Банкеръ Weekly

Съдби

БУНТ НА ПЛАВАЩИЯ ОСТРОВ

По план Светът (The World) трябваше да е съвършеното убежище за свръхбогати хора. Едва ли някой друг освен мултимилионерите би могъл да си позволи да се засели там - най-евтините апартаменти в него започваха от 2.25 млн. евро. Само че година след пускането му на вода най-луксозният презокеански лайнер за всички времена бе изправен на ръба на банкрута. Финансови затруднения, враждебно обществено мнение, бунтовни обитатели, неподходящи клиенти - проблемите се трупаха и в един момент изглеждаха неразрешими. Вероятно милиардерът Кнут Клостер младши още навремето е подозирал, че идеята да нарече новия си лайнер Светът е прекалено арогантна. Това поне обяснява защо бе наел цели трима свещеници за освещаването му. Докато те обикаляха и ръсеха смес от светена вода и шампанско, норвежкият корабостроител с усмивка обясняваше защо новото му творение няма аналози. Това не е частна яхта, нито пък е кораб за круизи - подчертаваше той. - Това е един нов начин на живот, надхвърлящ всичко, което е съществувало до момента. Светът - 212 метра дълъг, с 12 палуби, на стойност 532 млн. щ. долара - действително придаде нов смисъл на думата дом. Срещу суми от 2.25 до 7.5 млн. евро всеки милионер на планетата можеше да си купи апартамент на кораба, който на практика представлява цял плаващ град, със свои търговски улици, шест ресторанта, тенис-корт с трибуни за зрители дузина басейни, черква, писта за бягане и дори електронна симулация на игрище за голф. Предвидено бе на всеки обитател на лайнера да се пада по един човек от обслужващия персонал. На потенциалните купувачи беше гарантирана пълна сигурност и дори по време на тържественото откриване на репортерите бе разрешено да гледат само отдалеч. После журналистите слязоха, а корабът отплава, повел компанията от богоизбрани на едно безкрайно, приказно пътуване. Точно тогава започнаха бедите. Първо с намеци, че собствениците на кораба не подбират много-много клиентите си. После с реалната заплаха милионерите да загубят току-що придобитите си домове. Накрая се стигна до нещо, много доближаващо се до бунт на борда. Основният проблем на Светът бе определен като свръхзастрояване - капацитетът на кораба бе няколко хиляди пътници, а през първата година на борда му рядко имаше повече от сто-двеста. Усещането за празнота бе навсякъде - от огромните ресторанти, в които обикновено можеха да се видят само по няколко възрастни двойки, през търговската зона, та до свръхмодерното ИНТЕРНЕТ-кафе, в което само 25 от общо 400-те компютъра бяха включени. Личностите на малцината обитатели продължават да са най-строго пазената тайна на Резидънсий (Residensea), регистрираната на Бахамите компания, стопанисваща кораба. Но все пак се прокраднаха някои данни - 40 на сто от клиентите са от Северна Америка, 40 на сто - от Европа и едва 10% от всички тях живеят на лайнера целогодишно. Останалите са длъжни да предупреждават ден по-рано за идването си, за да се подготвят апартаментите им. Независимо дали стаите се използват десет, или триста дни в годината, цената за поддръжката е една и съща - 78 000 евро В сумата са включени храна, напитки и всякакви други екстри. Противно на ширещите се слухове, обитателите на Светът не са хора, укриващи данъци. Напротив - изрично условие е клиентите да представят данъчния си адрес в друга държава. Не е вярна и мълвата, че между собствениците на апартаменти са Мадона и Арнолд Шварценегер. Спокойният, почти скучен лайнер, не е подходящо място за суперзвезди, а и останалите обитатели не биха искали да имат подобни съседи. Между жителите на Плаващия остров няма известни имена. Те са от онази прослойка на обществото, която е преуспяла, но не желае да е обект на хорското внимание. На този кораб няма място за шоубизнес - уверява новият му управител Джим Сейнт Джон. - Той е създаден, за да можете да разглеждате света. Но да го разглеждате така, че всяка вечер да спите в собствения си дом, а не в съмнителни хотели и да се храните в любимия си ресторант вместо с панирани насекоми или нещо подобно. В общи линии това бе и мечтата на норвежеца Клостер. От първите си дни обаче творението му започна да се разминава с нея. Още преди лайнерът да бъде довършен, корабостроителят и Резидънсий влязоха в остър спор за стойността на строежа. Обществото също не изглеждаше възхитено - в пристанището на Гринуич плавателният съд бе посрещнат от гигантски плакат Майната му на Светът!. А атентатите от 11 септември окончателно прехвърлиха Плаващия остров в графата анахронизми. Очевидно подходяща мишена за терористите, корабът стана непривлекателен за богаташите и продажбите на апартаменти на практика спряха. В края на 2002 г. от 110-те луксозни жилища 80 бяха още свободни. Притиснати от норвежкия корабостроител, който искаше да си върне парите, от Резидънсий прибягнаха до отчаян ход - започнаха да дават апартаментите под наем за около 1500 евро на нощ. Мъчеха се да напълнят празните стаи с когото им падне - оплака се един от постоянните жители. - Превърнаха това спокойно място в кораб за круизи, пълен с неподходящи хора. Повечето от посетителите хора бяха гости на големи корпорации, които сами изобщо не биха могли да си позволят престоя - потвърждава и Сейнт Джон. - Имаше например такъв случай: една голяма компания нае апартамент за свой гост от Европа, с включена безплатна храна и напитки. Човекът се качи на борда в Сан Франциско в 11.30, а в 1.25 вече бе толкова мъртво пиян, че падна по стълбите и си счупи крака. Но дори и тези отчаяни мерки не помогнаха. В средата на 2003-а банките кредитори на Резидънсий започнаха да изпадат в паника Загубите им надхвърляха 225 млн. евро и съществуваше сериозна опасност те да ликвидират цялото предприятие, а малцината постоянни жители на лайнера да загубят скъпоструващите си домове. Тогава въпросните жители се разбунтуваха и решиха да вземат нещата в свои ръце. И то по най-радикалния начин - като сами поемат контрола върху Резидънсий. През декември 2003-а дотогавашният президент на компанията Робърт Райли бе освободен от поста си, а обитателите на Светът откупиха кораба от банките срещу неоповестена сума. Сега вече единствено от тях зависи кой да бъде допуснат да купи или наеме апартамент. Въпреки строгия подбор лайнерът започва да се пълни, до голяма степен благодарение на твърдата ръка на новия управител Сейнт Джон. Просто минахме през пубертетските си години и влизаме в зрелостта - обяснява той. - Сега вече предлагаме това, което бяхме обещали от самото начало, и клиенти не ни липсват. Светът вече е не туристически лайнер, а начин на живот. Точно както бе обещал Клостер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във