Банкеръ Weekly

Съдби

БОРИСЛАВ ГЕРОНТИЕВ: ОТ ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ ДО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА САН СТЕФАНО

От години вече се смята за нормално, когато напускат поста си, генералните директори на българската държавна телевизия да бъдат охулвани от общественото мнение или като некадърници, или като хитри лешояди, похапващи от парите на данъкоплатците. Затова сега като че ли е малко трудно да се преглътне, че Борислав Геронтиев, който през пролетта прекара месец и половина на шефския стол като временен директор на БНТ, през юни отново бе поканен да я оглави. И то по настояване на служителите на телевизията, част от които все още тъгуват, и то открито за времената, когато ги управляваше Иван Славков.Нищо във външния вид на 61-годишния мъж не подсказва той да се готви да се потопи в спокойствието и унеса на третата възраст. Стойката му е боксьорска, леко приведена и напомня нахакан младеж, излязъл да се поперчи по стъргалото. Отворените му ризи и костюми с ретрокройка като че ли казват, че притежателят им е формирал характера и предпочитанията си преди много години и не вижда никаква причина (и хора), заради които да ги променя точно сега.Втория път решението да стана шеф на телевизията бе по-лесно - разказва Геронтиев. - Дори имах лична мотивация да приема. Когато отстъпих от поста и станах изпълнителен продуцент през тези 45 дни, докато начело бе Владков, лично на гърба си изпитах някои недоразумения. От генерал станах редник и ежедневно ми се налагаше да се справям с проблеми, които други сътворяваха. Виждах какво става, а от позицията на човек, който вече е бил на шефския стол, знаех колко лесно нещата могат да се оправят. Сега се наемам да твърдя, че в момента в националната телевизия няма управленски проблеми. Други, породени от липса на финанси и от неясноти около външните продукции, има, но свързани с управлението - не. Спокойно мога да кажа и че най-после аз управлявам телевизията. Свободен съм. Дължа избирането си единствено на хората, с които работя всеки ден. Те могат да ме държат отговорен за едно или друго нещо. Никой друг не може да дойде и да ми каже: аз (или ние) те сложихме тук. Предложиха ме работещите в телевизията и ме избра Съветът за електронни медии, но без участието на допълнителните избирачи, които обикновено се намесват. Просто нещата бяха стигнали дъното. Събитията около и след оставката на Владков се развиха много бързо и всички бяха толкова ошашавени, че дори въпросните избирачи не успяха да реагират. На думите му сигурно може да се вярва, защото вече повече от две седмици в телевизията е тихо и спокойно. Директорът очевидно внимателно се е готвил за повторното си явяване на десетия й етаж и очевидно добре бе репетирал на кого и какво да каже. Или, за да си извоюва свободата, за която говори или за нещо друго. Още на първата си среща с журналисти с два-три добре прицелени анекдота Геронтиев нарисува картинката и посочи от къде и от кого очаква удари. Вестниците с удоволствие тиражираха думите му, че държавната телевизия се управлява от две задгранични правителства, едното от които заседава по кафетата около сградата на улица Сан Стефано, а другото - в доста по-луксозната обстановка на столичните хотели. Геронтиев предупреди още, че ако не изкара целия си тримесечен мандат, значи е объркал нечии сметки, свързани с договори на БНТ с външните продуценти, които трябва да се подпишат през август. Хайде да не казваме, че върху телевизията се оказва натиск, нека кажем, че към нея има претенции - подхвърли към репортерите още той. - И не съм аз човекът, който ще спре този натиск. Той и слонът се опитал да го спре, но накрая получил херния. Геронтиев се разхожда из етажите на телевизията повече от осем години и едва ли нещо там може да му дойде изневиделица. Занаятът да общува с хора, обичащи да стоят в сянка и винаги готови да поучават, обаче е изучил в други времена. Без съмнение не по-малко превратни от днешните. Сегашният директор на телевизията е онзи главен редактор на популярния през социализма вестник за млади поетически таланти Пулс, който оживя и запази стола си, когато някъде в началото на 80-те години на миналия век на страниците на изданието се появи стихотворението Есен. В началото на неговите строфи акростихът Долу Тодор Живков. Още тогава имах подозрение, а то през годините се потвърди, че става дума не за политически, а за криминален акт, за разчистване на лични сметки - казва главният редактор. - Преди 10-и ноември всички отричаха да са автори на стихотворението, в първите години след него, за да излязат жертви на тоталитарната машина, всички възможни негови автори продължиха да отричат. В един момент част от тях изведнъж решиха, че би било хубаво да са го написали. Всъщност негов създател, както се разбра от разследванията на Шесто управление на Държавна сигурност (по-късно хората, работили по случая, го описаха в мемоарите си), е бил предишният главен редактор на Пулс Божидар Божилов. Разбра се, че той нито е имал нещо против Тодор Живков, нито е протестирал, а просто се е опитал да отмъсти на мен, че съм му отнел възможността да бъде близо до младите поетеси в редакцията на Пулс. Това е жалката история на един псевдодисидентски акт. Не му отдавайте по-голямо значение, отколкото в действителност има. Още тогава хората, които разследваха аферата, разбраха, че става дума за разчистване на лични сметки и затова не й обърнаха голямо внимание.Преди Пулс Геронтиев е бил още главен редактор на вестник в Шумен и на Студентска трибуна. Написал е десетки книги с поезия. През миналата година, когато стана на шейсет, общинският съвет на град Шумен го награди със званието Почетен гражданин за литературни заслуги. Мислех, че вече съм приключил с активния обществен живот - пояснява той. - Това беше едно от личните ми терзания да се захвана ли с управлението на БНТ. Всеки студент по журналистика може да отиде в Народната библиотека, да вземе течението на пресата и да каже:Да, това е представлявал вестник Пулс, когато негов главен редактор е бил Борислав Геронтиев. Същото може и предстои да стане с БНТ. В телевизията обаче мнозина смятат, че временният началник толкова внимателно реди хората под себе си и мери стъпките си, че в крайна сметка името му може да изскочи и сред имената на желаещите да я оглавят и като титулярен шеф, който трябва да бъде избран най-късно в първата десетдневка на октомври. Има син и дъщеря. Синът Явор е един от най-добрите експерти по тенис в България и дълги години работи като журналист във вестник 24 часа. С него говорим много за журналистическата професия, но не специално за моите неща в телевизията - разказва бащата.- Много съм горд със сина си, той изпълни някои мечти, които аз не успях да реализирам. В своята област май е най-информираният. Никога не съм му давал акъл, като видях накъде се е насочил единственото нещо, което го посъветвах, бе да не чака да завърши с отличие и тогава да се изявява, а рано-рано да направи впечатление. Най-хубавото нещо е човек да се реализира, докато е млад. Ако не успее, той става комплексар. Иначе казано - ако мъжът не ходи по жени на младини, а го направи в по-късни години, е дори бедствие. Бохемството прилича на младия, веселящината на възрастния мъж е много съмнителна. Обяснява, че директорският пост в телевизията не го прави щастлив. Щастието е махленско понятие. Аз дори никога не съм се чувствал доволен. Доволството и особено самодоволството е качество, присъщо на свинята. Имал съм моменти на радост, например когато се роди синът ми. Дори един приятел ми каза, че вървя по улицата така, все едно съм първият човек на света, на когото се е родило момче. Радвал съм се и когато е излизала моя нова книга. Това обаче са мигове, а мигът отлита и отново те обземат съмнения. Аз съм изключително мнителен човек, а мнителността ми избива най-вече към самия мене.Обича да се връща към миналото, където очевидно стоят заключени много вино и песни. Показва през прозореца на кабинета си един от ъглите на Орлов мост, където се намирала кръчмата Дълбок зимник. Това беше мястото, където осъмвах и замръквах с моите приятели поети - спомня си той.- В три часа през нощта сервитьорите ни даваха препечен хляб, лютеница, сирене и гъмза и си тръгваха, а ние продължавахме, докато пропеем. Сутринта идваха и ни отключваха. Наричаха ни просто поетите и признанието от тях, не от някакъв литературен критик, беше нещото, което топлеше душите ни. Тогава се чувствахме наистина значими. След десети ноември книгите, които издаваме, потъват, както водата потъва в пясъка. Литераторите живеят като в някакъв резерват, самопроизвеждат се, самонаслаждават се, самоцитират се и се самоизяждат. Това не е литература, това са къщни занимания, все едно бродираш.Знае, че от престоя на горещия стол в телевизията ще събере много хули. Не очаквам благодарности и знам, че няма кой да ми ги изкаже - признава той. - Съжалявам, че няма да съм по-дълго тук най-вече защото пропускам възможността да съхраня телевизионния фонд на БНТ. Сега той е в безобразно състояние, а всъщност дори не й принадлежи само на нея. Няма друга институция, натрупала толкова богат архив от картина и спомени. Ако имах достатъчно време, бих го спасил. Ей така, за лично успокоение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във