Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРСКО СВЕТИЛО СРЕЩУ АНОНИМНИКА ГУИДЕТИ

За кой ли път Българската федерация по волейбол търси треньор за женския национален отбор, след като Джовани Гуидети отхвърли предложения му нов договор. Италианецът се мотивира с ангажименти към клуба си Волей Модена, а от федерацията изразиха съжаленията си и уточниха, че заместникът щял да е българин, защото за чужденец няма време. На пръв поглед всички излизат чисти от ситуацията - всички освен самите състезателки, които два месеца преди олимпийските квалификации отново ще трябва да започнат от нулата. Не по своя вина, разбира се, а след продължителни усилия на някои хора. И то усилия от онзи тип, който навремето съветските класици наричаха тъпота с взломДоста плитко заровената истина около случая Гуидети е, че италианецът всъщност си бе прогонен по всички правила. Този е пълен анонимник, Защо разчитаме на чуждестранни аматьори, Това момче разполага само с едната болна амбиция - тези цитати идват не от люпещи семки запалянковци по трибуните, а от светилата на българския волейбол. Същите, измежду които сега ще се избира нов треньор. Седмото място на европейското даде основания дори на работодателите на Гуидети да се усъмнят в треньорската му биография - сякаш преди това не са знаели кого наемат. Немалко журналисти пък подеха кампания срещу италианеца след гневния му изблик срещу техен колега, който се опита да му търси сметка, вместо да задава въпроси. И накрая от федерацията предложиха на младия треньор да остане, но с обидна снизходителност и с условието досегашният му екип да си отиде. Така че обясненията на Гуидети за клубни ангажименти следва да отдадем единствено на доброто му възпитание. Мнозина смятат за по-логично да се заложи на местен треньор. В края на краищата нашата школа е запазена марка в света, казват те. Всъщност по това българският волейбол малко прилича на българското вино - и двете са много хубави, ама кой знае защо никой освен нас не го признава. Школата ни действително бе запазена марка - но преди десетилетия. Факт е, че български и руски треньори поставиха основите на италианския, френския, сръбския волейбол. Само че и тази игра, като всяка друга, търпи развитие. Колко наши специалисти работят в чужбина в момента? Едва шепа, и то на сравнително ниско ниво. Печалната истина е, че българските отбори играят демодиран волейбол и именно по тази причина постепенно изпадат от световния елит. В този смисъл работата на Гуидети даваше основания за оптимизъм - на европейското в Турция тимът наистина остана седми, но се опита да играе модерно, разнообразно и най-вече гъвкаво в защита - нещото, което винаги е било огромна слабост на българските волейболисти. Да не говорим, че победата над световния шампион Италия и загубите с тайбрек срещу бъдещия първенец Полша и колоса Русия не са чак толкова срамни резултати. Колкото до сравненията с предишното европейско, където взехме бронза, те са съвършено безпочвени. Този бронз дойде само месец след олимпиадата в Сидни, когато силните отбори си почиваха и се преустройваха. А и България използва максимално предимствата си на домакин. Сега Турция, която уж е доста по-скромна сила от нас, извлече от домакинството си сребърни медали, и то срещу отбори, готвещи се с пълна сила за олимпиадата.Каквато и да е причината за напускането на Гуидети, по-същественото е друго: по силата на какъв дълбок замисъл от федерацията са подписали с треньора договор, който изтича в самата кулминация на олимпийските квалификации? Сред съперниците ни на европейското почти нямаше такъв, чийто наставник да не е с четиригодишен договор, съобразен с олимпийския цикъл. Но пък нали ние сме запазена марка във волейбола, откъде накъде трябва да черпим от чуждия опит.Ако волейболът предизвикваше обществения интерес като футбола например, сега ръководството на федерацията щеше да е в доста затруднено положение. Какво видяхме за по-малко от година: постоянни скандали в мъжкия ни шампионат, фрапантен гаф с Казийски на европейското, крайно непоследователна политика, високи претенции към женския национален отбор, неповлияни от факта, че в провежданото от БФВ вътрешно първенство са останали едва четири отбора... Такъв актив би взел главите на коя да е управа в БФС. Само че волейболът не е футбол - сещаме се за него само на големите първенства, за да се тюхкаме как нашите пак се изложиха. То май излиза, че е по-добре да не участваме на олимпиадата - тогава пък съвсем няма да се сещаме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във