Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРИТЕ С ПАРИ УМИРАТ ОТ КУРШУМ, А НЕ ОТ СЪРЦЕ

Проф. Генчо Начев е роден през 1951 г. в Казанлък. Той е ръководител на Клиниката по сърдечносъдова хирургия в университетска болница Света Екатерина и на Катедрата по сърдечносъдова хирургия към Медицинския университет в София. През 1998 г. бе обявен за Медик на годината. Проф. Начев е национален делегат на Европейската асоциация по сърдечносъдова хирургия, регионален делегат на Световното дружество по сърдечно-гръдна хирургия и национален консултант по сърдечна хирургия. Женен, с 20-годишна дъщеря, която учи икономика и мениджмънт в Лондон.

Г-н Начев, единственото, което светът не оспорва на България, е водещото ни място по сърдечносъдови заболявания на глава от населението. Така ли е, или по навик сме набутани пак в черните списъци?


- Според официалните статистики двама от трима българи умират от сърце.


Това, което се наблюдава сега у нас, е било и в Америка, но през 20-30-те години на века. Тогава условията на живот там са били близки до нашите в момента. За Европа ситуацията се отнася към по-късен период - 50-те години. В резултат на направени програми от професионалисти в тази област, от съответните правителствата и медиите се е стигнало до едно критично снижаване на заболеваемостта и смъртността в нормалния свят - в Америка и в Западна Европа.

Какво са постигнали?


- Първо, е намалено тютюнопушенето. В абсолютен мащаб. От една страна, е намалено количеството на цигарите, а и качеството им е подобрено - по-малко никотин, по-малко катран и т.н. Второто, което са постигнали, е здравословно хранене, борба с наднорменото тегло, намаление на солта в храната, физическа активност, без да е претоварване. На трето място идва значението, което отдават на битката със стреса. Има определени професии с по-висок риск, сред тях са и банкерите.

Свързвате ли инфарктите и с характера на отделния човек?


- Разбира се. Инфарктите косят най-вече хората от т.нар. тип А характери, тези, които са страшно амбициозни, горят в работата си, искат денонощието да има 34 часа.

Кое е най-специфично за българина?


- Българинът не обръща внимание на здравето си. Доста е пренебрежителен, обича да се прави на юнак. Дори да има симптоми, телеграми, които трябва да му кажат, че е необходимо да отиде да се прегледа, той си вика, че нищо му няма. Всъщност или се прави на юнак, или пък го е страх, че може да му открият някоя болест. Обикновено отива при лекар, когато е закъсал тотално. А трябва да знае, че шансът тогава да му се помогне е, меко казано, по-малък.

Доколко държавата успява да финансира сърдечните операции?


- Ние задоволяваме само една трета от необходимостта в момента. Ако се спазват средните, дори занижените норми за Европа, в България трябва да се правят около 6000 операции на сърце годишно. Ние правим 1500. А ако вземем Швеция, Германия, Белгия, операциите трябва да са 9000, а те са в състояние да направят 1200 на 1 млн. души. Подобно е положението и с инвазивната, и с интервенционалната кардиология. За миналата година имаме, да кажем, 4000 инванзивни изследвания - контрастни изследвания, коронарографии, сърдечни катетеризации, а трябва да са 16 000. В момента ние покриваме 25% от нуждите на страната. Друг е въпросът, че ние все още не можем да разчитаме на населението да си плаща, това е много скъпа хирургия. Пък и българите, които имат пари у нас, обикновено умират от куршум, а не от сърце.

Какво стана с националната програма за сърдечносъдова хирургия, която здравното министерство трябваше да приеме?


- Още не е приета, още се обсъжда. Обсъжда се в момента на ниво финансово министерство, тъй като е свързана с цифри. Виждането на всички, които сме работили по програмата, е, че знаем какво е състоянието на държавата и какво може да даде. В кардиохирургията през идните пет години трябва да се инвестират 70 млн. лв. според нашите изчисления. Цифрите, които са залегнали в националната програма, обаче са за оптимално осигуряване на сърдечносъдовата хирургия и кардиологията в десетгодишен период, разделен на две. Ние не си правим илюзии, че държавата може да осигури преференциално всички тези средства. Затова по-скоро искаме чрез тази програма да ангажираме вниманието на правителството и на парламента, които да застанат зад нея, за да може на базата на такава поддръжка да търсим средства от чужбина. Има преференциални кредити с дългосрочни гратисни периоди от 5 до 10 години, с ниска лихва от около 5%, което не е невъзможно да се уреди. Вече има интерес и от български банки за създаването на болници за кардиологично лечение, които са на частна основа, но когато се създава такава институция, трябва да се знае кой ще плаща. Държавата не може, пациентите не могат и излиза, че сметката е крива. Не могат да се върнат инвестициите. А в тази област инвестициите се връщат обикновено за 10-годишен период. Около 20 млн. лв. излиза построяването и оборудването на една болница.

Наистина ли вярвате, че националната програма този път ще се реализира и няма да се изгуби в коридорите на властта, както се случи с първата за развитието на кардиохирургията, известна с името Концепт?


- Мисля, че хората в парламента и в правителството вече са се ангажирали. Те имат интерес от тази програма, от другата нямаха. Каква е причината, не знам. Програмата е изработена от най-големите наши специалисти, начело с проф. Александър Чирков, д-р Людмил Бояджиев, д-р Любомир Спасов. Тя третира няколко неща - материално-техническата и пространствената база, кадровия персонал и финансовото обезпечаване. Догодина ни трябват 17 млн. лв. за сърдечната хирургия в трите налични центъра.

Колко спасени хора със сърдечносъдови операции означава това?


- Ако ни се дадат тия пари догодина, трите центъра ще правим общо 2000 операции. А от 2008 г. предвиждаме да извършваме заедно с новите центрове в Пловдив и Варна 5000 операции. И може би пак няма да е достатъчно.

Колко струва една сърдечна операция?


- Към 12 500 лв., това е при сегашните заплати. Една байпас-операция струва 10 800 лева, а най-евтината процедура е 33 000 г. марки в Европа, 30 000 долара в САЩ. Клапите са от 13 500-14 000 лв. нагоре. Цената зависи дали са една или две, има ли възпаление на сърцето и нужда от антибиотик, колко време пациентът ще бъде в реанимация. Операциите стигат до 20 000 лева. При нас цените са по-ниски, защото работната ръка е много евтина, инак консумативът е едно към едно, тъй като ние го внасяме от Западна Европа и Америка, нямаме родно производство. И още нещо. В нашите цени не е калкулирана печалба, а само заплатата и разходите за издръжка на болницата, за медикаменти и консумативи.

Имаме ли добри и достатъчно специалисти в тази област?


- Мисля, че да. Резултатите, които имаме, са сравними с тези в чужбина. Всички сме специализирали в най-добрите центрове в Европа и Америка. Тези, които водим хирургията, правим по 250 операции на година. Техническото оборудване също е добро. Проблемът е, че за да се увеличи обемът на дейност, трябват още пари, които да осигурят необходимото за пациента. За да стигнем 6000 операции на година, наистина трябва да се увеличат кадрите. И това ще стане. Но ние трябва да сме сигурни в обезпечаването на националната програма, иначе какъв е смисълът да се подготвят кадри и да седят без работа.

Какъв е най-големият проблем на кардиохирургията?


- На първо място парите и в известна степен добрата организация. Но основното е липсата на пари. Пари и отчетност. Да се дават пари за свършена работа. Ние не можем да обхванем в количествено отношение нуждите на населението. Подобряването на организацията може да увеличи минимално дейността ни. Основното са финансовите лостове.

Преди няколко години на бившия премиер Беров му поставиха байпаси. Той поне беше в състояние да си плати...


- Той беше опериран в Центъра за сърдечносъдова хирургия, сега известен като база Лозенец, от един много добър специалист - покойния д-р Мишев. И плати толкова, колкото всеки гражданин на България - нито стотинка.

След като българите не плащат за операциите си, това няма ли да убие здравната каса?


- Здравната каса не може да поеме тази дейност, поне до пет години, че и повече. Ясно е. Затова се прави тази национална програма.Трябва да се отделят пари извън здравната каса, правителството да субсидира този вид дейност.

А защо най-скъпите болници по сърдечна хирургия се преобразуваха в търговски дружества, каква е ползата?


- В нашата клиника сега извършваме 500 операции годишно, а бюджетът ни е около 6 млн. лева. Преминаването на болниците по Търговския закон е разумно, защото ти дават да боравиш с парите, но същевременно ти казват да се разпростираш според чергата. И тогава всеки ръководител си прави сметката, така вече ще има добра отчетност, ще има и по-голяма отговорност, но с това няма да се увеличи обемът на работа, както и качеството. При условията, с които разполагаме, можем да увеличим операциите до 800, не повече.

Какви са гаранциите за следоперативния живот на пациента?


- Отговорът е резултат на статистика. Сърдечната хирургия не се ангажира с продължителността на живота. Това е в ръцете на Господ. Ние правим така, че да снижим до минимум риска от смърт, предизвикана от сърдечното заболяване. Пациентът обаче може да катастрофира, изобщо да умре от друго, което не е в наша власт да предотвратим. Основната задача на сърдечната хирургия, основният ефект е подобряването на начина на живот след операция. Тоест изчезват оплакванията, които пациентът е имал, включително и загубата на трудоспособност, и той започва да се радва на живота. Като всички останали, които не са оперирани.

Въпросът за изкуственото сърце стана едва ли не делнична тема...


- Този въпрос трябва да се разглежда в контекста на смяната на болното сърце тогава, когато не може да се оправи по друг начин и трябва да се смени. Има заболявания, които довеждат до терминален стадий, както казваме ние, остава на болния да живее 3-4 месеца, тогава ние трябва да намерим начин това сърце да се махне. Всъщност изкуственото сърце отдавна е създадено, но обемите му бяха много неблагоприятни - приковаваха човека на легло, то се смяташе само като мост към трансплантация. В последно време вече се смята, че човек може и да живее с това изкуствено сърце дълго време. Главният проблем бе енергийният източник, доскоро той беше с размерите на един гардероб, полека-полека спадна до... шкаф, после цялото устройство можеше да се вмести в една количка, а сега вече се слага на кръста на пациента. С развитието на техниката възможностите да се решава този проблем стават все по-големи, ние ги виждаме наяве. Сега за пръв ние тук взехме апарат за поддържане функциите на камерите на сърцето.

Прието да се смята, че за хирурга няма маловажни операции. С годините обаче се натрупва огромна умора - нощните бдения над болните, продължителните операции - часове стоите на крак. Как се поддържате във форма, тъй като вашата професия изисква освен другото и изключителна физическа издръжливост?


- Със спорт и умерен начин на живот. Намалил съм цигарите до 4-5 на ден. Играя тенис. Член съм на УС на тенисклуба на Националната спортна академия, взел съм си карта за фитнесцентъра в хотел Кемпински-Зографски и го посещавам два пъти седмично. Единствено в събота вечер си позволявам чаша червено вино.


Разговора води Елена Коцева

Facebook logo
Бъдете с нас и във