Банкеръ Weekly

Съдби

ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЗАТВОР ЗА ЛОЯЛНОСТ

На 6 юли в Америка завърши съдебният процес срещу журналистите, разсекретили името на агент на ЦРУ. Подсъдимите бяха двама, но затворническа присъда получи само единият от тях - репортерът на в. Ню Йорк Таймс Джудит Милър.Това че делото най-вероятно ще приключи с присъда, стана ясно още в началото на миналата седмица, когато федералният прокурор Патрик Фицджералд заяви, че репортерите ще избегнат наказанието само в случай че кажат откъде са разбрали името на тайния агент на Централното разузнавателно управление, което заради публикациите им е станало обществено достояние (в САЩ това е углавно престъпление). Фицджералд посъветва също съда да отклони молбата на обвиняемите да получат домашен арест като мярка за неотклонение. Според прокурора такова решение би било по-скоро принудителен отпуск, отколкото наказание.Все пак Джудит Милър - репортер от вестник НюЙорк Таймс - до последния момент вярваше, че ще успее да избегне престоя зад решетките. Становището на съда хвърли жената в шок и тя напусна съдебната зала разтреперана. Съдията Хоган поиска осъдената да бъде изпратена в затвор близо до Вашингтон, за да не се охарчва много за транспорт, в случай че реши да назове информатора си. По-късно Милър позвъни в редакцията на вестника си и съобщи, че ще излежава присъдата си в град Александрия, щата Вирджиния. Тя сподели и впечатленията от първия си ден като затворничка: Оковаха ръцете и краката ми и ме хвърлиха на задната седалка на автомобила. Минавахме покрай Капитолия и сградите на други правителствени институции, чиято дейност отразявах до неотдавна. И си помислих: Боже мой, как се стигна дотук?. Милър ще трябва да остане в затвора до октомври тази година.Към другия участник в скандалния съдебен процес съдбата се оказа по-благосклонна. По думите на репортера от списание Тайм Матю Купър, той решил да не разгласява източника си на информация, дори ако се наложи да отиде в затвора. Когато тръгвал за съда, Купър се простил с шестгодишния си син. Малко преди началото на заседанието обаче с журналиста се свързал самият информатор и му казал, че вече не възразява журналистът да съобщи името му.Те се сражаваха за БушНай-шумният за последните 30 години скандал между властта и пресата в САЩ се разрази преди две години, когато във вестниците се появи серия от публикации, поставящи под съмнение авторитета на бившия американски дипломат Джоузеф Уилсън. Статиите бяха отпечатани само няколко дни след като Уилсън разкритикува рязко Белия дом във вестник Ню Йорк Таймс. Бившият сътрудник на Държавния департамент обвини администрацията на Буш, че е манипулирала разузнавателните данни, опитвайки се да преувеличи иракската заплаха. Малко преди началото на войната с Ирак Белият дом изпратил Уилсън в Нигер. Там той трябвало да провери дали Саддам Хюсеин се е опитвал да купи уран от Африка. По-късно Уилсън написал в доклада си, че иракският диктатор никога не е проявявал интерес към африканския уран. Но в предвоенните информации на ЦРУ, включително и тези, които били съставени след завръщането на Уилсън в САЩ, се твърдяло точно обратното. Джоузеф Уилсън се възмутил и се обърнал към вестника.Тази критика, разбира се, нямаше как да се хареса на хората около президента. През юли 2003-а, позовавайки се на високопоставени източници в Белия дом, няколко издания едновременно написаха, че Уилсън е бил командирован в Африка с протекциите на съпругата му Валери Плейм, сътрудничка на ЦРУ. А иначе администрацията нямала други причини да изпрати дипломата със секретна задача в Африка: първо, защото той не бил разузнавач, и второ - за негативното му отношение към Буш се знаело много преди операциите в Персийския залив. Впрочем съмненията в професионализма на Уилсън бяха силно преувеличени, тъй като той е прекарал не една година в Африка и се смята за един от водещите американски експерти по този континент. Методът, използван в случая от Белия дом, се нарича ad hominem и работи по следния начин: ако няма какво да се отговори на критиката, се казва нещо гадно за самия критикуващ. Дори тези, които не знаят латински, са наясно, че в публичните спорове въпросният метод действа безотказно. И макар че препоръките на съпругата по никакъв начин не свидетелстват за некомпетентността на съпруга, скандалните публикации поставиха кръст на кариерата на Уилсън.В Белия дом очевидно са разчитали, че с това нещата ще приключат. Само че, разобличавайки Уилсън, журналистите бяха принудени да съобщят на читателите, че съпругата му Валери Плейм е таен агент на специалните служби, като за убедителност я назоваха в статиите си с истинското й име и посочиха домашния й адрес. ЦРУ не можеше да прости този ход. По искане на Джордж Тенет, тогавашен директор на разузнавателното управление, Министерството на правосъдието започна независимо разследване. Според закона за защита на личността на разузнавачите, приет през 1982 г., разсекретяването на информация за федерален агент в САЩ е федерално престъпление. Отначало медиите посрещнаха независимото разследване с въодушевление. Но какво беше тяхното учудване, когато разбраха, че за действията на Буш и неговата администрация ще носят отговорност журналистите.Предложение, на което не може да се откажеВ рамките на разследването федералният прокурор Питър Фицджералд разпита общо петима журналисти. Той се интересуваше най-вече от един въпрос: от кого са научили името на тайния агент на ЦРУ? С повечето репортери, включително и с автора на първата публикация - независимия журналист Робърт Новак - проблеми нямаше. Дали те са назовали имената на информаторите си, и до ден днешен не е известно, но явно отговорите им изцяло са удовлетворили следствието. Само двама категорично отказаха да отговарят на прокурора: наблюдателят на списание Тайм - Матю Купър, и Джудит Милър от Ню Йорк Таймс. Според думите им те били обещали на информаторите си да запазят имената им в тайна и не можели да нарушат дадената дума. През октомври 2004 г. федералният съд на окръг Колумбия реши, че Милър и Купър са длъжни да назоват източниците си на информация и след като двамата отказаха да направят това, ги осъди на затвор. В отговор те подадоха апелация във Върховния съд, която в началото на миналата седмица беше отклонена.Опитвайки се да отърве сътрудника си, списание Тайм предаде на магистратите магнетофонни записи на Купър и разпечатки на електронната му поща. Коментирайки решението си, представители на списанието казаха, че не ги привлича перспективата за повторен съдебен процес, нито пък биха искали техен колега да се озове зад решетките. Това обаче не помогна. Дори след като Тайм предаде документите, признанието на Купър продължава да е все така необходимо, отбеляза Фицджералд. На съдебното заседание на следващия ден журналистът от Тайм обяви, че неговият информатор му е разрешил да назове името му. Засега наблюдателите се губят в догадки кой е източникът на информацията? От публикуваните в списание Тайм документи е известно само, че няколко дни преди появата на скандалната статия Купър е говорил по телефона със съветника на американския президент и негова дясна ръка Карл Роув. Наистина съдържанието на разговора не е известно, но експертите предполагат, че тъкмо Роув е съобщил на журналиста секретните данни.Самият Роув отрича всички обвинения. По думите на адвоката му, малко преди публикацията той действително е разговарял с Матю Купър, но не е споменавал името на агент на ЦРУ.Неочакваното решение на информатора на Купър да се съобщи името му позволи на журналиста от Тайм да остане на свобода. В затвора отиде само един човек, при това - най-невиновният. Защото Джудит Милър на практика нищо не е публикувала, а само е събирала информацията за статията в Ню Йорк Таймс.Естествено ловкост и никакво мошеничествоРешението на съда от 6 юли предизвика вълна от недоволство сред журналисти и експерти. Списъкът на въпросите им към прокуратурата е твърде обширен. Първо, магистратите са заподозрени, че са обвинили журналистите, нарушавайки закона. Както писа Уол Стрийт Джърнъл, ведомството на Фицджералд досега не казало във връзка с какво престъпление е възбудило делото. За да предявят обвинение в нарушаване на закона за изтичане на информация, прокурорите са длъжни да докажат, че чиновниците информатори са действали с желание да нанесат ущърб на националната сигурност.Недоумение буди и освобождаването на Купър. Още повече че в скандалните публикации с двегодишна давност се твърди, че информацията за агента на ЦРУ е била съобщена от няколко официални източника едновременно. Купър например е написал следното: някои официални лица казаха пред кореспондент от списанието и независимия журналист Робърт Новак, че Валери Плейм работи в ЦРУ и проследява информацията за разпространяването на оръжие за масово унищожение. В статията на Новак пък от 14 юли 2003 г. дори се посочва точният брой на информаторите: Валери Плейм е специалист в специалните служби по оръжията за масово унищожение. Двама високопоставени представители едновременно ми съобщиха, че тъкмо жената на Уилсън е предложила да го изпратят в Африка. Но съдията освободи Купър, независимо че той изрази готовност да назове само един източник.Основната претенция към прокуратурата е, че с действията си подрива свободата на словото в САЩ. И тя далеч не е преувеличена. Откакто Джоузеф Пулицър показа в края на ХIХ век какви чудеса с тиражите правят статиите за корупция, журналистическите разследвания се превърнаха в задължителен атрибут на всеки голям американски вестник. Проблемът е, че в повечето случаи изтичането на сензационна информация става чрез аномимни източници, на които е гарантирано, че имената им ще останат в тайна завинаги.Естествено един съдебен процес не е достатъчен, за да превърне разследванията в отмиращ жанр, но случилото се на 6 юли е сериозна предпоставка за това. Специалистите се опасяват, че оттук нататък и други съдии ще вземат такива решения, а правителствените чиновници вече сериозно ще се замислят, преди да предоставят на пресата поредната сензация. Любопитно е да се узнае колко американски журналисти днес са готови да удържат на думата си и да тръгнат по стъпките на Джудит Милър? И струва ли си заради това Америка да се откаже от прословутата свобода на словото, благодарение на която светът узна за Уотъргейт и за мъченията в затвора Абу Грейб?

Facebook logo
Бъдете с нас и във