Банкеръ Weekly

Съдби

БРИГАДАТА НА СМЪРТТА

Тези хора не са били авторитети от престъпните среди, но само споменаването на техните имена хвърля в ужас и най-печените бандити. Групировката на Ося дълго време оставаше в сянка и бе разгромена едва през миналата година. Тази акция се оценява като най-големия успех на правоохранителните органи в Русия от много време насам.Растеж в кариератаКъм средата на 90-те години руската Федералната служба за разследване (ФСБ) и Министерството на вътрешните работи вече разполагат с богата информация за солнцевската, коптевската, ореховската и други московски престъпни формирования. В столицата обаче изведнъж се появяват няколко могъщи фигури, които сякаш са встрани от тези организации.Ако през 1996 г. бяха попитали някой от авторитетите кой е Ося, той навярно би отговорил: Някакво бандитче, което се търка около Силвестър (става дума за лидера в престъпния свят Сергей Тимофеев). Днес за Сергей Буторин, известен под прякора Ося, се носят легенди. Твърдят, че той е бивш боец от специалните части и сътрудник на една от спецслужбите. Всъщност Буторин някога е бил младши лейтенант от строителния батальон в подмосковското градче Одинцово. В края на 80-те години той се уволнява от армията, където активно спортува. Заради придобитите спортни умения се урежда, заедно с брат си Александър (Зомб), като бияч в бар-кафе Аленото цвете в Коптево. Буторин се представя добре в лютите кръчмарски битки, бързо се сдушва със сериозните бандити и през 1990 г. вече е член на групировката, ограбила прочутия колекционер Владимир Магидс. От него престъпниците задигат ценности за около 9 млн. щ. долара. След известно време Ося оглавява бойната бригада на Силвестър и се запознава с курганците Андрей Колигов, Олег Нелюбин, Василий Игнатов и Александър Солоник, които се прехвърлят в столицата. По онова време те все още са само бандитчетата на Силвестър. Тогава до Ося се появява и Андрей Пилев, известен като Джуджето, протеже на авторитета Григорий Гусятински, убит през 1994 г. в Киев. Постепенно се оформя гръбнакът на бъдещия легендарен клан. След смъртта на Силвестър, който умира при взрив на една от московските улици през 1994 г., в неговата групировка започва борба за власт. Един след друг падат убити главатарите Култик, Дракон, Витоха и др. По-късно става ясно, че именно Ося е издавал заповедите за ликвидирането им. Това обаче не му пречи редовно да ги изпраща в последния им път, да се кълне, че ще отмъсти за съратниците си, и да дава разпореждания семействата им да бъдат подпомогнати материално. Впрочем по това време самият Буторин официално се води за мъртъв. На Николо-Архангелското гробище дори се появява гроб, на който е написано, че е напуснал този свят през 1995 година. Саша ВойникаМръсните поръчки в групировката се изпълняват най-често от Александър Пустовалов, известен като Саша Войника. След като завършва професионално техническо училище, той работи в завод Рубин, занимава се с джудо, свири на пиано... В армията бил морски пехотинец в елитно спецподделение. Към края на службата си получава звание старшина.Веднъж след уволнението си Пустовалов отишъл в един бар, облечен в черна парадна униформа на морски пехотинец, с която много се гордеел. Както често се случвало, и този път в заведението станало сбиване и Александър набързо обезвредил всички участници в мелето. Сред побойниците били няколко членове на ореховската групировка, които предложили на дръзкия морски пехотинец да продължи службата си при тях. Така в лагера на Ося влязъл един от неговите най-добри палачи. По-късно на разпитите Саша Войника спокойно признал, че е извършил множество убийства. На въпроса защо е убивал той отговорил: Аз съм войник, това ми е работата. Оперативните работници отбелязват, че Пустовалов е много ерудиран и след кратко общуване с него човек неволно започва да му симпатизира. Показателно е, че московските проститутки го обожавали за неговата щедрост и порядъчност. Пред някои от тях Пустовалов дори признавал, че е професионален килър, но госпожиците го възприемали като шега - е, как е възможно такъв очарователен младеж с модерна ленинска брадичка да убие някого! А Саша можел, и то още как. Ето само няколко от неговите жертви: Александър Солоник, известният поръчков убиец, когото Войника ликвидира в Гърция, коптевският авторитет Кутепа, лидерите на асирийската групировка Алик Биджамо и Генадий Уткин, десетина бизнесмени и криминални авторитети. Това обаче са само доказаните досега случаи. За разлика от Солоник, който поема отговорността за всички убийства, около които се вдига доста шум, Пустовалов казва на разпитите: Ако успеете да го докажете, убийството е мое. Детективите твърдят, че Солоник е известен в цяла Русия с това, че е светил маслото на не един крадец и авторитет, но не може да стъпи и на малкия пръст на Пустовалов.Курганската следаПрез 1997 г., след като коптевският авторитет Василий Наумов бива разстрелян под прозорците на Градското управление на вътрешните работи, чашата на търпението на правоохранителните органи прелива. Малко след това зад решетките се оказват приятелите на Ося - курганските бандити Колигов, Зелянин, Нелюбин и още неколцина. Следователите казват, че именно те са поръчителите на убийствата, извършени от Солоник. В печата се появяват публикации за кървавата банда на курганците. Всъщност изтичането на информация по курганското дело е предварително планирано от Ося и неговите хора в милиционерските структури. Според сметките на Ося и неговата дясна ръка Пилев, шумотевицата около курганците трябвало да отвлече вниманието на милицията от тяхната групировка. Но оперативните работници забелязват, че и след задържането на курганските сатрапи поръчковите убийства, извършени от професионалисти, продължават както в Русия, така и сред руснаците зад граница. Следствието разполага с информация, че хората на Пилев в Унгария дори са подготвяли покушение срещу бизнесмена Сергей Михайлов, комуто един от финансистите на Ося задлъжнял с 10 млн. щ. долара. Парите, които въртяла групировката на Буторин, можели да се сравнят с бюджетите на най-големите руски компании.Сенчестата икономикаВ самото начало на криминалната си кариера Сергей Тимофеев - Силверстър, взел под опеката си един от най-опитните и успешни дейци на сенчестата икономика - Григорий Лернер. Самият Силвестър, когото Лернер наричал Иванич, винаги е подчертавал, че двамата са партньори, а не търговец и рекетьор. Когато Тимофеев умира, цялата му финансова империя преминава в ръцете на бандата на Ося. Само че Ося не успява да оцени мястото на Лернер в нея. За мащабите на бизнеса, с който се занимава Лернер, най-добра представа може да се добие от преписката по наказателно дело N 145055: От показанията следва, че 10 млн. щ. долара Лернер е внесъл в уставния капитал на създадената от него компания ПРИФК. Други 46 млн. щ. долара той е използвал за увеличаване на капитала на Независимата профсъюзна банка на територията на Севернокипърската турска република, след което под формата на кредити тези пари са отишли в неговите фирми. Разбира се, името на Ося Буторин не се споменава в тези документи. Ося пътувал в чужбина с няколко фалшиви паспорта - като Исахим Карслиев, Владимир Шчербаков или Степан Пишченко.Лернер е арестуван в Израел, но задържането му под стража на практика спасява живота му. Следствието има всички основания да предполага, че Ося е осъдил Лернер на смърт и е изчаквал удобен случай да изпълни присъдата.Какви са били отношенията между партньорите може се съди по следното писмо на Лернер. Ако задачата ви е била да ме изплашите (Лерин се обръща към Буторин и Пилев), то вие я изпълнихте. Ако сте целели да ме унижите, и в това успяхте - за първи път децата на Силвестър дръзват да разговарят с мене с такъв тон, за първи път ми правят постановка със заключване на вратите, с преследвачи и с примка от шнур на видно място. Вие да не ме бъркате с някого? Та вие още работехте в комунистическата армия, когато мошеници се опитаха да ме изпекат в една ковачница. Не бяхте и чували за Иванич, когато ме заплашваха с чеченски нож. Не бяхте спечелили и една криминална рубла, когато през 1988 г. давах на Иванич, и по-точно не на него (той никога не е взимал и грош от мене), а на сополанковците по сто хиляди рубли месечно. Аз никога не съм работил със Силвестър на принципа страх ме е и не съм плащал за страх ме е. Нито Дима, нито Юра, нито Миша, нито Култик, нито Дракон са си позволявали да си правят такива срещи с мене. Вие ме оскърбихте до дъното на душата и С.И (Сергей Иванович Тимофеев) вчера наистина се е обръщал в гроба си, както и Култик, и Дракон... Аз не съм проститутка, която преминава от ръка на ръка, от сутеньор на сутеньор. Аз съм работил и работя само с един човек - с Иванич, и отговарям само пред паметта му...Любопитна подробност е фактът, че бизнесът на Лернер е само част от империята на Ося и хората му. Както установява разследването, тази групировка е контролирала изцяло редица от най-големите пазари в столицата, включително Митинския и Дорогомиловския, няколко банки, частни охранителни фирми и една агенция за модели.Среща с родинатаРазпитите на курганските бандити показали, че те се извършили маса поръчкови убийствата, но пък нямат нищо общо с много други, които им се приписват. Възможно е някой от тях да е назовал името Буторин и машината на Московското управление за разследване (МУР) да се е задействала с пълна сила. Щом почувствали опасността, Ося и Пилев заминали за Испания. Техни информатори в милиционерските структури им съобщили, че курганците са пропели. Заради това предателство Нелюбин и Зелянин бил убити в затвора. Първият бил пребит до смърт от съкилийниците си, а вторият издъхнал от свръхдоза наркотик. През февруари 2001 г. за Испания заминават сътрудници на МУР и ФСБ. Заедно с тях в операцията по залавянето на Буторин участват представители на Интерпол и испанската полиция. Ося е хванат около едни публичен дом. На същото място е арестуван и Пилев. Неотдавна Пилев бе пуснат на свобода срещу огромна парична гаранция и подписка за неотклонение. Буторин изчаква решението за екстрадирането му. Предполага се, че то ще бъде издадено до края на януари, а след това Московският градски съд ще започне процес срещу групировката на Ося.

Facebook logo
Бъдете с нас и във