Банкеръ Weekly

Съдби

Борислав Михайлов: КАТО МИ ПИСНЕ ОТ ВСИЧКО - ТРЪГВАМ НАНЯКЪДЕ

Борислав Михайлов е роден на 12 февруари 1963 г. в София. Бившият вратар е бил футболист N1 на България за 1986 година. Има 180 мача в А група, и то само със синия екип. Рекордьорът по мачове в националния отбор и бивш негов капитан е един от героите от световното в САЩ през 1994 година. Фатална за него е 1985 година. След мача ЦСКА и Левски, завършил с победа 2:1 за тогавашните армейци, следва масово сбиване и Боби, Христо Стоичков и Наско Сираков са наказани с отлъчване от футбола за вечни времена. Михайлов обаче скоро е помилван заради предстоящото световно в Мексико, където изиграва като титуляр всичките четири мача на националния тим. Вкарват му шест гола, но никой не го вини за тях.
Бившият вратар сега е заместник на Симон Спасов в Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) и заместник-председател на Българския футболен съюз (БФС).
Боби Михайлов има три деца. Женен е за бившата световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова. Известната спортна двойка сега живее в Драгалевци, в съвсем нова къща.

Г-н Михайлов, на какво заложиха тези, които ви назначиха в Държавната агенция за младежта и спорта? Тогава вие нямахте никакъв административен опит, пък и от ваши изявления стана ясно, че се надявате да оглавите Българския футболен съюз.
- Вярно е, че преди три години, когато се върнах от Швейцария и прекратих активната си спортна кариера, обявих, че един ден бих желал да стана шеф на футбола в България. Този мой стремеж тогава нямаше никаква връзка с назначаването ми в ДАМС. Изобщо не допусках, че това ще се случи. Поканиха ме Симон Спасов и Александър Праматарски. Идеята била в агенцията да влязат елитни спортисти, които да помагат на администрацията със своите познания и опит. Беше голямо предизвикателство да приема. Много трудно и различно е след като си бил от другата страна, да се захванеш с ръководството на спорта. Но не съжалявам. Знаете, че след като престанах да играя футбол, известно време не поемах никакви ангажименти и насочих усилията си към усвояване на управленската дейност. Да си спортист е много по-приятно, носиш отговорност само за себе си и знаеш, че всичко зависи от теб. Сега не е така. Сблъсквам се с много хора, с различни характери и задължително с големи очаквания и изисквания към мен. След 11 месеца, в които съм заместник-председател на ДАМС, мисля, че вече свикнах.

Как изглеждат нещата от кухнята в Спортната палата?
- Много е трудно да си бивш спортист и да седиш зад... бюро. Спортът се финансира от държавата, има наредби за точкуване и ти си длъжен да се съобразяваш с това. Парите винаги не достигат, винаги има недоволни, хората винаги искат повече, а ние зависим от постъпленията на Спортния тотализатор. Как да ги убедим, че правим възможното, че и на нас ни се иска да даваме повече? Темата е много болезнена.

Не ви ли е по-лесно, след като сте един от най-обичаните и уважавани спортисти у нас?
- Напротив. От мен се очаква всеки проблем, който ми поставят, да го реша едва ли не на минутата. Опитвам се наистина, но нито е в моите възможности, нито в моите пълномощия. Попадаме в омагьосан кръг - от една страна, ние от агенцията приемаме, че няма нерешими неща, от друга обаче, да финансираш спортните федерации, клубове, високото спортно майсторство и спорта за всички не е по силите ни. Впрочем такава практика няма никъде по света. Затова казвам, че спортът пряко зависи от икономическото положение в страната. Ако общините са добре, и спортът ще е добре. На Запад общините субсидират тази дейност.

Бихте ли споделили вашето мнение за стопанисването на спортните обекти, за тяхното състояние?
- Моето лично мнение е, че по-големите обекти е необходимо да се отдават за ползване и стопанисване за по-дълъг период, тъй като държавата не може да осигури финансирането им. Където пък съоръженията са тясно специализирани, трябва да бъдат предоставени с преференции на федерации и клубове. Много се надявам повече да няма зали, които да се превръщат в складове. Чакаме министерско постановление, за да се изясни статутът на базите, да се знае кой какво управлява.

Младите като че ли губят интерес към спорта?
- Това е неприятно, но тенденцията не е само у нас. Компютри, ИНТЕРНЕТ, дискотеки, наркотици, алкохол - конкуренцията е много силна. Донякъде отливът от спорта си го обяснявам и с еволюцията на човека. Но ние не се предаваме - организираме много прояви: Не на дрогата, Не на тютюнопушенето и още, и още, с които се опитваме да върнем младите по спортните площадки. Не забравяме и техните родители. Българинът по принцип обича да спортува, но поради тежките условия на битието си просто няма възможности. А и у нас не е като в Америка, където здравословният живот се рекламира много активно. Фитнесът например е издигнат в култ. Надявам се един ден и ние да осигурим повече места за спорт, които и да се по джоба на българина. Защото за хората с пари и тук има прекрасни фитнесцентрове и места за релаксация.

Как върви комерсиализацията на спорта у нас?
- Няма интерес на големи фирми да финансират спорта, няма и голям пазар на спортни стоки - покупателните способности на хората са ограничени. Освен това има и големи проблеми с подписването на спонсорски договори. Лека-полека обаче и ние вървим към комерсиализация. Намират се частни фирми, които дават пари за спорта, въпреки че все още няма данъчни облекчения за тях. Разбира се, във футбола е друго - има възвръщаемост, бюджетите на футболните клубове растат, осъществяват се сериозни трансфери...

Доволен ли сте от позицията си в момента?
- Напълно. Направих кариера във футбола. Сега съм заместник-председател в ДАМС и в БФС - постигам постепенно целите си. Трупам опит и полезни контакти, времето ще покаже какво ще ми трябва в бъдеще.

Чувствате ли, че славата ви отминава?
- Не, аз и сега съм много популярен, пък и от време на време човек има нужда да се скрие от хорския интерес. За който си признавам, че никога не ми е бил неприятен. Приел съм се за публична личност, така е с повечето футболисти, а и смятам, че хората трябва да се уважават.

Имате ли самочувствието на успял човек?
- Да. Имам три деца, добро семейство, необходимите средства, за да си осигурявам това, което искам. Не ме питайте за повече подробности, защото те непрекъснато се коментират в медиите.

А какво е отношението ви към парите?
- Никога не съм бил сребролюбец. Винаги обаче съм се стремял да изкарвам достатъчно пари. Забелязал съм, че хората в чужбина си осигуряват приличен живот, но работят на три места. Мисля си, че това е изход.

Участвате ли в някакви компании, имате ли фирми?
- Акционер съм на няколко места, но не управлявам нищо еднолично.

Баща ви, Бисер Михайлов, също беше вратар на Левски в миналото...
- Днес той много помага на семейството ми. Води децата на тренировки и на училище. Синът ми Николай играе футбол в Левски. Баща ми е много добър домакин и готвач, за разлика от мен. Аз мога само да пазарувам.

Как възпитавате децата си?
- Не е тайна за никого, че съм много привързан към тях. Не току-така успях да взема двете деца от първия брак да живеят с мен. Детето ми от Мария е на година и половина - още нищо не разбира. От наследниците си обаче искам да се изучат добре, да бъдат честни хора, пълноценни граждани и да могат сами да се борят с живота, пък аз ще им помагам. Много ме радва, че синът ми се увлича по футбола, но аз не съм му повлиял.

Връщате ли се назад към кризисните си периоди?
- Нямам обичай. Аз съм с лек характер. Имал съм черни дни, особено след контузии, след смяна на отбор в чужбина, развода, който преживях, но винаги съм успявал да изляза бързо от дупката.

Не може да отречете обаче, че имахте и шанс.
- Да, наистина, а това е нещо много определящо в живота. И в частност във футбола. Спомняте си, че навремето ни пускаха да играем в чужбина след навършени 28 години, но пак имах шанс. Бях син на известен вратар в Левски и всички казваха, че благодарение на баща си съм в отбора. Трябваше да ги убедя, че мога, че съм добър. Е, знам, че птичето веднъж каца на рамото ти...

Дразни ли ви нещо в нашето всекидневие?
- Лицемерието, което е много разпространено. Седиш с няколко човека на масата и те е страх да станеш, защото веднага ще започнат да злословят.

Как постъпвате, като ви писне от всичко?
- Лягам да спя. Или отивам на лов, на тенис, потеглям нанякъде... Не съм от тези, които носят често убит дивеч у дома си. Ловувам просто за да се разсея. Самият факт, че съм в гората, ми действа разтоварващо.

Приемат ли ни вече по по-друг начин в чужбина?
- Ако преди ни приемаха добре заради певците и спортистите, сега не е така. Много скоро недоверието към нас напълно ще изчезне.

Казват, че в последно време съпругата ви Мария Петрова много залягала над учебниците...
- Тя вече завърши образованието си в Националната спортна академия. Но не желае да става треньорка. Допада й повече да се изявява като международна съдийка и да работи за създаването на лоби на българската художествена гимнастика в международната федерация. Подкрепям я.


Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във