Банкеръ Weekly

Съдби

ЧИСТИТЕ РЪЦЕ НА БЕТИНО КРАКСИ

ИТАЛИЯ ИЗДИГНА ПАМЕТНИК НА НАЙ-ОПОЗОРЕНИЯ СИ ПОЛИТИК ПЕТ ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА МУОбикновено политиците се запомнят с онова, което са дали на страната си. Бетино Кракси остана в историята с онова, което взе от нея. Бившият премиер, една от най-значимите фигури в политическия живот на Италия след Втората световна война, умря в Тунис като беглец от правосъдието, самотен и забравен от всички. Заболяването му вероятно бе излечимо, но Кракси предпочете да доизживее кротко дните си в Хамамет, вместо да се върне в родината, където го чакаше затвор. Смъртта му само даде тон за нови язвителни шеги - като например, че италианските пощи се отказали да отпечатват марка с неговия лик, защото хора щели да плюят от погрешната страна. Но в Италия, както писа един френски журналист, никой не може да остане виновен за дълго. В потвърждение на това и политикът, който стана символ на корумпираност и който при последната си публична изява бе замерян с монети от разгневената тълпа неотдавна се сдоби с паметна плоча. И то не каква да е - мемориалът за Бетино Кракси е разположен в самото сърце на Милано, на входа на стария му офис на Пиаца Дуомо. На същата сграда, в която навремето е получавал подкупите, с горчивина отбеляза по този повод Джерардо Д'Амброзио, един от прокурорите по делото Чисти ръце. Впрочем и най-отявлените врагове на Кракси не отричат значимостта му като политическа фигура. Тъкмо той бе човекът, който успя да реформира импотентната Социалистическа партия на Италия (PSI) и да я превърне в ефективна бариера между комунистите и властта. През 1983-а, когато управляващите християндемократи се сгромолясаха заради разкритията за тесните им връзки с нашумялата антикомунистическа масонска ложа Р2, Кракси се ориентира най-бързо в хаоса. Като премиер той се задържа на власт пет години, от 1983-а до 1987-а - нищожен срок в северноевропейските демокрации, но удивително постижение за Италия. Показателно е, че за останалата половина от 80-те години там се смениха осем правителства. Едва наскоро рекордът на Кракси като най-дълго управлявалия съвременен премиер бе подобрен от някогашното му протеже Силвио Берлускони. Тъкмо Бетино Кракси бе човекът, който реорганизира италианската промишленост и превърна страната в една от икономическите суперсили на Стария континент и във влиятелен член на Г7. Той успя да освободи италианските капитали, гарантира автономията на Националната банка, намали бюджетните разходи в съответствие с критериите от Маастрихт и накрая спря дългогодишната хиперинфлация, като премахна прочутия италиански ескалатор - обвързването на заплатите с нарастването на цените. Това естествено навлече на Кракси омразата на синдикатите, надигна се безпрецедентна вълна от стачки. Съживяването на икономиката стана и за сметка на рекордно нарастване на вътрешния дълг. Обвиняваха го също, че твърде безпардонно подпомага роднините и приятелите си. Тъкмо с протекциите на Кракси Силвио Берлускони изгради медийната си империя през 80-те. Паоло Пирители, зетят на премиера, бе изтикан до кметския пост в Милано. Някогашната актриса Аня Пиерони бе възнаградена за дългогодишната си интимна връзка с Кракси с директорско място в една римска телевизия. Сандра Мило, друга от любовниците му, направи шеметна кариера в държавната RAI. Много съмнения предизвикваше и необикновената загриженост на Кракси за палестинската кауза. Когато в прочутия случай с отвлечения кораб Акиле Лауро италианският премиер отказа да предаде терористите на САЩ и арестува щатските командоси, дошли да отведат предводителя им Абу Абас, мнозина видяха в това само смел отпор на твърде безпардонната американска външна политика. В италианския парламент Кракси бе посрещнат с двайсетминутни овации, като ръкопляскаха дори смъртните му врагове от Комунистическата партия. Иконъмист го нарече Силния човек на Европа Междувременно обаче на Абас бе позволено да избяга в Югославия. Години по-късно журналисти заподозряха, че Бетино Кракси е бил в списъка с европейски лидери, получавали средства от тайните фондове на Ясер Арафат. Самият Арафат малко преди смъртта си обяви Кракси за голям и верен приятел на Палестина и поръча да му бъде издигнат паметник в Рамала. Дори и след падането си от власт Кракси запазваше силни позиции в италианския политически живот и в началото на 90-те дори се готвеше повторно да управлява. Разкритията за връзки с мафията разтърсиха из основни Християндемократическата партия; разпадането на Източния блок доведе и до разпадането на Комунистическата партия, водещата сила в Италия в продължение на десетилетия. Социалистите на Кракси вече крояха планове как да се възползват от тази ситуация, когато през един февруарски ден на 1992 г. Марио Киеза, един от лидерите им в Милано, бе задържан при опит да изхвърли 30 млн. лири подкуп в тоалетната. Пред потресените прокурори Киеза разкри колосална, всеобхватна мрежа за подкупване на политици, държавни служители и министри. Сред споменатите имена бяха и тези на двамата най-влиятелни мъже в Италия - Джулио Андреоти и Бетино Кракси. Журналистите нарекоха тази мрежа Танджентополи - Градът на подкупите. Оказа се, че лидерите на постоянно страдащата от недостиг на средства Социалистическа партия са получавали милиони долари подкупи. След това разкритие много от честните й членове я напуснаха. Един от тях произнесе прочутата фраза: Манастирът е беден, монасите - богати.Последвалото гигантско разследване (операция Mani Pulitе, или Чисти ръце) обхвана над хиляда души, включително и някои от най-едрите бизнесмени и най-могъщите политици в страната. Близо трийсет от тях се самоубихапреди разследването да приключи. Когато прокурорите се захванаха със скандалното сливане между частната Монтедисън и държавния петролен гигант ENI, директорите и на двете компании сложиха край на живота си, но не и преди да посочат Кракси като човека, взел парите в замяна на правителствената благословия за сделката. Бе доказано още, че бившият премиер е получил седемцифрени суми при възлагането на строителството на миланското метро и при сключването на застрахователни договори за някои от големите държавни предприятия. Кракси, който за три десетилетия в политиката нито веднъж не се бе извинявал за действията си, първоначално опита да стовари цялата вина върху самоубилия се ковчежник на партията Винченцо Балдзамо. Когато доказателствата на прокуратурата недвусмислено посочиха към него, Бетино смени тактиката. Вместо да убеждава в собствената си невинност, той твърдеше, че всички са виновни. Че системата с подкупите е дългогодишна практика на повечето политически партии, които иначе няма откъде да си набавят средства. Кракси дори мина в настъпление и обяви цялата афера Танджентополи за провокация на комунистите които единствени били в безопасност от такова разследване, защото получавали парите си директно от Москва. Но този път старият коз с антикомунизма не свърши работа на Бетино. Защитата от типа всички го правят накара няколко хиляди души да го причакат пред дома му в Милано, за да го замерят с монети, бутилки, сандвичи и каквото друго им попадна под ръка. Доказателството колко силно е общественото недоволство дойде на изборите през 1994-а - на тях Социалистическата партия, обикновено събираща 14-15 на сто от гласовете, получи едва 2.2% и на практика престана да съществува. Много от близките съратници на Кракси (като бившия външен министър Джани Де Микелис, телевизионния журналист Джулиано Ферара и проповедника Джани Боцо) намериха приют в редиците на набиращата мощ Форца Италия на Берлускони. Самият Кракси се ориентира бързо накъде духа вятърът и избяга в Тунис при стария си приятел Бен Али. Междувременно в Италия съдът намери бившия премиер за виновен по четири обвинения в приемане на подкуп и злоупотреба със служебно положение, като го осъди на общо 27 години затвор и глоба около 30 млн. долара. По-късно апелативният съд намали присъдата на осем години и девет месеца. През 1995-а италианските власти го обявиха официално за беглец от правосъдието. Днес, пет години след смъртта му, обществената нагласа в Италия явно се е посмекчила, щом дори и поставянето на възпоменателната плоча не предизвика особени протести. За Стефания Кракси, която оглавява фондация за възстановяване доброто име на баща си, тази плоча е само началото. Сега тя лобира усилено пред градската управа на негово име да бъде наречена и някоя улица. На плочата между другото пише Бетино Кракси работеше за своята страна и за своя град. Дали става дума за град Милано, или за Града на подкупите, е трудно да се прецени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във