модели, сътворява хармонията от светлини и сенки за някоя нова къща, бизнес център, заведение или хотел. Сред неговите клиенти има немалко предприемачи, банкери, политици и публични личности, но предпочита да не говори за тях. Той е главната творческа личност във фирмата, си макар и да не крие, че за моделите си използва и безброй италиански каталози. Работи основно с 15 италиански компании и с още 30 други, които му доставят компонентите. И не може да проумее защо материалите у нас са толкова скъпиВиждате ли това изделие? - показва бизнесменът метален лъскав заоблен конус с големината на куршум. - Произвеждат го наши военни заводи и на нашия пазар струва по осем лева бройката, а от италианците го купувам за осемдесет евроцента. Как е възможна надценка от 500% в железарията? Вносът на италиански материали му излиза около два пъти по-евтино, отколкото ако плаща за тях на вътрешния пазар. Освен това Казанджиев не може да се начуди защо нашите митнически власти всеки път му искат документ, в който да пише каква отстъпка са му направили чуждестранните партньори. Сами си създаваме безброй пречки, а после се питаме защо малкият и средният бизнес у нас не вървят.Основният екип на Иван Казанджиев се състои от 12 човека, подбрани лично от него. Всеки от нас може да прави всичко - подчертава той. - Когато се наложи, товарим, шофираме, разнасяме. Хората обаче трудно се обучават. Средната им заплата е над 500 лева - извън осигуровките. В случай, че някой от тях има нужда от нещо, Казанджиев винаги е готов да му помогне. Ако аз искам да работя добре, трябва и хората ми да са добре. Работодателят е този, който е необходимо да се грижи за персонала си, а не държавата, синдикатите или някой друг.Когато идва поръчка за осветление, например на нова къща, Казанджиев лично отива на място и разглежда всеки детайл - как са разположени помещенията, мебелите, обзавеждането, прозорците, кой къде ще живее, какви вкусове и предпочитания има. После се връща и нахвърля няколко варианта. Един от тях е печелившият. Всичко се монтира от фирмата безплатно. Проектирането на осветлението на къща може да донесе печалба от три-четири до десетина хиляди лева.Не всеки човек може да убеждава - споделя Иван Казанджиев по повод вкусовете на своите клиенти. - Обикновено коректността внушава доверие, но вниманието към тях трябва да е ненатрапчиво, без да им се досажда. Освен това човекът в нашия бранш е длъжен да мисли за всеки дом като за свой. Проектирал е и осветлението на хотели по черноморските ни курорти. Последният от тях е Гладиола в Златни пясъци. Случвало му се е да се занимава и с осветителното аранжиране на телевизионни предавания. След едно музикално шоу обаче всички осветителни тела били изпочупени.Като всеки бизнесмен Казанджиев работи с кредити - ползва услугите на банки, в тях държи и парите на фирмата: В себе си имам два лева, всичко е там. А иначе цял куп въпроси не му дават покой Лансира се идеята, че държавата помага на малкия и средния бизнес. Не е вярно! Как може един да плаща данъци, а други да не плащат? Имам десетки приятели в бизнеса, които не плащат ДДС. Защо е това разслоение в обществото? Защо е необходимо да даваш рушвети в общината, за да ти свършат работа? Може ли да има икономически ръст, след като трябва да инвестираш от печалбата си? Защо осигуровките са толкова високи при такива ниски заплати? Един познат ми призна, че е свалил заплатите с толкова, колкото са осигуровките, които му искат...Иван Казанджиев няма отговори на още много въпроси. Но не спира да ги търси. А докато ги намери, ще продължава да живее в своя малък свят, скрит сред зеления оазис от погледите на случайните минувачи. Ще продължава да си кара пежото, да пие вечер по една малка мастика и да си ляга в десет, за да стане в четири сутринта и да подхване наново кръговрата на бизнеса и живота си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във