Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРСКИТЕ ПОУКИ ОТ АТИНСКАТА ОЛИМПИАДА

Олимпийските игри в Атина завършиха. Спортните специалисти и статистици тепърва ще правят цялостен анализ на представянето на отделните отбори и състезатели. Организатори и инвеститори ще калкулират финансовите параметри на това, което през последните десетилетия по презумпция се смята за супер бизнес. Отшумялото спортно събитие обаче дава и други поводи за размисъл, защото в него се преплетоха много пари и интереси, а това винаги означава голям политически заряд. Редица факти от подготовката, провеждането и ефекта на игрите би трябвало да бъдат внимателно анализирани от българските институции, тъй като пряко се отнасят до значими национални интереси.На първо място, повод за сериозни разсъждения е обстоятелството, че за пръв път в съвременните условия такава гигантска по мащабите си и по вложените ресурси проява се организира от малка страна със сравнително ограничени възможности. Проблемът е особено актуален, защото редица политически и делови фактори у нас със завидна настойчивост рекламират хипотетичната кандидатура на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 2014 г., представяйки я като единодушно становище на българското общество. На това дали и как ще бъде издигната тази кандидатура ще се върнем след малко; тук е важно друго - трябва да сме сигурни, че компетентните български държавни органи и длъжностни лица ще съберат необходимите данни и ще направят цялостен анализ на активите и пасивите от гръцкото домакинство на игрите.В стратегически план успешното провеждане на олимпиадата очевидно бе замислено от гръцките политически и делови среди като мощен фактор за промоция на националната икономическа и културна кауза Или, както бе заявено при закриването на игрите: Ние представихме съвременна Гърция пред света. Събитие като олимпийските игри, предавано по цял свят, наистина дава огромни възможности за ефективна национална рекламна кампания. Домакините се постараха да се възползват по оптимален начин от тези възможности, още повече че всички рекламирани аспекти - древната култура, архитектурното наследство, природните забележителности и климатичните дадености, съчетани с традиционното гостоприемство и новопостроената инфраструктура, са пряко свързани с туризма. Отрасъл, който има стратегическо значение за страната, но в последните години губи от конкурентоспособността си и понася все по-големи загуби; много е вероятно световната промоция около игрите наистина да вдъхне втори живот на гръцкия туризъм, а и да стимулира други области на националната икономика.Не е нужно да се доказва, че да се представи една страна като успешен домакин и добър организатор на подобно световно събитие, е отлична национална реклама. Големият проблем обаче е - на каква цена? Тук се изправяме пред цяла поредица въпроси, които тепърва ще получат окончателен отговор. Как ще бъдат изплащани огромните инвестиции в спортни съоръжения и инфраструктура, допълнително оскъпени поради закъснението в подготовката и внасяните до последния момент корекции? Ще бъде ли възможно да се използват рационално тези мащабни спортни обекти, колко ще струва тяхната поддръжка и кой ще я плаща? И, най-вече - в края на краищата, кой печели и кой губи от домакинството на такова събитие? В чий портфейл ще отидат печалбите и от чий джоб ще се покриват загубите и кредитите, как това ще се отрази на икономическите и социалните баланси в обществото? Какъв ще е дълготрайният ефект на това голямо усилие върху гръцкото общество?Проучването на тези проблеми (и на различните мнения в гръцките политически, делови и обществени среди по тях) е много важна задача пред българските политици и държавната ни администрация. Защото проблемите и трудностите при подготовката на Атина 2004 вероятно ще са доста типични за евентуалната организация на зимната олимпиада през 2014 г. у нас, а ние трябва да имаме ясна представа за тях още когато вземаме решение дали изобщо да се кандидатираме за домакини на тази проява. Без да подценяваме относителната близост на условията и възможностите на България и Гърция, не бива да забравяме, че на нас ни предстои огромно национално усилие за достойно членство в Европейския съюз, в това число и много труден период на адаптация на българската икономика и на социалния ни капитал към реалностите на обединена Европа, които ще съвпаднат с подготовката за евентуалното домакинство. Едно е ясно още отсега - решението дали България да издигне кандидатурата на София за домакин на зимната олимпиада през 2014 г. трябва да бъде взето едва след прецизен анализ на опита на гръцкото домакинство и съпоставянето му с нашите реалности и интереси. Подчертавам - национални интереси, защото иначе е ясно, че от организирането на една такава голяма проява някои със сигурност ще спечелят.Впрочем оттук произтича и вторият въпрос към българските политици и държавната ни администрация. През последните няколко години се наслушахме на оптимистични прогнози как българският бизнес ще се възползва от уникалния шанс да сме съседи на страна домакин на олимпиада. Изобилстваха уверенията, че държавата ще подпомага бизнеса с оглед използването на тези възможности. Прогнозите бяха, че България ще се превърне в траен плацдарм на спортисти и туристи към южната ни съседка. Затова днес е редно да попитаме: какво спечелиха България, българският бизнес, българските общини от олимпиадата в Гърция? Включихме ли се по някакъв начин в огромната мрежа на разделение на труда, на изпълнители и доставчици за игрите? Какво направиха държавата и браншовите организации, за да подпомогнат този процес? Колко и какви туристи преминаха през България на път за Атина и какво видяха от нашата страна? Колко и какви чужди олимпийски отбори и спортисти се готвиха у нас и какви са финансовите резултати от това? Ако обобщим, направихме ли необходимото, за да се възползваме от един уникален шанс (доколкото в обозримо бъдеще наоколо едва ли отново ще се организира лятна олимпиада)?Достъпната информация не ни дава основание за оптимистични очаквания относно отговорите на повечето от горните въпроси. Ако това е така, логично идват следващите въпроси: кой е отговорен за заблуждаването на обществеността и кой ще носи отговорност за пропуснатите шансове? Защото, за разлика от спортистите, бизнесът не се подчинява на Кубертеновия принцип - участието има значение, само ако е донесло печалба.И тъй като стана дума за българското участие на игрите, най-впечатляващата му част за съжаление не е свързана с изявата на спортистите ни. Вероятно повече хора по света ще свързват България и Атина 2004 с грандиозния скандал, възникнал след филма на БиБиСи Да купиш игрите. Големите въпросителни тук обаче са свързани не с главния герой на екшъна - председателя на БОК и на БФС Иван Славков (там всичко е ясно), а с поведението на българските власти, които не посмяха да дадат ясна оценка на случилото се и на последиците от него.Запитан как скандалът се е отразил на имиджа на България и на българския олимпийски спорт, министърът на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано заяви: При всички случаи е много неприятно това нещо. Той обаче отново изрази мнение, че поведението на Славков, показано във филма на ББС, в никакъв случай не може да се припише на българския спорт. Ако комисията по етика реши, че Иван Славков е виновен, мисля, че това е частен случай, смята министърът.Човек наистина може да се чуди дали българските власти се опитват да заблудят обществеността, или просто залъгват себе си. Какво ще реши МОК е едно, а дали и как българските институции ще се произнесат по абсолютно ясния от морална (а може би и от юридическа) гледна точка случай - съвсем друго. При това става дума за човек, който оглавява и затова олицетворява две от най-важните организации в българския спорт. Трябва да е напълно ясно, че ако българските власти не се произнесат с политическа и морална оценка по случая, те допускат петното да се прехвърли от една личност не само върху българския спорт, но и върху България като цяло. Скандалът около Иван Славков обаче трябва да се разглежда в много по-широк контекст, преди всичко - с оглед рязко засилващия се през последните месеци натиск от Евросъюза върху България за по-ефективни мерки в борбата с организираната престъпност. От тази гледна точка по-внимателните наблюдатели едва ли са пропуснали факта, че още преди европейското първенство по футбол авторитетни британски медии отделиха доста сериозно внимание на проблемите на българския футбол и специално откроиха влиянието върху него на редица съмнителни групировки. Веднага след това дойде скандалният филм на Би Би Си, в който председателят на БОК (той е и председател на БФС) открито заявява, че не е взел решение чия кандидатура за домакинство на олимпиадата ще подкрепи и че е готов на преговори. По всичко личи, че вниманието на британските медии към сенчестите страни на българския спорт едва ли е случайно (и едва ли ще спре дотук). Което означава, че с мълчаливата си подкрепа за Батето компетентните български власти създават нова, немаловажна пречка пред европрисъединителните процеси.Макар че по случая Славков българските институции запазиха олимпийско спокойствие, една част от политиците не пропуснаха възможността да извлекат дежурните популистки дивиденти от изявите на спортистите ни. С цялостна стратегия ни изненада президентската институция, в резултат на което държавният глава се озова в Атина точно когато трябваше. При това заведе със себе си шестима известни олимпийски шампиони, по стечение на обстоятелствата - всичките отпреди 1990 година. В стил, напомнящ сценариите от времето на Тодор Живков, Георги Първанов се срещна със спортистите, снима се с тях, даде оценка на представянето им, пожела им нови успехи и дори успя да коментира като професионален специалист по гимнастика играта на Йордан Йовчев. И остана вероятно единственият президент, давал преценки за спортистите и съдиите на олимпиадата. Някои от спортните коментатори на българската национална телевизия обаче не му останаха длъжни, като на свой ред ни предложиха пространни политически анализи. Например Камен Алипиев ни обясни в каква изолация са попаднали американските спортисти в резултат на политиката на Буш в Ирак.Колкото и да съжаляваме, времената на Пиер де Кубертен са отминали безвъзвратно. Олимпийското движение и олимпиадите вече са терен на сблъсък на мощни интереси, свързани с големия бизнес и голямата политика. Поради което трябва много добре да преценяваме амбициите и интересите си при нашето участие там. И най-вече да не допускаме определени частни интереси и амбиции да бъдат представяни като национални. За което главна отговорност носят компетентните български институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във