Банкеръ Weekly

Съдби

ЦЕЛТА НА РОТАРИАНЦИТЕ Е ДА СЛУЖАТ НА ОБЩЕСТВОТО

Цвятко Кадийски - съосновател и бивш президент на Ротари клуб-Средец, пред в. БАНКЕРЪЦвятко Кадийски е роден в София през 1942 година. Завършва ВМЕИ и в продължение на десетилетия работи като инженер климатолог в Института за паметници на културата. Има съществена заслуга за съхраняването на най-важните български паметници - сред тях са храмът Александър Невски, Боянската църква, синагогата в столичния център... Той е един от хората, възобновил ротарианството в България. Трикратен носител на най-високото ротарианско отличие - Пол Харис фелоу. Неговият баща, също Цвятко Кадийски, бил един от тримата основатели на Ротари клуб в България през 1933 година. Първият Ротари клуб в България е основан през 1933 г. в София. Много скоро организацията се разраства и към 1940 г. у нас има осем клуба с 300 души членове. Забранена е през 1941 г. под натиска на нацистка Германия, повторно е забранена от комунистите през 1951 г. (всъщност без да е възобновявала дейността си). Ротари е възстановен през 1991 г. с активното участие на потомци на някогашния Ротари клуб, сред които е и Цвятко Кадийски-син. Дистрикт 2480 (България, Северна Гърция, Сърбия и Черна гора и Македония) посрещна стогодишния юбилей на Ротари под ръководството на Калчо Хинов - възстановителя на ротарианското движение у нас след падането на комунизма. Така за първи път след 65 години българин е начело на ротарианска област. В момента в София има седем клуба.Тази година най-голямата неправителствена организация в системата на ООН - Ротари, чества стогодишния си юбилей. Тя е организация на бизнесмени и професионалисти от целия свят, които вярват в необходимостта да се оказва хуманитарна помощ, да се поддържат високи етични стандарти във всички професии, да се помага при въдворяването на мир по света и на разбирателство между хората. Ротари обединява хора от всички раси, религии, нации и политически убеждения в една приятелска атмосфера на сътрудничество. Създадена е на 23 февруари 1905 г. в Чикаго и е първата в света организация от клубове, които се занимават с общественополезна дейност. Основател на Ротари е чикагският адвокат Пол Харис. Клубовете нямат право да вземат решения, да правят декларации или обръщения по политически, религиозни и икономически въпроси, да предлагат или защитават кандидатури за какъвто и да е обществен пост.Ротарианците са лидери в своите професии, които доброволно отдават време и сили, за да подпомагат останалите в своите общности и в света. Клубовете изпълняват разнообразни проекти, насочени към неотложните нужди на обществото - бедността, глада, неграмотността, опазването на околната среда, културата. Тъй като не са правителствени или политически организации, те са автономни и намират оригинални решения. Най-голямата програма на Ротари, която завършва тази година, е пълното имунизиране на децата от целия свят срещу полиомиелит, така че тази коварна болест да бъде заличена от лицето на Земята.За подпомагане на пострадалите от стихийните наводнения през юли и август ротарианците от клуб Средец в столицата закупиха и доставиха 4500 литра минерална вода за жителите на жестоко пострадалия град Нови Искър - кв.Кумарица. Членове на клуба активно участват в изпълнението на най-големия ротариански проект в здравеопазването у нас - пълното преустройство и обзавеждане на детската клиника към Александровската болница. На 4 октомври в присъствието на президента на републиката ще бъде открито най-модерното детско пулмологично отделение у нас. Освен апаратурата за болницата доставени са и рентгенови апарати за болница Св.Иван Рилски, както и 20 компютъра за училището в Рибарица, дарение от ротарианците. Г-н Кадийски, до каква степен и под какви форми Ротари клуб - Средец, е съпричастен към проблемите на София?- Ще ви издам една малка тайна - вашият вестник пръв научава, че наесен подготвяме дискусия за устройствените проблеми на столицата. Тя ще бъде едно продължение на ротарианските ни традиции в това отношение. Още през 1937 г. в Ротари клуб започва един разговор за насоките на бъдещото развитие на София. Своеобразен връх в дискусията е словото на един от най-големите български архитекти Иван Васильов, член на клуба. Изкушавам се да цитирам някои моменти от него: ... Плановете на урбанистичното развитие на града бяха посрещнати на нож от много жители, чиито интереси биваха засегнати... Общински парцели бяха раздавани - повече или по-малко законно - под различни благовидни претексти... Бързината, с която се раздаваха общински имоти, не позволяваше дори да се мисли за някакво планово развитие, а още по-малко за конфигурацията на терена или разходите, необходими за урбанистичното оформяне на тези терени. Голям брой от тях станаха предмет на имотни спекулации. Стигна се дотам, че се раздаваха разрешения за строеж върху трасета на бъдещи улици и дори върху терените на Борисовата градина... Новите квартали възникваха хаотично, под закрилата на властимащите в момента. Създадоха се цели квартали с излишни улички, без площади, без място за разполагане на публични постройки, без изградени комунални съоръжения... Голяма част от изграденото представляваше пълно отрицание на най-елементарните принципи на градоустройството. В повечето случаи изграждането бе инспирирано от духа на печалбарство и спекула, който подтикваше предприемачите... При това хаотично състояние очевидна бе необходимостта от хирургична намеса с приемането на една наредба-закон за устройството на София, която да сложи ред в гигантското техническо и устройствено безредие...Смятам ще се съгласите, че всичко това звучи изключително актуално - заобикалянето на проблемите, правния нихилизъм, неподходящата структура, компромисите, които не могат да бъдат обяснени само с непрофесионализъм, неясната стратегия за развитието. По случайно стечение на обстоятелствата ротарианците от Софийския клуб са били първите, които се запознават с окончателния вариант на плана. Впрочем първият съгласувателен подпис върху оригинала е на основоположника на ротарианството у нас д-р Николай П.Николаев, тогава министър на вътрешните работи, а вторият - на най-успешния кмет на нашия град инж.Иван Иванов, също член на Ротари клуб.Какви ще бъдат основните насоки на тази дискусия?- Отправната ни точка ще бъде човекът. По предложение на члена на клуба проф. Бистра Боева работното заглавие на дискусията ще бъде София - градът, хората и Ротари. В този разговор възнамеряваме да привлечем широк кръг специалисти и представители на обществото - не само ротарианци. Тук е мястото да отправим покана към вестник БАНКЕРЪ да стане съорганизатор на дискусията. Основните й насоки ще бъдат необходимостта от промени в системата на управление в интерес на обществото и с негово участие, създаването на условия за активно участие на бизнеса, потребностите от адекватно административно деление с оглед интереса на гражданите и бизнеса, въпросите, свързани с прилагане на общия устройствен план и неговите програми с активното участие на обществеността и бизнеса, професионалните въпроси, свързани с подмяната на инфраструктурата, въпросите на транспорта, паркирането, сметта и гетата, без чието решаване качеството на живота в нашия град и работата на хората в него ще страдат.Б.р. Вестник БАНКЕРЪ приема поканата и ще съдейства на Ротари за една конструктивна дискусия по изключително острите вече проблеми около благоустрояването на столицата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във