Банкеръ Weekly

Съдби

БОРБАТА СЕ САМОТУШИРА

Опитите да се тушира българската борба вървят успешно и както е тръгнало, няма да е далеч времето, когато плещите на този славен за страната ни спорт ще се залепят на тепиха.В началото бяха едни избори за началници в бюрото на Международната федерация по борба. За там кандидатстваха двама българи - президентът на нашата централа Валентин Йорданов и шефът на Европейския комитет по борба Цено Ценов. Преди да се разбере кого ще предпочетат гласуващите, българската група вече се бе разбила на два лагера, които започнаха стръвно да си прилагат хватки и от задкулисната борба.Избраха Ценов. Битката се префасонира в кеч ес кеч без всякакви правила. Намеси се даже и легендата Боян Радев, който заклейми Ценов като комунистическа номенклатура и тунеядец. Той, според двойния олимпийски шампион, трябвало да се оттегли от международния пост в името на затвърждаване на позициите на друга легенда - Вальо Йорданов. Онези от другия лагер, които подкрепиха Ценов, мигом контраатакуваха. Схватката се затегна. Всички позволени и непозволени ресурси бяха изсипани на тепиха. Като се поумориха, героите спряха за малко да преброят жертвите. Първи отговорникът на класическия стил към нашата федерация, някогашният славен шампион Живко Вангелов, нарече враговете мишоци, мушмуроци и си тръгна. За да му помогнат по-бързо да си вземе шапката, членовете на УС на БФБ набързо гласуваха за освобождаването му с клатушкащо се мнозинство.После взе, че падна главата на треньора на класиците Иван Цонов, който бе парекселанс изгонен, но твърди, че сам си е отделил главата от раменете. Както в онзи фокус на Мистър Сенко.След това дойде ред на груповата оставка на четирима от ръководството на БФБ, които не са случайни играчи, и отдалеч мирише на временно отстъпление за прегрупиране на силите. Великанът по ръст и по заслуги Александър Томов, паралията Георги Илиев, известните състезатели от близкото минало Рангел Геровски и Борислав Величков дори сътвориха гневна декларация срещу опонентите си и я разпространиха чрез БТА. Работата става дебела, защото тия дни Вальо Йорданов замина по олимпийски дела в Лозана, Швейцария, и няма да го има месец. Отсъствието му, без съмнение, ще се използва от враговете му за опит за преврат. Иначе няма да е според правилата на конспирацията. Нещо ще се случи. Засега върви артилерийската подготовка за блицкрик, която включва оставки, декларации, ултиматуми, заплахи. После ще се премине към по-твърдите форми: искове за извънредни събрания и съдебни дела и т. н.Едните, да ги наречем Йордановистите, ще се защищават, атакувайки със законната сила на властта, която имат, другите - низвергнатите, ще атакуват, защищавайки се, с козовете, които твърдят, че крият в ръкавите си. Да видим, на първо четене, кои са тези козове: незаконосъобразно отстраняване на Живко Вангелов от УС на БФБ, нарушения на финансовата дисциплина, неадекватно разпределение на средствата. Това е. Останалите доводи са литература: неаргументирани промени в ръководствата, слаба дисциплина, личностни противоречия, липса на стратегия. В едно са прави низвергнатите - открай време във федерацията има сериозни разногласия. Те ту избухват, ту позатихват, но остават и постепенно се превръщат в стил и метод на работа. Стил и метод, създаван и налаган и от критикуващите го сега.Низвергнатите нападат, че УС не се събирал редовно на заседания. Това е толкова наивно, че чак му е неудобно на човек. Първо, още при избора на олимпийския шампион Вальо Йоорданов за президент се знаеше, че на него ще се разчита не толкова за оперативната работа, а за по-представителните й функции и връзки със света. Сега - защо отсъствал често. Второ, останалите управленци не само са твърде много, за да успяват да се събират, но са и доста различни като нагласа и професионални ангажименти, че да се разчита на вечен консенсус между тях. Пък и работа не се върши със събрания и заседания. Ясно е, че формулата с употребата на безспорния престиж на Йорданов не заработи докрай. Това се видя и на изборите за нови членове на бюрото на световната централа. От друга страна, мнозина от нашите дейци на борбата се дразнят от този престиж и не могат да си намерят място от завист и мъка. Факт е обаче, че не бе сторено нужното за обединение около името на шампиона и за единни действия. Не стана и другото - да се завъртят в здравословно обращение за напредъка на този спорт парите, които наливат в него бизнесмените - бивши борци, като Гриша Ганчев и Георги Илиев. Ганчев даже се оттегли по едно време, засегнат от конфликта между неговия клуб и федерацията, а сега и Илиев се извърна. Видно е, че центробежните сили в този иначе мъжки спорт непрекъснато поставят в партер всеки, който рачи да направи нещо свястно. А това, че низвергнатите сега се опълчват срещу лошата работа в клубовете, с децата и юношите, с треньорите, е също наивно и отколе известно като метод и стил на критика. То няма да хване дикиш при по-сериозните анализатори на процеса на разрива. Достатъчно е да попитаме: къде бяха довчерашните членове на управата? Какво предложиха за оправяне на нещата? Колко пъти удариха по масата, преди да напишат заявленията си за напускане? Или може би други мераци ги тласкат към това упражнение? Дори да успеят, и тях след време ще се опитат да ги свалят по същия начин. Ако дотогава, разбира се, е останало нещо от великия някога български спорт - борбата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във