Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРСКО БИЖУ В ЦЕНТЪРА НА ОДЕСА

Насред Одеса (Одеса принцеса, както пееше Владимир Висоцки), в една пряка на прочутата Дерибасовска улица се намира Българският културен център. Чудесна стара сграда, в сравнение с която Дом Витгенщайн във Виена изглежда като панелен блок. Центърът е открит през 1999 г. и е предоставен за ползване от украинската държава за срок от 50 години. Срещу символичния наем от 1 гривен (около 18 щатски цента). И срещу ангажимента българската страна да реставрира и ремонтира прекрасната стара сграда, бивше кино. Шейсет на сто от необходимите пари трябва да се осигурят чрез спонсори, главно от български произход; 20% от украинската държава и 20% от България. Резултатът от набирането на средства досега е повече от окуражаващ.Салонът на културния център удивително напомня този на Военния клуб в София. С една отлика: одеският е по-хубав при същите акустични качества.За да не се допусне неволна грешка, е необходимо задължителното пояснение - Българският културен център в Одеса няма нищо общо с нашето Министерство на културата и не разчита на никакви финансови помощи от него. Домът е практически собственост на онези 30 хиляди българи, които живеят в Одеса, и на техните етнически съграждани, пръснати в около 50 села на областта. Всяко от тях е с население между 4 и 6 хиляди души. В тези села се изучава български език, вестникът Българско обозрение отразява живота им и подпомага създаването на общност, а културният център в Одеса организира и координира живота на тази общност.Саксофонистът от Варна Анатоли Вапиров анонсира участието си в одеския международен джазфестивал с фолклорна група. Оказа се, че само българският център поддържа такъв състав. Никоя друга етническа общност, дори украинската, няма подобна група. И макар фолклорният състав да нямаше достатъчно голям репертоар за толкова отговорно концертно участие, то се състоя - под непрекъснатите подканяния от публиката за още изпълнения на фолклорния хор.Този епизод е особено ценен на фона на много силната конкуренция, която правят на Българския културен център другите подобни институти - гръцки, турски, еврейски, немски, които водят надпревара за влияние не само сред своите общности, но и сред местните жители.В областта действат 40 различни ансамбъла, които не пропускат изява на големи християнски или национални български празници. Финансирането на центъра е разнообразно, макар и недостатъчно за още по-широко разгръщане на дейността - от спонсорство на местни бизнесмени българи (благодарение на тях край парадното стълбище вече са наредени специално нарисуваните портрети на Вазов, Левски, Априлов, Раковски и още ред други революционери и будители, повечето от които са свързали биографиите си с Одеса). От друга страна, дейността на центъра се финансира чрез отдаване на помещения за различни инициативи (изложби, промоции, концерти и др.). Все още не е угаснала и надеждата, че българската държава ще развърже кесията си и ще отпусне някой и друг грош на още едно средище на българщината. Обещания поне не липсват - те поне са безплатни, както всички разбрахме през последната дузина години.Българският културен център в Одеса роди и една новина: подготвителната работа за конкурс, посветен изцяло на съвременната българска музикална култура, е в пълен ход. Конкурсът ще се провежда на всеки две години и ще бъде отворен както за държавите от бившия Съветски съюз, така и за млади инструменталисти от България, Западна Европа, та дори и извън Стария континент. На добър час!

Facebook logo
Бъдете с нас и във