Банкеръ Weekly

Съдби

ЧИНИЯТА НА НОЙ ОЧАКВА ДА СЕ НАПЪЛНИ

От порт Варна на 15 август ще отплава изследователският кораб Академик, с който в продължение на 15 дни българо-американски научен екип ще изследва Черно море в търсене на... Ноевия ковчег. Такава е вестникарската истина! Научната е малко по-различна, макар и също така сензационна - екипът ще търси доказателства за потопа в Понт (древното име на Черно море) и за свързването на някогашното езеро със Световния океан. За целта на 7 август у нас пристигна д-р Робър Бълард - в момента най-известният в света изследовател на морета и океани, чието име нашумя с откриването на Титаник в средата на 80-те години. Но той има в биографията си и далеч по-любопитни находки, между които е и потопеният през Първата световна война германски крайцер Бисмарк.
Д-р Бълард, естествено, привлича вниманието към себе си, включително и с откритата лекция, която изнесе в Археологическия музей на Варна. Но за нас той е по-интересен с факта, че обърна сериозно внимание на научните доказателства и хипотези на проф. Петко Димитров и американските геолози Уйлям Райън и Уолтър Питман за потоп в Понт преди около 8-9 хил. години. В дните преди началото на експедицията в Черно море книгата на двамата американци Ноевият Потоп, с подзаглавие Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята, излезе във Варна с втори тираж поради огромния интерес. В нея подробно са описани всички податки за направените изводи, включително и позоваванията на Библията и шумерския епос, както и на останките от него в певческия фолклор на балканските страни. Немалък дял е отделен и на кореспонденцията с проф. Димитров, която започва на 19 март 1993 г. и продължава - вече на друго равнище - и до днес.

Д-р Бълард е бивш морски офицер

геолог, постоянен сътрудник на НАСА и Военноморските сили на САЩ, които го поддържат било с възлагане на специфични задачи, било с финансова подкрепа. Авторитетът му е толкова голям, че дори появата му на някое място вече предизвиква вълнение сред масмедиите, какъвто е и сегашният случай.
Няма да е излишно да споменем, че хипотезите на проф. Петко Димитров, на които д-р Бълард обърна много сериозно внимание, са посрещнати с дълбоко недоверие и дори присмех от научната колегия в България. Някои популярни наши историци и археолози и досега се отнасят със съмнение и снизходителни усмивки към заключенията, родени от... Библията и шумерския епос. Един от тези учени, бивш моряк и добър познавач на морската история, ни разви теорията, че находки на морското дъно могат да се търсят само в 20-милната зона край брега, в която са струпани и маршрутите на корабите. Това е така, допълни той, защото пиратството по нашите земи е било сухоземно, т.е. пиратите наблюдавали хоризонта и при появата на кораб се качвали на бързите си лодки, догонвали го и го атакували. Тази зона е била предпочитана за корабоплаването също заради пиратите, но с обратен знак - моряците се стараели рано да забележат настигащите ги лодки и да им се изплъзнат в открито море.
Не е необходимо специално образование, за да се разбере, че този учен говори за съвсем друг исторически период, отдалечен от нас на някакви си хиляда години. Докато изследванията на проф. Димитров са в зоната от 35-40 мили от брега и търсят

материални следи отпреди осем-девет хилядолетия

Точно там Петко Димитров през 1985 г. с подводния обитаем апарат Аргус намира т.нар. чиния на Ной - изработена от пясъчник, с идеална форма и със символни значи на нейното дъно. Тази чиния се превръща в крайъгълен камък за интереса към Потопа и по-активните изследвания. Тя привлича и вниманието на чужденците към Българското черноморие. Но проф. Димитров се занимава с темата още от края на 70-те години. При защитата на дисертацията си, в Института по океанология в Москва - за старите брегове на Черно море - му подхвърлили дали не прави аналогия между потопа в Черно море и Библейския потоп. Отговорил, че всичко е възможно! Пет години по-късно, вече като участник в международната експедиция за търсене на потъналия континент Атлантида в Тиренско море и Атлантическия океан, проф. Петко Димитров си спомня този разговор. Той моли с подводницата Аргус да обследва древните брегове на Черно море, край които, е убеден, че са живеели хора. Съгласието е получено и на следващата година от дъното му излиза Чинията на Ной, която чрез ИНТЕРНЕТ създава популярност на професора.
Но скепсисът на българските научни среди е устойчиво нещо. Трябват много усилия, убеждаване и накрая контактите с Райън и Питман (книгата им излиза през 1998 г. и в нея е отделено голямо място на изследванията на проф. Димитров), за да се стигне до сегашната експедиция. За целта един малък кораб, отдавна отписан за нарязване, е спасен за нов живот и с помощта на БАН е ремонтиран и подготвен за научна работа. Сега д-р Катерина Офингър, която също ще отплава с Академик, го намира подходящ за новите проучвания. В тях ще участват

по осем български и американски учени

но без Бълард, който ще даде своите указания и ще вземе лично участие чак на втория етап от изследванията.
В разговора си с проф. Димитров научихме, че предстоящата експедиция не е еднократно събитие, а част от подписана тригодишна програма, която ще се развива в зависимост от сегашните резултати и находки, ако има такива. Изследователските работи, които предстоят от 15 до 30 август, ще се ограничат само до скениране на дъното и до изследване на триизмерните изображения, които сонарът ЕКО ще предава. Ако полученият материал е окуражителен (обработването му ще отнеме шест-осем месеца), то през 2003 г. ще се направят първите дълбоководни разкопки с апаратурата Херкулес, която разкрива обекти под тинята и пясъка.
Програмата предвижда всички открити останки и археологически експонати да бъдат защитени от законовите норми на България и да останат наша собственост.
Експедицията ще бъде придружена от

снимачен екип на Нешънъл джеографик

(откъдето идват 70% от необходимите пари за проучванията),
който ще подготви аудиовизуален търговски продукт. Това е правено и през 1993 година. Тогава културното аташе на САЩ в България информира проф. Димитров във Варна, че докторите Райън и Питман се интересуват от Потопа в Черно море. Екипи на ВВС и ZDF си плащат, правят своите филми и ги излъчват във Великобритания и Германия. Може да се каже, че тези два филма спомогнаха в голяма степен тезата за Потопа да получи по-широка обществена и институционална подкрепа.
В момента всички са в очакване: учените - за добри резултати, моряците - за спокойно време, операторите - за качествени снимки, медиите - за сензационни открития. А основания за всичко това има! Следва да се прибави, че изследваният периметър ще е на голяма дълбочина в сероводородната зона на нашето море, която, предполага се, спомага всякакви останки да бъдат запазени и да не са подвластни на процеси като гниене, разлагане и др. Чинията на Ной е добро доказателство, макар да е открита в по-горен пласт.
Най-деликатен е въпросът за финансирането. Не е тайна, че то почти изцяло е поето от американската страна. Опарен от предишни изследвания обаче, д-р Бълард се е разбрал с проф. Димитров да не дават изявления на тази тема. Все пак професорът открехна пред БАНКЕРЪ вратичката - един изследователски ден на борда на Академик ще струва около 4000 щ. долара с плюс и минус. Останалото е въпрос на елементарни аритметични действия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във