Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРСКАТА КРАЧКА ПРЕЗ ГРАНИЦАТА ВЪВ ВИЕНА

В най-големия виенски джаз клуб Порги и Бес от 7 до 13 януари се проведе седмицата на българския джаз, която е част от програмата Крачка през границата. Идеята се ражда в края на 90-те години на миналия век с амбицията да хвърли мост между Изтока и Запада, да запознае музикална Виена с джазовото изкуство зад някогашната желязна завеса. Така през 1998-а в същия клуб се представя Русия, през 2001-ва - Хърватска, през 2003-а - Полша, през 2004-а - Румъния, а сетне Сърбия и Черна гора, за да дойде ред и на България. Шефът на Порги и Бес Кристофер Хубер уверява, че програмата Крачка през границата ще продължи с представяне на други източноевропейски държави.Клубът се премества в сегашното си помещение през 1993 година. Дотогава той е бил малко квартално заведение, в което наистина се свири джаз, но пред не повече от 60-80 посетители. Междувременно създателят и диригентът на прочутия Виена арт оркестра Матиас Рюег, хвърля око на един западащ порнотеатър в сърцето на града (на не повече от километър от храма Св.Стефан) и го наема за няколко месеца. Резултатите надминават очакванията и тогава се взема решение за превръщането на помещението в постоянно действащ джаз клуб, който събира около 600 души. За директор е избран споменатият Кристофер Хубер, доказал вече възможностите си. Той от своя страна започва да търси подкрепа, тропайки на вратите на различни учреждения. И среща разбиране, защото туристическият авторитет на австрийската столица се поддържа главно (но не единствено) от музиката по цялата нейна вертикала - от уличните изпълнители до спектаклите на Щатсопера и концертите на Виенската филхармония. Откакто съществува Порги и Бес до днес, вече 18% от бюджета му се осигуряват от държавата и кметството. Останалите пари се търсят и набират от ръководството. За късмет вицепрезидентът на Банк Аустрия Герхард Райд, наблюдаващ операциите в Източна Европа, се оказва почитател на джазовото изкуство. Клубът сключва чрез него четиригодишен договор, който превръща Банк Аустрия в генерален спонсор на Порги и Бес и гарантира разходите по продължаващата програма Крачка през границата. При конкретни случаи, какъвто е Седмицата на българския джаз, клубът прибягва до сътрудничество и с дипломатическите представители на гостите. Българският посланик Елена Кирчева се отзовава делово на идеята и чрез културния ни център в града, по-известен като Дом Витгенщайн, осигури нощувките на артистите и отпечатването на програмата за събитието. Хонорарите на музикантите се набавят от института Kultur kontakt - Austria, а с превоза се ангажираха български фирми. На 12 януари се проведе българо-австрийски джем сешън при преляла от публика зала. Посланик Кирчева доведе със себе си толкова високопоставен протокол, та обърка нормалните представи и на австрийския, и на българския водещ на вечерта. В тази компания от посланици (на Ирландия, Белиз, Испания, Австралия и др.) и аристократи (барон Палавачини) се открояваше д-р Херберт Степич, вицепрезидент на Райфайзен Централ банк, който също се оказа голям почитател на джаза. Той не спести комплиментите си за българските музиканти и тяхното изкуство. Самата Седмица събра във Виена музиканти от метрополията и диаспората, превръщайки събитието в най-голямата проява на джаза ни зад граница за всички времена. От САЩ пристигна Милчо Левиев, който през цялото време бе централна фигура на сцената и извън нея. От Франция дойдоха пианистът Марио Станчев и тромбонистът Георги Корназов, които на всичко отгоре за първи път свириха заедно. От Турция долетя Йълдъз Ибрахимова с най-актуалната си напоследък програма. От самата Виена взеха участие саксофонистът Божидар Сотиров, тромпетистът Александър Владигеров, неговият брат близнак Константин Владигеров (пиано) и акордеонистът Мартин Любенов. Варна изпрати саксофониста Анатоли Вапиров, а София - Симеон Щерев, Теодоси Спасов, трио Акустична версия, дуото Дръмбой на Стоян Янкулов и Елица Тодорова, виртуозния гъдулар Пею Пеев и др. Някои от тях свириха със свои австрийски колеги, двама от които - басистът Ахим Танг и пианистът Оливер Кент - току-що бяха станали лауреати на Австрийските национални награди за импровизационно изкуство, връчени от държавния секретар по културата в същия този клуб Порги и Бес през декември 2004-а. Не липсваха и изненади - на джем сешъна се появи руският пианист Андрей Китаев, свирил цяло десетилетие в биг-бенда на Лайънел Хемптън в САЩ и от няколко месеца установил се във Виена.Съпътстващи събития бяха фотоизложбата на Зафер Галибов във фоайето на клуба, отразяваща моменти от живота на това изкуство в България през последните десетилетия, а преди започване на живите програми в салона се прожектираха филмите на покойния режисьор-оператор Милан Огнянов, посветени на някои събития в София и многострадалната история на джаза в България. Входът в клуба е 15 евро и само на джем сешъна бе 5 евро. Артистите предлагаха своите най-нови дискове на цена между 15 и 20 евро и успяха да продадат няколко десетки от тях, което е повече от годишните продажби у нас. Предлагаха се и двете книги за джаза на издателство Аб, към които проявиха интерес главно българите, живеещи във Виена. А те никак не са малко и формираха поне половината от постоянната публика в дните на Седмицата. Това пък окуражи Кристофер Хубер и неговия партньор от българска страна Владимир Владигеров да помислят и за следващи прояви на българския джаз в Австрия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във