Банкеръ Weekly

Съдби

ЧАСТНИЯТ ДЕТЕКТИВ, ВЪРНАЛ СЕ ОТ МИСИЯ НА ОНЯ СВЯТ

Частното ченге не трябва да дава на клиента повече информация от тази, която той самият му е поискал - разказва управителят на детективска агенция Картел Марин Маринов. - Това гласи моят закон №1 в професията. Ако са те извикали да разбереш изневерява ли мъжът, а междувременно ти си установил, че играе комар, даваш сведения само за изневерите. Ако разкажеш и за второто, не си нищо повече от лешояд, който рови в човешките съдби. Което често се обръща срещу самия теб. Офисът на агенцията на Маринов се намира на столичния площад Журналист. На етажа има и заложна къща, и охранителна фирма със същото име. Аз обаче нямам отношение към останалия бизнес на Картел - пояснява частното ченге. - Занимавам се единствено с детективски проучвания. Докато тече разговорът ни, при него влиза възрастен мъж, който иска да получи информация за родителите на някакво дете. Детективът го насочва към един от хората си и прави предположение, че става дума за осиновяване или за унаследяване. Маринов наближава 50-те, но има вид на по-млад. До 1989 г. сменил няколко професии, като най-дълго бил униформен милиционер. Някъде от 1977-а до 1990-а година бях в системата на МВР - спомня си той. - Най-дълго съм бил патрулиращ старшина. Познавам София на пръсти, познавам много добре и живота на улицата. През 80-те години изкарах школата в Симеоново, но не се задържах много като следовател. Дойде 10-и ноември и взеха да ме сърбят ръцете да работя за себе си.Марин Маринов твърди, че е от първите частни ченгета в страната. И аз, и повечето от колегите ми по онова време започнахме като охранители - на хора, на ценни пратки. После видях, че в този бизнес трябва да си пълен тепегьоз, за да оцелееш. Ако не си, страдаш. Много от момчетата, които като мен станаха охранители, не издържаха. Някои от тях сега даже не са много добре със здравето и нервите. Аз обаче съм тук, защото явно съм тепегьоз. Гледам да съм точен, да си върша работата, но ако нещо не става, както съм го намислил - хич не се притеснявам.Такава професионална философия вероятно на мнозина ще се стори странна, да не кажем детинска. Но изказана от Маринов, в нея има много логика. Става дума за същия Марин Маринов, по прякор Джондера, който преди шест години бе ранен при убийството на известния Иво Карамански в столичния квартал Симеоново. На фаталния 20 декември 1998 г. Кръстника, както медиите обичаха да наричат бившия гребец и президент на застрахователна компания Корона инс, бе застрелян от бодигарда си Стефан Въжарски. На проточилото се с години дело стана ясно още, че Маринов също е присъствал на празненството, на което е убит Карамански, и в суматохата също е прострелян от пияния Въжарски. Надупчи ме с четири куршума, поради което дори бях малко поумрял - вади отнякъде чувство за хумор свидетелят на убийството. - Може да се каже, че се върнах от пътя за оня свят. Оттогава гледам по друг начин и на света, и на бизнеса, и на всичко.Маринов не се смущава много от въпроса какво прави бивш полицай и собственик на детективско бюро в компанията на човек, сочен за създател на българската мафия. Бях приятел на Иво, бих казал - добър приятел, и се грижех да му намирам хора да го охраняват - е пояснението му. - За да изпреваря следващия въпрос, самият аз никога не съм бил негова охрана, нито съм работил за него. Познавахме се от години, бяхме съратници в някои неща, но не влизахме в делови отношения. Основно ни сближи идеята ми по онова време за доброволни обществени организации, които да подпомагат полицията срещу дребната, т. нар. улична престъпност. Тогава тя не можа да се реализира, но напоследък виждам, че пак става актуална.Според Маринов в България професията частен детектив не е занимание за хора, чели много книги или търсещи нестандартно препитание. Може да ви се стори малко пресилено, но от няколко години детективската дейност у нас е сериозен бизнес, който от ден на ден става все по-сериозен. От три-четири години интересът към нашия труд непрекъснато се повишава. Истина е, че по-голямата част от задачите (може би към 60 на сто), са свързани с изневери. В същото време обаче постоянно расте броят на фирмите, които не подписват какъвто и да е по-значим договор, преди да са проучили всякакви аспекти за състоянието и живота на бъдещия си партньор. Искат да знаят с какви пари работи, дължи ли на банки или групировки, ако дължи - притеснява ли го някой или не? Хората се научиха предварително да проверяват тия неща, вместо впоследствие да се държат за главите и да викат: Измамиха ни. Сред методите, които детективът използва, за да провери дали една компания е читава или не, са контакти с бивши нейни служители, информация в пресата и цялостно претърсване на ИНТЕРНЕТ-пространството. Ако едно сведение се потвърди от три различни източника, казваме на клиента, че има голяма вероятност еди-кой си да е длъжник, измамник или нещо подобно. При никакви обстоятелства не издаваме присъди, само споделяме подозренията си - обобщава Маринов. - Предотвратявали сме сделка на една от големите фармацевтични компании в страната, но не искам да влизам в подробности, защото използвахме и много незаконни способи да се доберем до информацията. Помагали сме на Пепси кола да намери цех за ментета в Родопите, на италиански фирми... Особено емблематичен случай имахме с българска компания от Варна, която произвежда ароматизатори за коли. При посещение в Дубай шефът й вижда своята стока, въпреки че никога не я е изнасял в този район. Оказа се, че някакъв арабин е организирал в Божурище цяло паралелно производство и бълва същите ароматизатори към арабския свят. Случаят бе показан и по БНТ.Според Маринов предимството на частното ченге пред полицая и следователя е, че не задава въпроса защо му се възлага една или друга задача, и има по-освободено мислене, отколкото официалните охранителни органи. Винаги казвам, че частното ченге е полицай с мислене на престъпник. На мен ми се плаща да свърша работата. Аз избирам как, но крайната ми цел е да я свърша. Хората се оплакват от бездействието на полицията, защото тя няма стимули. Служителят на МВР така или иначе ще си вземе заплатата в края на месеца. Детективът е убеден, че личностните отношения в съвременните български фирми са не по-малко сложни, отколкото в семейството. Опитът ме е научил - казва той, - че в офис, където има любовна връзка между шеф и секретарка, обикновено изтича информация, а нерядко има и финансови проблеми, касаещи цялата фирма. Една наглед най-банална авантюра в наши дни почти винаги е свързана и с други последствия - не само скандали и разводи, а и много по-сериозни неща, като шантаж, нелоялна конкуренция в битката за клиенти и т. н. Имал съм случай секретарка да ме наема, за да следя шефа й, с намерението после да го шантажира.В агенцията Маринов работят не само мъже, но и жени. По думите му дамите са по-подходящи, когато проследяването трябва да остане абсолютно незабелязано. Сведенията, които детективите предоставят на клиентите си, са снимки и видеокасети. Най-елементарната и съответно евтина услуга е документиране на изневяра. Обикновено тя отнема три - четири дни и по нея работят един или най-много двама човека. За нея взимам между 300 и 400 лв. от клиент. Ръководителят на агенцията не се притеснява, че някой негов бъдещ пациент ще запомни физиономията му и след време ще му се изплъзне на улицата. Не се притеснява и да е медиен герой. Дори напротив, преди около година той показа на водещите на Всяка неделя техники как се следи неверния съпруг и как информацията после се предава на разтревожената съпруга. А в скоро време очаква да застане и срещу Иван Гарелов в телевизионната игра Вот на доверие. От екипа се свързали с него и му предложили участие. В момента той пише концепция за телевизионно предаване от типа реалити шоу, което ще излъчва кадри от истории, свързани с опита на агенцията. Нямам причини да крия физиономията си - пояснява Марин Маринов. - От доста време не излизам лично на улицата по задачи. Моята работа е да преценявам кой какво да прави и откъде да започне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във