Банкеръ Weekly

Съдби

БОРИСОВАТА ГРАДИНА КАТО ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ

Борисовата градина е свещена земя за софиянци. Но за разлика от Библейския Ханаан е обречена да бъде обект на нечистиви апетити заради обстоятелството, че се намира на пъпа на София. За зла участ през последните два мандата софийският минипарламент не събра кураж да извади от общинските търговски дружества онези територии от градината, които по една или друга причина са били апортирани в капитала им, и те да получат статут на публична общинска собственост. Поради това паркът е и ще си остане в епицентъра на порочен кръг от интереси. Двуметрови метални огради (видимо съвсем нови) опасват от три-четири седмици някогашния ресторант Тенекиите в Борисовата градина, непосредствено до Семинарията. В двора около изгорялата през зимата постройка се кипри и прясно боядисан фургон. Жителите на кв. Лозенец си шушукат, че пожарът в края на декември не е бил случаен и че теренът вероятно се подготвя за голям строеж. Напук на промените в Закона за устройство на територията (през април 2004 г.), които забраниха строителството в съществуващите градини и паркове, на приетия от Столичния общински съвет мораториум в същия дух, както и на Закона за паметниците на културата и музеите. Теренът не попада в границите на Борисовата градина, а е в близост до нея. Заградихме останките на ресторанта, защото са грозна гледка, а не за да строим, твърдят служители на собственика на парцела БКС-Средец АД, нежелаейки да им се споменават имената във вестника с аргумента, че все пак акционерното дружество се представлява от двама изпълнителни директори. БАНКЕРЪ направи всичко възможно да се срещне или поне по телефона да разговаря с Ема Бочева и Красимира Донева-Пеева, но дни наред любезна секретарка ни информираше, че са извън офиса. Впрочем парцелът при доста странни обстоятелствастава собственост на бившето общинско дружество БКС-Средец, приватизирано от едноименното РМД за 6.850 млн. стари лева през април 1999-а и по-късно влято чрез изкупуване в Сердон АД. По онова време в активите на БКС-Средец е ресторантът Тенекиите, но не и прилежащият му терен. Парцелът от 2.5 дка, с балансова стойност 109.350 млн. стари лева, е апортиран в капитала на Софийски имоти с решение № 46 от 13 юли 1998 г. на Столичния общински съвет. Пет месеца по-късно - на 9 декември, за да оправи тази очебийна несправедливост, главният архитект на Столичната община Стоян Янев подписва заповед № РД-09-50-688, с която частично изменя регулационния план и създава два нови парцела - за парк и за ресторант. Така хем вълкът сит, хем агнето - цяло. През януари 1999-а Софийски имоти и БКС-Средец пък си правят взаимна услуга, като първото прехвърля на второто своята част от Борисовата градина срещу два апартамента на пл. Славейков №6. Замяната изглежда логична, защото 460-те жилищни квадрата вече са обитавани от служители на Софийски имоти. Единственият проблем е, че ответният акт на дружеството - прехвърлянето на парцела на БКС-Средец - е станало без санкцията на Столичния общински съветОбяснението на тогавашния управител на Софийски имоти ЕАД и сегашен общински съветник от групата на Гергьовден Тошко Добрев е, че става въпрос за разпореждане с имущество, което представлява под 5% от капитала на фирмата и съгласно устава й не се изисква решение на местния парламент, а само на борда на директорите. Интересна е амнезията, обхванала едновременно общинските съветници, бившия и настоящия главен архитект на район Лозенец, които нямат никакъв спомен при какви обстоятелства е извършена замяната. А Законът за общинската собственост е категоричен, че за всеки общински имот се съставя досие, към което се прилага копие от акта за собственост и документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината, както и предоставените права на трети лица (член 58, ал. 3).Още по-любопитно е поведението на кмета на район Лозенец Любомил Иванов. В началото на годината Сдружението за защита на района го информира, че изгорялата сграда всеки момент може да се срути и поради това трябва незабавно да се разчистят останките й. На 4 февруари е направен оглед от комисияоглавявана от главния архитект на Лозенец Тодор Тодоров, която установява очевидното - че изоставената постройка е негодна за ползване, опасна за здравето и създава предпоставки за нещастни случаи. Експертите препоръчват част от конструкцията да се събори, а останалата да се реконструира. Съответно на 1 април кметът Иванов издава заповед, с която задължава собствениците й да премахнат разрушените елементи в едномесечен срок (до 1 май), в противен случай ще го стори кметството, но за сметка на БКС-Средец. Излишно е да казваме, че тази заповед е останала като глас в пустиня и остатъците от Тенекиите стърчат и до ден днешен. Междувременно гражданската организация в епистоларна форма подканя Столичния инспекторат да контролира изпълнението на разпореждането на кмета. Тя пише и до Дирекция Архитектура и градоустройство на Софийската община да не допуска застрояването на терена, който е част от охранителната зона на признатата за паметник на градинското изкуство Борисова градина. И досега няма отговор на жалбата ни, признава председателят на сдружението за защита на Лозенец Даниела Захариева. А и какъв отговор да чакат, след като шефът на дирекцията арх. Стоян Янев е казал каквото има да казва още с онази заповед от 1998-а, с която е отредил част от терена за ресторант и е развързал ръцете на притежателите му. Какво значение има дали теренът е във или извън Борисовата градина. Важното е, че той е отреден за ресторант, изтъква и главният архитект на район Лозенец Тодор Тодоров. При това положение въпрос на време е БКС-Средец да поиска, а Дирекция Архитектура и градоустройство на общината да издаде строителна виза за обектаВ Националния институт за паметниците на културата не са и чували за съществуването на заповедта на арх. Янев, въпреки че паркът е под опеката на едноименния закон. От вас научавам, че е направена тази промяна, която задължително трябваше да бъде съгласувана с нас. Ако се бяха обърнали към института, със сигурност щяхме да им откажем, тъй като противоречи на статута на парка, изтъкна директорът му арх. Георги Угринов. Мисията на института за паметниците на културата да опази Борисовата градина е невъзможна и заради неизяснената собственост, породена от липсата на кадастър, който да регламентира преди всичко границите й. Най-източната част на парка - до бул. Цариградско шосе например, е публична държавна собственост. Средната му част е частна държавна собственост, с изключение на къпалнята Мария Луиза, която е частна. Най-западните му територии са с преобладаваща общинска собственост, в това число и частна на териториите, влизащи в капитала на Егида и Спортна София 2000. Частен е теренът срещу Биологическия факултет на СУ Св. Климент Охридски, където е автокъща Капитолия. Дори и да е признат паркът за паметник на културата, няма правилник за неговото управление и за режима на стопанисване. Преди година и половина арх. Стоян Янев поиска да се състави нов регулационен план, който предполага създаването на урегулирани поземлени имоти с цел застрояване. Говореше се, че в Борисовата градина ще се развиват атракционни дейности, ще се изграждат нови спортни обекти, дори и хотел - припомня общинският съветник от БСП арх. Борислав Борисов. - През март тази година предложих кметът да подготви задание за подробен устройствен план на парка, който да запази и гарантира обществения достъп до зелените площи. Обсъждането му в комисията по градоустройство на територията и жилищната политика само затвърди убеждението ми, че трябва да се запази публичния характер на Борисовата градинаПредложих всички зелени площи и тези, предвидени за озеленяване, от публичен характер да бъдат извадени от капитала на общинските дружества. Имаше и решение на общинския съвет, който даде тримесечен срок на кмета да установи кои са терените. Това не бе направено и през септември ще внеса питане, обяви от своя страна Вили Лилков от ДСБ. Съюзът на архитектите в България отива и по-далеч, предлагайки на местния парламент провеждането на национален конкурс за устройствена концепция на Борисовата градина, която да формулира нова стратегия и подходи за нейното опазване и за ползването й. Архитектите смятат, че предпоставка за доброто функциониране на парка и запазването на неговата публичност и общодостъпност е решаването на проблема със собствеността на различните имоти. Най-добрата гаранция за публичния, общодостъпен и контролируем характер на парка е неговите имоти да бъдат публична (общинска или държавна) собственост, а не частна.Пролетта на 1882 г. се смята за начало на създаването на Княз-Борисовата градина по проект на швейцарския градинар Даниел Неф, поканен за целта от тогавашния столичен кмет Иван Хаджиенов. Първо е устроен разсадникът - пепиниерата, след което се засаждат акациеви дървета и са оформени лехите с цветя и малко езеро. През 1885-а пепиниерата е превърната в градина, а година по-късно площта й е била 30 хектара с четири основни алеи в границите на Цариградско шосе, Перловската река, старите турски гробища и жилището на Неф. До края на 1886-а градината е разширена и достига до Детското игрище. През 1889 г. тя се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище Левски, засажда се гората над него и се създава голямото езеро. По препоръка на княз Фердинанд засадените първоначално акации са заменени с горски дъб, явор, ясен и бреза.През 1906 г. управител на градските градини и паркове в София става Йосиф Фрай. Елзасецът преустройва Борисовата градина по план, доразвиващ идеята на Неф. Фрай създава розариума, засажда с липи и кестени двете главни алеи в долната част на градината, а в горната открива широката централна алея и странични две - от Детското игрище до Рибното езеро. По негово време паркът се разширява още на юг до ул. Княз Симеон Търновски (сега бул. Драган Цанков). Съществен момент в оформянето на Борисовата градина е изграждането през 1940 г. на Японския кът над Рибното езеро към Цариградското шосе. Уникалната флора е изпратена от Страната на изгряващото слънце. Само след две години Борисовата градина се простира върху площ от 90.5 хектара и в нея са построени лятната къпалня, Университетската астрономическа обсерватория, училище на открито, голямото езеро, игрищата Юнак, Левски, Тенисклубът, Дипломатическият тенискорт и Колодрумът. Последната реконструкция на парка е направена през 1986 г. по проект на инж. Георги Радославов. През 1988-а (в бр. 96 на Държавен вестник) Борисовата градина е обявена за паметник на българското градинско и парково изкуство. Заради този статут всички консервационни и реставрационни работи, ремонти и изменения, както и ново строителство в границите и охранителната му зона се извършват с разрешение на Националния институт за паметниците на културата в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във