Банкеръ Weekly

Съдби

БЪЛГАРИЯ '03 СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ '94

ЗА ПРЪВ ПЪТ ИМАМЕ ОТБОР, СЪИЗМЕРИМ С ОНЗИ НА ДИМИТЪР ПЕНЕВВсяка критична дума срещу Пеневата чета може само да ви спечели боя в кварталната кръчма. Бронзовите медали от САЩ '94 си остават свещен връх в нашия футбол, единствен и недостижим. Но дали и занапред ще е така? Въпрос, особено актуален днес, когато България е на път да прекъсне шестгодишната си изолация и да се завърне на голямата сцена. И също така въпрос, на който може да отговори единствено времето, защото успехът зависи не само от футболните качества, а и от случайността, късмета и характера. Но ако можем да кажем нещо сигурно днес, 270 дни преди финалите в Португалия, то е, че съставът на Пламен Марков е напълно съизмерим с онзи на Димитър Пенев и дори в някои отношения го превъзхожда.Нека преди всичко припомним, че тимът, с който отидохме на световното в САЩ, бе сглобен буквално в последния момент - за последните два мача от квалификациите срещу Австрия и Франция. Преди това в тима се извъртяха две дузини футболисти, а цената на експериментите бяха доста загубени точки срещу Швеция, Австрия и дори Израел. Чак когато вече бяхме отписали класирането, Димитър Пенев намери най-подходящия състав, постигна чудото в Париж и после триумфира в Америка. Сега Пламен Марков разполага с тим, който с минимални изключения се обиграва вече втори квалификационен цикъл. На по двайсетина години днешните национали имат толкова изиграни срещи, колкото Хубчев например имаше на трийсет. Дали те са на същото техническо ниво като митичните си предшественици, е трудно да се каже. Пък е и безсмислено, защото основната разлика между България '94 и България '03 не е качествена, а количествена. По-просто казано, Марков има много по-голям ресурс и възможност да избира, отколкото имаше Пенев навремето. През 1994-а на практика тимът се състоеше от 11 незаменими, а Боримиров, Бончо Генчев и Киряков бяха в запас, за да запълват празнините, които неизменно щяха да зейнат. Едва ли американското приключение щеше да завърши така успешно, ако примерно Балъков или Лечков се бяха контузили. Докато днес националният селекционер разполага с поне седем полузащитници, не само равностойни, но и с качества, които взаимно се допълват. Единствено Стилиян Петров трудно би могъл да бъде заменен при наличния ресурс. За сметка на това обаче Мариян Христов, Георги Пеев, Зоран Янкович, Милен Петков и Велизар Димитров предлагат на селекционера огромен избор на средства в средната линия. В атака Мартин Петров е без алтернатива, но пък за поста на централния нападател се конкурират цели четирима футболисти от висока класа - Бербатов, Чиликов, Светльо Тодоров и Георги Иванов (стига последният да си върне предишната форма). Колко различно бе при Пената, който имаше само един таран в основния си състав - Наско Сираков - и дори него трябваше да използва като халф. Така че в офанзивен план днешната България се нарежда между страшилищата на Стария континент. Доказва го и фактът, че нашите единствени от група 8 успяха да отбележат повече от един гол на коравите естонци. От друга страна, България е и единственият тим, допуснал гол срещу Андора. Което ни отвежда към слабата страна на състава на Марков - отбраната. Навремето Пенев имаше същия проблем, но го реши, като взе готовата защитна линия на Левски - Цветанов-Хубчев-Янков-Кременлиев, със страховития Трифон Иванов в добавка. Сегашният треньор, дори да иска, не би могъл да повтори този ход. С Илиян Стоянов, Пажин и Кирилов той все пак има някакъв избор в центъра, но положението с бековете е драматично. Отляво Ивайло Петков е стабилен, но пък без никаква алтернатива. Отдясно, след оттеглянето на обидения Кишишев съвсем няма варианти. Опитите с Мартин Станков и Николай Кръстев пропаднаха плачевно. Експериментът с Боримиров се оказа успешен, но пък ветеранът е доста по-нужен в средната линия - там, където сега толкова осезаемо липсва опитът на Балъков. Така че основания за възторжен патос засега нямаме. Но пък има основания за разумен оптимизъм. Още повече, че каквито и експерименти да извършва Пламен Марков, в тях винаги се открива смисъл - нещото, което толкова липсваше при безбройните рокади на предшественика му Стойчо Младенов. Футболът е несигурна игра, но поне едно изглежда ясно - този отбор няма да загуби с 0:6 от никого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във