Банкеръ Weekly

Съдби

ЧАРЛЗ МЕРИЛ - СЪВЕСТТА НА ФОНДОВИЯ ПАЗАР

Чарлз Мерил направил фондовия пазар достъпен за всяко домакинство в САЩ. Благодарение на него, много преди появата на ИНТЕРНЕТ брокерите, всеки американец получил възможността да инвестира пряко в ценни книжа. Преди това борсовите спекулации били запазена територия само за големите играчи. Ето защо не е чудно, че компанията, носеща името Мерил Линч (Merrill Lynch), днес е най-голямата в света брокерска структура.ПровинциалистътЧарлз Мерил се родил на 19 октомври 1885 г. в малкото градче Грийн Коув Спрингс в северната част на щата Флорида. Точно половин година по-късно, на 19 май 1886 г., в Балтимор се родил Едмънд Линч. На двамата било съдено да създадат след около 30 години компания, която и до ден днешен си остава една от най-мощните на световния фондов пазар. За разлика от бъдещия си партньор, Чарлз се появил на бял свят в слабо населена местност. Баща му бил селски доктор и го изпратил да учи в Еймсхарт колидж, в щата Масачузетс. Като повечето млади хора Чарлз имал нужда от пари и работел на две места едновременно - като сервитьор в ресторант и като продавач във фирма, търгуваща с дрехи, поръчани по пощата. Въпреки това поради липса на достатъчно средства бил принуден да напусне колежа, без да завърши образованието си. Младежът се върнал вкъщи, но там нямало никакви перспективи за развитие. След като играл два сезона в полупрофесионалния бейзболен отбор на родния си щат, Мерил започнал да си търси по-достойно препитание. Тъй като имал известен опит в продажбата на дрехи, решил да изпробва късмета си в някоя текстилна фирма. И скоро получил такава възможност - при това не къде да е, а в Ню Йорк. През 1907 г. той заминал за финансовата столица на страната и постъпил на работа. По-късно Чарлз срещнал в Ню Йорк бъдещия си партньор Едмънд Линч. Двамата открили, че имат много общи неща помежду си, та дори и това, че никой от тях нямал пари, за да си наеме самостоятелна стая. Приятелите обединили усилията си за плащането на обща квартира и започнали да кроят планове за покоряването на Ню Йорк. За да надмогнат някак немотията, Чарлз Мерил решил да смени професията си и почукал на вратата на Джордж Ейч Бър енд Ко (George H. Burr Co) - една от многобройните брокерски кантори. Там човек можел да забогатее и без да има образование или някакъв специален опит. Сметките му се оказали верни и след две години вече бил шеф на отдел. Това обаче се оказало добра длъжност в лоша компания. При продажбата на облигации се печелело само от комисионите. Обективна информация за фактическата им стойност нямало, поради което всеки си определял комисионата, съобразявайки се с равнището й при най-близките му конкуренти. Но Мерил се грижел за инвеститорите и доверителните му отношения с тях надделявали над жаждата за лесна печалба. Дори в един вестник публикувал статията си Мистър средният инвеститор, в която изказал почти еретичната за онова време мисъл, че при продажбата на облигации брокерите са длъжни да отчитат интересите на клиентите си. Както можело да се очаква, шефовете на Джордж Ейч. Бър енд Ко. изобщо не се впечатлили от позицията на младия си сътрудник. Тогава, отстоявайки принципите си или преследвайки по-голяма печалба, Мерил се решил на рискована стъпка. На 6 януари 1914 г. открила врати брокерската кантора Чарлз И. Мерил енд Ко. (Charles E. Merrill Co.). При скромния си капитал и липсата на каквато и да било поддръжка Чарлз на практика трябвало да върши всичко сам. Половин година по-късно все пак успял да убеди Едмънд Линч да се присъедини към него и да го подпомогне с пари и умения. Получила се забележителна симбиоза - Мерил си представял отлично перспективите в инвестициите, а Линч знаел какво става, ако качеството им е посредствено. През 1915 г. компанията вече се казвала Мерил Линч. ЯсновидецътУспехът на новото предприятие на практика бил предопределен от първото откритие на Мерил - че зараждащите си по онова време търговски мрежи имат голямо бъдеще. Сега за мнозина това е очевиден факт, но в далечната 1915 г. всички искали да се занимават с транспортни и нефтени компании. Мерил и Линч предложили на търговските вериги цял спектър от услуги, включително и изкупуване на непопулярните им книжа. В резултат на това натрупали внушителни пакети от акции на фирмите Ес Ес Кресдж (S.S. Kresge) и Сейфуей Сторс (Safeway Stores). Интересното е, че заради структурата на основните си клиенти Мерил Линч също започнала да развива собствена мрежа. Тя била сред първите инвестиционни компании, които открили няколко офиса в големите градове, и единствената, която не затваряла в 19.00 часа, както било прието на пазара, а работела до 21.00 часа. Освен с новаторството си Мерил печелел популярност и с неочакваните си ходове. През 1919 г. в Мерил линч се появила 18-годишната Ан Химс - първата жена брокер на Уолстрийт.Новите възгледи за инвестиционния бизнес започнали да дават плодове и курсът на акциите на търговските вериги бързо растял. При тези условия партньорите непрекъснато увеличавали портфейла си от ценни книжа и през 1926 г. Мерил Линч вече контролирала веригата Сейфуей Сторс. Паралелно с това тя изкупувала малки фирми, наследявайки и техните клиенти. В навечерието на Голямата депресия Чарлз Мерил вече бил милионер и притежател на най-голямата мрежа, предлагаща брокерски услуги.Компанията се оказала напълно подготвена и за краха през 1929 година. Мерил и Линч били дотолкова убедени в неизбежността на катастрофата, че година преди това препоръчвали на клиентите си да се възползват от баснословните цени на акциите си и да ги продадат. Няколко месеца преди борсовия крах Мерил Линч разпродала всичките си ценни книжа, с изключение на контролния пакет от Сейфуей. Така Чарлз се сдобил със славата на човек с безпогрешни прогнози. Но предвид настъпилите обстоятелства това не му било от голяма полза. Осъществяването на плановете му за изграждането на честен брокерски бизнес се отлагало за неопределено време - дълги години след Голямата депресия инвеститорите не можели да се съвземат от шока.Честните брокериПо време на кризата Чарлз Мерил се оттеглил от бизнеса, макар че формално не напуснал компанията. Поделението на Мерил Линч, предлагащо брокерски услуги за граждани, било продадено на И Ей Пиърс енд Ко (E.A. Piers Co) - най-голямата фирма в тази сфера, а инвестиционният сегмент останал за партньорите. Възползвайки се от контрола върху Сейфуей, Мерил се заел активно да развива веригата и от супермаркети и в резултат на усилията му скоро тя станала третата по големина в САЩ. През 1938 г. Чарлз решил да се върне на Уолстрийт, купувайки инвестиционното подразделение на Кесат енд Ко (Cassatt Co). През същата година в Англия на 52 години починал Едмънд Линч. В памет на своя партньор и приятел той дал на новата компания старото име Мерил Линч. През 1941 г., след поглъщането на Фенър енд Бийн (Fenner Beane), Мерил Линч вече била най-голямата брокерска къща в света с офиси в 93 града и членство в 28 борси.Цялата тази мощ помогнала на Чарлз да осъществи мечтата си за честно брокерско обслужване така, че изгода от инвестициите да има не само спекулантът, но и всеки разумен представител на средната класа. Една от най-големите пречки за това - недостигът на представителства - Чарлз вече бил преодолял. Само че имало и друг много по-сериозен проблем - недоверието на потенциалните инвеститори. Брокерите печелели от комисионите и печалбите на клиентите им не ги интересували особено. Важно било да се извърши сделката и за тази цел се използвали намеци, слухове и откровени лъжи. Новата Мерил Линч наследила всички тези недостатъци и Чарлз Мерил се заел с тяхното отстраняване. Първо започнал да плаща на брокерите твърда заплата. Така те вече били по-малко заинтересовани да прибягват до измами. По-късно, през 1945 г., била създадена и първата в бранша школа за повишаване на квалификацията на персонала. В крайна сметка сътрудниците на Мерил наистина започнали да дават компетентни съвети, което е и същността на съвременното консултантско брокерско обслужване. През 1955 г. Мерил Линч шокирала за пореден път инвеститорската общност, купувайки три скъпоструващи цифрови машини АйБиЕм (IBM) 650. Това бил един от първите опити за компютризиране на бизнеса.Чарлз Мерил умира на 70-годишна възраст през 1956-а. В годината на смъртта му Мерил Линч е обслужвала 400 хиляди клиенти. Тя и досега си остава най-голямата брокерска компания в света, която се разпорежда със средства в размер на 1.5 трлн. долара. И още нещо - ако през 1945 г. само 16% от домакинствата в САЩ са се занимавали с инвестиране, сега те са над 50 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във