Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРСКИТЕ БАНКЕРИ В РОТАРИ КЛУБ - СОФИЯ

На 22 април 2003 г. се навършиха 70 години от създаването на първия български Ротари клуб. През 30-те години на ХХ век Софийският клуб на ротарианците е уважавана и силна организация, в чиито редици участва цветът на софийските индустриалци, учени, финансисти, инженери. Членовете на клуба в немалка степен допринасят за превъзмогване на последиците от икономическата криза, за стопанския разцвет на страната, както и за преодоляването на изолацията й след поражението във войните.Едно неочаквано потвърждение за това, как създават горещи приятели на България софийските ротарианци получават при срещата си през декември 1935 г. с председателя на Българската народна банка, големия финансист Добри Божилов. Поканен да запознае членовете на клуба с проблемите на емисионната ни банка, Божилов отбеляза, че за първи път е чул за Ротари от швейцарския финансист Александър Потер по време на разговори, отнасящи се до външното финансиране на страната. По думите на самия Потер (който същевременно е европейски секретар на Ротари в Цюрих), доброто впечатление, което му е направил софийският Ротари клуб го е подтикнало да се заеме горещо да брани българските интереси. Това отношение се предава и на Божилов и прави за него симпатична ротарианската идея, обединяваща интелектуалния и обществения елит на столицата ни. На същата среща Добри Божилов говори за трудностите с клиринга, с хватката на монополите, с мрежата на протекционизма, парализата на стокообмена, липсата на доверие... Но над тези трудности, през мрачните облаци, казва той, се усещат лъчите на ротарианското слънце, което сгрява надеждите на вярващите в международното сътрудничество. Думите на банкера очароват присъстващите, защото никой от тях не е очаквал такава задушевност у човека, за когото се предполага, че се движи само в студената реалност на числата.Малко по-късно бъдещият финансов министър и министър-председател, наричан често Магьосникът на клиринга, е приет за член на клуба с класификация Банково дело.Особено място сред членовете на организацията заема и Марко Рясков, целият живот на когото е свързан с банковото дело. Рясков работи в Кредитна банка, след това в Българска земеделска банка и разработва голямата компенсационна сделка, която допринася за преодоляването на тютюневата криза в началото на 30-те години. Приет е за член с класификация Финанси и кредит. Куриозно е, че строежът на една от най-представителните и красиви сгради в България - сградата на БНБ - е свързан с работата на много от членовете на клуба: Марко Рясков - министър на финансите, Добри Божилов - управител на банката, Иван Васильов - архитект-проектант (заедно с Димитър Цолов), Христо Шишков - главен строител, Борис Ненов - проектант на отоплението и вентилацията (впрочем изградената от Ненов климатична инсталация в БНБ е първата в България), Дечко Узунов - художник-декоратор.Една от най-плодотворните дискусии, организирани от ротарианския клуб, е на тема Архитектурата и синтезът й с изкуството. Може би именно тя е помогнала на банкера Рясков да стане убеден привърженик на идеята, че (както пише в спомените си) представителни, строени за векове обществени сгради, би било престъпно да се осакатяват, като се правят дребни икономии за сметка на подробностите, които ги красят, на художествената украса, която не само радва окото, но и възпитава хората. И когато започва строежът на Съдебната палата, Рясков не стяга държавната кесия, не пести средства, за да стане тя истински Дворец на правосъдието.Сред успешните акции на клуба е и подготовката за участието на България в Световното изложение в Париж през 1937 година. По лична покана на френския пълномощен министър в София президентът на клуба инж. Божков формира комитет, в който участват почти изключително ротарианци. Независимо от трудностите комитетът успява да намери валута, без да се ощетява държавният бюджет и това дава възможност на около 2000 души да посетят изложението във френската столица. През 1940 г., след връщане на Южна Добруджа към отечеството, съвместно с Ротари клуб - Варна и Ротари клуб - Русе, софийският клуб организира работна група, която да предложи проекти за стопанската и културната интеграция на освободената земя. Първата проява, съвместно с Българското икономическо дружество, е дискусията на тема: Южна Добруджа. Главен докладчик е ротарианецът проф. Никола Стоянов - бивш главен секретар на Министерството на финансите, дългогодишен директор на държавните дългове.Внимание заслужава дейността и на други забележителни български икономисти и финансисти членове на клуба: Стоян Бочев - банкер, застраховател, редактор на списанието на Българското икономическо дружество, автор на основополагащия труд Капитализмът в България; Стойчо Мошанов - министър на стопанството през 1935 г., специалист по трудово и социално законодателство; Крум Мутафов - директор на Общинската банка в София, преподавател по политикономия в Свободния университет; Димитър Савов - от 1919 до 1944 г. член на управителните съвети на БНБ, ББК, Френско-българската банка; Цветан Табаков - един от основателите на Икономическия институт; проф. Никола Кьостнер, заместник-комисар на Лигата на нациите в България, експерт в БНБ; Франтишек Варечка - директор на Пражка кредитна банка в София. Представянето на тези големи българи, незаслужено забравени и охулвани половин век, може да бъде тема на други публикации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във