Банкеръ Daily

Съдби

Честито Рождество Христово!

Днес християнският свят празнува Рождество Христово. Светият ден е известен в България под имената Коледа, Божик или Божич. Според религиозния календар точно в полунощ във Витлеем проплаква Божият син. На 25 декември семейството се събира на обща трапеза и не се пропускат веселите гостувания за отбелязване на щастливия повод.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се празнува три дни – в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се ходи на църква, а трапезата не се вдига целия ден. Народното поверие сочи, че за благоденствие на мегдана се извива кръшно хоро.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера във Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Традицията повелява рано сутринта на Голяма Коледа стопанинът да излезе в градината и със секира в ръка да заплаши овошките, че ще ги отсече, ако те не родят обилна реколта.

Всички символи, свързани с празника, водят началото си от библейския разказ за Рождество Христово, така както е отразен в Светото Писание на Новия Завет. Гостуването също не е изключение. Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и приятели идва от призива към пастирите да разпространят навред вестта за раждането на Спасителя. Коледните подаръци, които хората си разменят, отново водят началото си от Светото Писание - даровете, които мъдреците принесли на Младенеца Христос (злато, лаван и смирна).

На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. Централно място на нея заемат хлябът и виното - елементите, които съставляват светото Причастие -  "тялото" и "кръвта" Христови. Те са духовната храна, необходима на човека да придобие безсмъртие и вечен живот. На трапезата има още баница, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз и печена кокошка.

Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим. Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съобразно вкуса и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка - символ на благоденствие и богатство.

Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане "копринено", както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.

Коледната украса на християнските домове символизира божествената защита, на която се е радвало семейството на Йосиф и Мария. Звездата, която се поставя на върха на елхата, представя звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божият син. Извитата захарна пръчица, която често се вижда сред украшенията по елхата, пък напомня за гегата на пастирите, които първи са се удостоили да чуят радостната вест за Христовото раждане. Коледният венец от своя страна е напомняне за короната от тръни, която по-късно била поставена на главата на Спасителя, и напомняне за Неговата жертва за спасението на човечеството.

Камбанките са свързани с разпространяването на благата вест. Техният звън е предназначен да прикани вярващите да дойдат и да се поклонят на Бога. Камбанките са посредник между небето и земята, между хората и Бога. Запалената свещ от своя страна напомня за светлината, която Христос носи на земята, за да разпръсне езическото невежество.

Според християнските вярвания украсата на дома не трябва да бъде пищна и помпозна, а скромна. Все пак къщата трябва да е празнично украсена, защото се подготвя да посрещне скъп Гост - Самият Господ Иисус Христос. Скромността е наложителна, защото божият син не се ражда в блясък и слава, а като кротък Младенец в пещера, избирайки бедността и смирението пред богатството и величието на човешкия свят.

Вечнозеленото дърво, което е неизменна част от празника, също не прави изключение. То е напомняне за вечния живот, който е немислим без Бога. Вплетената тук християнска идея гласи, че както дървото не може да живее, без да бъде посадено в земята и да получава живителна влага от нея, така и човекът не може да постигне своето висше назначение, ако не бъде подхранван и оживотворяван от благодатта на Светия Дух. Коледните песни пък напомнят за песента на ангелския хор, който прославил Бога и донесъл вест за мир между човека и Бога.

Имен ден днес празнуват Христа, Христо, Рада, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Радомира, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Христина и Кристина.

На 26 декември коледарите се събират отново, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.

Към Коледните празници се числи и Стефановден, който се отбелязва на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Със Стефановден завършват Коледните празници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във