Банкеръ Weekly

Съдби

ЧЕРВЕНО-ЧЕРНИТЕ ЗАЛОЗИ НА НИКОЛАЙ ГИГОВ

Славист по душа, локомотивец по съдба. Така се самоопределя президентът на Локомотив (Сф) Николай Гигов. Тридесет и девет годишният бивш футболист на Славия е собственик на могъщата фирма Делта Г и бизнесът му се простира на няколко континента. В приятелския му кръг са известни държавни мъже, както и босовете на много чуждестранни клубове. Близък е с президента на италианския футболен тим Фиорентина - легендарния Виторио Чеки Гори. Притежава акции в други два италиански отбора - Равена и Виченца. Още не се е отказал от амбицията си да създаде медийна империя, за което често е сравняван със Силвио Берлускони. Съпругата на Николай - Евгения, и дъщеря му Елеонора живеят в Париж. Елеонора следва журналистика в Сорбоната. Във Франция и Люксембург Николай Гигов прекарва по шест месеца в годината, че и повече. Носи само злато, като почти не изпуска от ръце ювелирната си броеница. Редува небрежноелегантния стил с изискани костюми. Футболът за мен е скъпо удоволствие, обича да казва Николай Гигов, който за три години - между есента на 1997 г. и края на 2000 г., счупи трансферните рекорди у нас. Първо, купи от ЦСКА Анатоли Нанков за 1 млн. марки, а после продаде на Левски Георги Марков за 1.2 млн. марки. Последната му футболна сделка е преминаването на Георги Пеев за 2.5 млн. долара в Динамо (Киев).

Гигов обича играчите си и им предлага едни от най-добрите договори. Проявява разбиране и към чисто човешките им проблеми. Затова много от футболистите на Локо (Сф) чистосърдечно си признават, че са му в дълг. Негов патент са определенията мухи, папагали, пекинези и особено мишоци. Напоследък футболните хора умират да се наричат помежду си мишоци... С идването на Гигов през 1994 г. от Локо (Пд) в софийския Локомотив тимът печели Купата на България, сребро и бронз. Затова Николай Гигов таи надеждата, че в кв. Надежда, където е стадионът на отбора, ще има и шампионска титла. Но това очевидно няма да стане през първата година на новото столетие. Все пак възможността да спечели Купата на България изглежда по-реална.
В последните години Николай Гигов се утвърди като един от най-авторитетните футболни президенти у нас. Според мнозина той се появява на авансцената през 1992-а с оферта от 1 000 000 долара за влизане в управата на футболния отбор на Славия. Предложението обаче не се приема от тогавашния бял вожд Боби Григоров. Догадките за отказа бяха много. Гигов го преглътна и още през пролетта на същата 1992-а бе избран за президент на Локо (Пд). Настъпи период на безспорен възход за клуба. Отборът два пъти се класира за участие в европейските клубни турнири. В носталгичните спомени на пловдивските футболисти щедростта на Гигов сякаш няма граници. След напускането му играчите се почувстваха като осиротели.
Въпреки твърденията си, че не е кариерист, през следващото лято - на 1993 г., Николай Гигов се кандидатира и за президент на БФС. Не успя да спечели изборите. Бе победен от Валентин Михов, след което заяви, че повече няма да търси идеалисти в джунглата на българския футбол. Тогава вероятно му попречиха собствените му заявления, че ако бъде избран на този пост, няма да е безгласна пионка в ръцете на други хора. По принцип е убеден, че въпросната длъжност не бива да е платена, а почетна, че дейността на съюза трябва да бъде разделена на специфично футболна и чисто икономическа. А това пък означава в управленските структури на футболния съюз да влязат не само спортни специалисти, а и бизнесмени с познания и възможности. Явно остана неразбран. Година по-късно Гигов загуби и от Илия Павлов при вота за шеф на ЦСКА. През юли 1994 г. общото събрание на Локо Сф единодушно гласува Гигов да оглави железничарския клуб.
Близки до футболния бос казват, че независимо от всички успехи в бизнеса неучастието му в управленските структури на Славия досега оставя в него една празнота. Той бе първият, който без капка завист поздрави колегите си от белия тим по случай спечелената шампионска титла преди четири години (1996). Направи го съвсем искрено, защото и баща му, и дядо му също са слависти.
Още със заемането на шефското кресло в Локомотив (Сф) Гигов хвърли около 70 000 000 стари лева за трансфери. Заслужава да се отбележи, че с идването му червено-черните от почти аутсайдери (11-о място) станаха лидери. На многобройните въпроси на журналистите през 1994-а: дали големите пари са направили от Локо сериозен тим, Гигов със специфичното си спокойствие отговори: Финикийските знаци са тези, без които не можем, но само те не правят играта. Ако парите не се управляват правилно, неминуемо се заражда напрежение. Зад клуба стои Частна земеделска и инвестиционна банка и не можем да си позволим необмислени ходове. Доволен съм, че при нас треньорът Ради Здравков и спортно-техническият директор Румен Горанов ценят парите и знаят за какво и колко да влагаме. Практиката показва, че само авторитетни футболисти могат да имат успех като спортно-технически шефове на отбори.
По онова време Гигов дори се опитва да купи и Наско Сираков, като казва, че няма български отбор, който да не иска да има такъв нападател, но все пак тиражираната цена от 200 000 долара не му се стори реална за българския пазар и за един играч на 33 години. Около трансферната му политика и до днес има доста полемики. Едно е сигурно. Той винаги е наясно с плюсовете и минусите. Не току-така се появяват проблемите му с язвата. За себе си знам, че когато обещая нещо, го изпълнявам, и когато взема решение, никой не може да ме накара да го променя, твърди Гигов. Така е. Може да си го позволи...
През есента на 1996 г. Гигов се колебае дали да продължи да е президент на софийския Локомотив. Тръгват слухове, че е свършил парите. (Междувременно Частна земеделска и инвестиционна банка вече е фалирала.) Появяват се приказки за нов спонсор. Но те не се потвърждават. Финансовата криза се отлага. Отборът е запазен, дори са привлечени едни от най-добрите футболисти във вътрешното ни първенство. Спонсор си остава главно Гигов. Ако не се настроиш, че покрай футбола няма да печелиш, а ще му помагаш, с теб е свършено. Когато отборът върви, имаш морално удовлетворение. В България различни лица се опитаха да използват футбола като фирма за правене на пари, но един по един изчезнаха от хоризонта. Те се настроиха да печелят и загинаха - казва той.
Колко взимат играчите на Гигов? Това е тайна. Забранил е на футболистите да коментират. Всеки от тях има договор. В него са написани задълженията и правата им. Първо, са задълженията, правата са по-малко.
Дали Гигов има, или не поводи за недоволство от първенството ни, е отделен въпрос, но поне не се опитва да нажежава обстановката по стадионите. Футболът го е научил да губи изправен. Той е човек с твърда ръка. Аз не съм господин Никой, а президент, който издържа клуба и момчетата разбраха това. След разговор с Гигов младите надежди Георги Пеев и Емил Гъргоров набързо се отказаха от предварителните си договори с испанския мениджър Мингея. И за да няма други подобни недоразумения, в началото на тази година президентът с нетърпящ възражения глас подчерта, че който не спазва установените правила, ще бъде унищожен.
Гигов винаги влиза в съблекалнята преди мач и обявява премията за своите футболисти. Момчетата му винаги знаят за какво играят. Закон!
Президентът на железничарския клуб е роден през 1961 г. в София. Бил е централен защитник в юношеския тим на Славия и достига до националния юношески отбор. Дванадесет години от живота му са преминали на стадиона в кв.Овча купел. След кратка кариера в Металург(Пк) и Сливнишки герой нелепа контузия го вади от играта. На 30 години става президент на пловдивския Локомотив.
Подава ръка в трудно време на много колеги и приятели от детинство. Дори негов заместник в Локо (Сф) е бившият му съотборник Георги Божов. Израснали са заедно, от деца са неразделни. Опарил се е от непочтени типове, затова сега се опира само на проверени от времето партньори.
Повечето от спортните хора не знаят какъв е бизнесът на Николай Гигов. И сякаш не се и интересуват. Този въпрос е просто табу. Нали има пари, нали дава пари... В началото се говореше на ухо за финансови проблеми, злоупотреби, за нарушаване на ембаргото с Югославия, за търговия с оръжие и какво ли още не. После клюките престанаха. Респектът от личността Гигов се улавя подсъзнателно - когато той се приближава, подопечните му утихват.
Всъщност могъщата компания на Гигов Делта-Г, чийто главен офис се намира в слависткия район - ж.к.Бъкстон, е регистрирана на 9 април 1990 г., с уставен капитал от 10 хил. стари лева и с толкова всеобхватен предмет на дейност, че нищо чудно хората да не могат да запомнят кое що: проучване, проектиране, реконструкция, модернизация, ново строителство, ремонтни работи на жилищни, промишлени и селскостопански сгради, нови технологии в химията, производство на стоки за бита, ресторантьорство, хотелиерство, издателско-рекламна дейност... След три години в Държавен вестник излиза пререгистрацията на Делта-Г в дружество с ограничена отговорност, с капитал 50 000 лв., и съдружници - Захари Кузмов и Тодор Динчов Петков. А от 1999 г. продължава дейността си вече като еднолично дружество с ограничена отговорност, управлява се единствено от Николай Гигов и капиталът й нараства на 5 млн. лева.
През 1993 г. Гигов става съдружник във фирма Кодем - ООД, чийто предмет на дейност дублира донякъде Делта-Г, като вече са добавени и транспортни, и таксиметрови услуги, организиране на изложби, панаири, шоупрограми, рекламна дейност. Съдружници са му Тодор Динчов Петков, който е и управител, и Данаил Търпоманов. След три години Гигов сменя съдружниците си с Георги Божков (б.а. - много е вероятно да е допусната грешка в публикацията на Държавен вестник и да става дума за приятеля му Георги Божов) и Явор Дянков и застава начело на фирмата. Същата 1996 г. е регистрирано и акционерното дружество Ер Игъл - АД, което пък се занимава с покупко-продажба, наемане, отдаване под наем и експлоатация на въздухоплавателни средства, авиотранспортна дейност у нас и в чужбина. То се представлява от изпълнителните директори Николай Гигов, Стоян Николов и Вйекослав Смрекар. (Имената на последните двама нашумяха около следствените дела за източването на ТСБанк и данъчните и митническите нарушения при вноса и пласирането на захар от фирмите им Бултрейд и Дискавъри 93.)
Гигов става съдружник и в Делта-Секюрити - ООД, която пък е регистрирана на 17 октомври 1997 година. Дейността й също е доста разнообразна - от производство, търговия, внос-износ, до всякакъв друг бизнес, разрешен от закона. Но Гигов я напуска по неизвестни причини. Като съдружник е заличен и от фирма Димел Комерс ООД. Николай Гигов фигурира като член на директорския съвет и в Обща застрахователна и презастрахователна компания Виктория АД. Въпросната компания обаче не е кандидатствала за получаването на лиценз за застрахователна дейност.
През пролетта на 1999 г. в София е регистрирано Делта ТВ АД с предмет на дейност производство и разпространение на телевизионна продукция след получаване на лиценз, внос и износ на филми и други аудиовизуални продукти, търговия, посредничество и агентство, информационна, рекламна и импресарска дейност. В дружеството Гигов е само член на директорския съвет, фирмата се представлява от бившия шеф на БНТ Иван Попйорданов и от известния филмов режисьор Людмил Стайков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във