Банкеръ Weekly

Съдби

ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА НА ТУРЦИЯ НЕ РЕАГИРА АДЕКВАТНО НА ПАЗАРА

ФОНДЪТ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ ФИНАНСИРА ДЕМИРБАНК Т.А.Ш. С 420 МЛН. Щ. ДОЛАРА


Семих Озкан, главен изпълнителен директор на Демирбанк (България), пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Озкан, бунтовете в турските затвори като че ли изместиха темата за финансовата криза в страната. Как се развиха събитията в турската икономика?
- Турската държава национализира общо единадесет турски банки. Тегления на депозити от тях няма. Гражданите и фирмите дори внасят пари, включително и в Демирбанк Т.А.Ш..

Получи ли Турция обещаното спешно финансиране от МВФ?
- Да. Международният валутен фонд обеща да отпусне на Турция 10.4 млрд. щ. долара. От тях на 22 декември 2000 г. по сметките на Централната банка на Турция постъпиха 2.8 млрд. щ. долара.

Как ще бъдат оползотворени получените от МВФ суми и какви ангажименти е поела Турция?
- Финансирането от МВФ ще се предоставя на траншове. Тези пари ще послужат единствено за увеличаване на валутния резерв на Централната банка и ще се използват само ако пазарът почувства недостиг на чуждестранна валута. Имайки предвид, че целият текст на писмото на МВФ до Турция не бе оповестен, моето мнение е, че нашето правителство не е поело нови обещания пред Фонда.
Известно е, че още през декември 1999 г., когато Турция сключи споразумение с МВФ, правителството пое ангажимент за ускоряване на приватизацията, на икономическите и социалните реформи. Усвояването на траншовете от МВФ ще бъде пряко обвързано с договорния график за изпълнение на реформите в страната.

Очаквана ли бе финансовата криза в Турция и какви според вас са основните причини за нея?
- Да, аз лично я очаквах. Причините за тази криза са няколко. Още през юни 2000 г. се забеляза увеличение на лихвите на аукционите за държавни ценни книжа. Така ценните книжа, които бяха придобити по-рано и по които се плащаха по-ниски лихви, започнаха да носят загуби. За да се спре това кървене, хазната трябваше да осигури по-голяма ликвидност на местния паричен пазар, тъй като на него започна да се чувства недостиг на турски лири.
Паралелно с това петролната криза и бързото поскъпване на долара спрямо еврото увеличиха очакванията за нарастване на турския търговски дефицит. Това също доведе до повишено търсене на турски лири. Според тригодишното споразумение между Турция и МВФ стойността на турската лира е обвързана към кошница от валути, в която влизат еврото и доларът, при тежест на валутите единица за долар и 0.77 за евро. В момента 680 хил. турски лири се обменят за 1 щ. долар. Това е Паричен съвет, какъвто има и в България, но турският е в по-мек вариант. Смисълът на този вид парична политика е да се контролира ликвидността на турската лира. Тоест Централната банка може да пуска турски лири на пазара съобразно нетните си вътрешни активи.
Сега, ако се върнем към обяснението в началото, т.е. към гъвкавостта на Централната банка относно турската лира, точно тук нещата се объркаха. Гъвкавостта означава вътрешният паричен пазар да няма проблеми с местната валута. Но, както споменах в началото, поддържането на ликвидността на турската лира не бе съобразено с непредвидимото поскъпване на петрола и на долара и поради тази причина турската лира започна да става все по-ценна чрез покачването на лихвите на аукционите на ценните книжа. Така увеличеното търсене на лири и нарастването на лихвите станаха най-важната предпоставка за започването на кризата в Турция.
Според мен друг важен проблем бе, че вътрешният дълг на Турция надхвърляше възможностите на местния финансов пазар. Вземаха се заемите с по-кратък падеж от срока на закупуваните държавни ценни книжа. Част от необходимото държавно финансиране трябваше да бъде деноминирана в чуждестранна валута. Така се създадоха условия в страната да влязат значителен обем от т. нар. горещи пари (краткосрочни спекулативни фондове). Така процесът на увеличаване на откритите позиции на банките в чуждестранна валута се оказа извън контрол.
Освен това, според споразумението с МВФ, при рискови ситуации на пазара (каквато се създаде през ноември и декември) Фондът за гарантиране на спестяванията и влоговете трябваше да се намеси. Затова той пое управлението на някои банки. По този начин доверието между банките бе сериозно застрашено.
На всичко отгоре финансовите авторитети в Турция направиха никому ненужни и безпричинни изявления, които допълнително уплашиха чуждестранните инвеститори. Като например, че загубата на две държавни банки ще достигне 20 млрд. щ. долара и че загубата на първите осем национализирани турски банки общо е 6.7 млрд. щ. долара.
Когато съберем всички горепосочени обяснения, разбираме как е възникнала кризата.
В заключение ще кажа, че споразумението с МВФ не позволи на Централната банка на Турция да реагира адекватно на пазара и това е причината кризата да бъде толкова голяма и всеобхватна.

Свързана ли е кризата в турските банки с кредити, отпускани на фирми, които са техни акционери?
- Всъщност кредитирането няма директна връзка с кризата. Но поради лошото ръководство и национализирането на банки, чиито загуби са големи, на финансовите пазари се породиха съмнения и слухове дали ще се национализират и други банки и има ли банки, които ще бъдат оставени да фалират. Всичко това доведе до недоверие както между турските банки, така и в отношенията им с чуждестранните финансови институции. Някои чужди банки прекратиха лимитите си за турските кредитни институции и спомогнаха за задълбочаване на кризата.

Какви конкретно са причините за поставянето на Демирбанк Т.А.Ш. под управлението на турската държава?
- Национализирането на Демирбанк Т.А.Ш. е следствие на факторите, които описах. Но най-сериозният проблем на Демирбанк дойде от портфейла й от ценни книжа, който бе финансиран с краткосрочни средства.

Наляла ли е турската държава някакви средства в Демирбанк Т.А.Ш. за поддържане на ликвидността й и ако да, каква е сумата?
- Когато банката бе национализирана, Фондът за гарантиране на влоговете преведе 420 млн. щ. долара по сметката на Демирбанк в Централната банка на Турция и изплати изцяло нейните задължения. Така се сложи край на негативните слухове по отношение на нашата банка, които се разпространяваха във финансовите среди. Клиентите започнаха да връщат изтеглените депозити и проблемите на банката с ликвидността престанаха да съществуват. Акциите на Демирбанк (България) АД бяха изплатени по номинал и законно прехвърлени на новия собственик - Фонда за гарантиране на влоговете.

Свързани ли са несгодите на Демирбанк Т.А.Ш. с финансови проблеми на нейните акционери - Джънгълъ холдинг и неговите фирми?
- Няма никаква връзка, защото Джънгълъ холдинг е изцяло финансова група, занимаваща се с лизинг, факторинг, застраховане и банкиране. Холдингът няма друга дейност, освен енергетиката, която да е свързана с производство или търговия.

На каква фаза са преговорите за продажбата на Демирбанк Т. А. Ш. на банковата групировка Ейч Ес Би Си (HSBC)? Има ли и други кандидати за покупката?
- Доколкото знам, преговорите продължават и мисля, че досегашните резултати от тях са благоприятни, тъй като нито HSBC-Турция, нито HSBC-Лондон направиха изявление в пресата противно на това. Не зная дали има други кандидати.

Ако преговорите приключат успешно, на кого ще плати купувачът на Демирбанк Т.А.Ш.?
- Естествено е, че ще се стигне до въпроса за плащането и то ще бъде направено към настоящия законен собственик на банката - Фонда за гарантиране на спестяванията и влоговете.

Какви са причините за напускането на главния изпълнителен директор Демирбанк (България) Джанер Челик?
- Г-н Челик завърши своята мисия в България и напусна по собствено желание.

Вярно ли е, че Демирбанк (България) е уволнила Лъчезар Иванов, ръководител на отдел Парични пазари, и го е предала на прокуратурата?
- Ръководителят на Парични пазари напусна напълно по свое желание през септември 2000 г. и това няма нищо общо с финансовата криза в Турция. Може да има различни причини за оставката му, но най-съществената от тях е, че той самият не смята, че може да се справи успешно с дейността на банката на валутния и паричния пазар.

Свързано ли е напускането на Джанер Челик с дейността на Лъчезар Иванов?
- Мисля, че този въпрос е от личен характер и е по-коректно на него да отговори самият г-н Челик.

Какви са финансовите показатели на Демирбанк (България) в момента?
- Ще обявим публично финансовите резултати на банката, след като приключим счетоводно операциите си за 2000 година. Вие ще се убедите, че няма драстична промяна в показателите й. Факт е, че балансовото ни число спрямо началото на годината ще спадне с 10 процента. Но привлечените ни средства спрямо 1999 г. са се увеличили с 30%, а общо кредитите ни са нараснали 2.7 пъти. Сконтираните ни акредитиви например са увеличени шест пъти. Пак спрямо 1999 г. портфейлът ни от ценни книжа е намалял 2.6 пъти.
Кризата в Турция се отрази най-сериозно върху сумите, които Демирбанк (България) държи в други кредитни институции. Наличностите ни по сметки в тях намаляха приблизително с 45%, а по депозити - с около 58 процента. Но независимо от всичко печалбата ни се е увеличила и резултатите от дейността ни в България за първи път ще бъдат положителни. Капиталът ни е 15 млн. лева, капиталовата ни адекватност е 90%, а коефициентът на ликвидност - 70 процента. Тези резултати бяха потвърдени пред медиите и от управителя на БНБ Светослав Гаврийски.
Мисля, че най-сериозният проблем е свързан с юридическата неяснота относно национализирането на Демирбанк в Турция, тъй като не вярвам, че българските банки нямат доверие на банка, зад която стои турската държава.
Така или иначе, нямаме проблем с доверието на гражданите. А когато банките се запознаят в детайли с юридическата страна на национализацията на банките в Турция, всичко ще си дойде на мястото.


Разговора води
Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във