Банкеръ Weekly

Съдби

ЧОВЕКЪТ, ДАРИЛ БЪЛГАРИЯ С ПАМЕТ

Докато Съюзът на художниците оповестяваше есенно-зимните си инициативи, между които и изложба за 100-годишнината на големия български скулптор Любомир Далчев, от Съни Вейл, САЩ, дойде скръбната вест, че маестрото е починал в навечерието на своята необикновена годишнина.Скулпторът Любомир (1902-2002) е най-старият от тримата братя Далчеви: Борис е архитект, а Атанас - поет. Завършил е живопис в София при Никола Маринов (1926) и скулптура в Рим (1928), след което специализира пластична анатомия в Париж (1929). Живописното му творчество е унищожено при бомбардировките над София през 1944 година. От 1955 г. е професор по скулптура в Художествената академия. Излага за първи път свои ваяния през 1933 г. и оттогава работи само в сферата на пластичните изкуства, показвани на много изложби у нас и в чужбина. През 1979 г. участва в Арт експо в Ню Йорк (от българската експозиция е закупена само една картина на Александър Петров), а по-късно през същата година прави самостоятелна изложба във Виена. И не се връща в София, а заминава директно за Америка. Част от експонатите дарява на България, а друга една част - предимно малки пластики, отнася със себе си в САЩ. Софийската клюка твърди, че в тях той е пренесъл злато и скъпоценни камъни, които му позволяват да се устрои зад Океана.И до днес бягството му от развития социализъм у нас продължава да поставя въпроси. Истината, или поне част от нея, е много проста: в навечерието на големите чествания на 1300-годишнината от създаването на българската държава най-големият, доказан и утвърден наш скулптор бе напълно пренебрегнат. Тогава страната се осея с монументални паметници, много от които тогава по-тихо, днес по-гръмогласно бяха оценени като естетически и пластически несъстоятелни.Любомир Далчев остави в София последната си - за съжаление, недовършена работа - паметника на св. Климент Охридски в градинката срещу западната фасада на Софийския университет. Вече в негово отсъствие срещу паметника на Незнайния воин и вечния огън бяха експонирани неговите скулптурни групи Самуиловите воини, които и до днес са пример за майсторско пространствено решение на градска зона с мемориален характер. А преди това работите на Любомир Далчев създадоха еталон за монументална градска скулптура, за синтез с архитектурата и околната среда: 55-те бронзови фигури в Съдебната палата в София, фигурите на моста в центъра на Габрово, фигури и релефи за Софийските централни гробища, паркови фигури и композиции в цялата страна, пластиката Св. св. Кирил и Методий (Пушкинският музей в Москва), Коперник в Планетариума във Варна, Орфей и Евридика в Смолян, Братската могила в Пловдив и др.И днес творчеството на Далчев се откроява категорично със своята ненадминатост. Неколцина негови ученици през март 2002 г. излязоха с предложение да се отпразнува 100-годишнината на големия майстор и да се издигне кандидатурата му за член на Българската академия на науките. Далчев не доживя този момент. Макар и посмъртно, БАН и други институции у нас могат да заявят със свои актове, че Любомир Далчев е най-големият български монументалист.

Facebook logo
Бъдете с нас и във