Банкеръ Weekly

Съдби

БОРБАТА С ДОПИНГА СЕ СКАРА С ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

БОРБАТА С ДОПИНГА СЕ СКАРА С ПРАВАТА НА ЧОВЕКАОт последните действия на Световната антидопингова агенция (WADA) и на нейния шеф Ричард Паунд се разбира, че там са решени да доведат до победен край войната с допинга. Агенцията приема постепенно функциите на спортна полиция с практически неограничени правомощия. Паунд признава, че 99 на сто от спортистите са абсолютно чисти, затова пък единият процент нарушители щял да бъде ударен с пълна сила. За начало Паунд предлага изработеният неотдавна Антидопингов кодекс да бъде включен в законодателствата на всички страни, участнички в олимпийското движение, като междуправителствено съглашение. Не е ли обаче това преголяма претенция на WADA? Агенцията бе създадена преди пет години от обществена организация - Международния олимпийски комитет (МОК), и всички основополагащи нововъведения в олимпизма се прокарват не чрез държавата, а чрез националните олимпийски комитети - също обществени структури. Наистина, допингпробите се обработват в правителствени лаборатории, но това е непременно условие, а и основното финансиране на WADA се осигурява от МОК - всяка година по двайсет милиона щатски долара. Няколко държави също подпомагат агенцията с пари, само че сумите не надвишават половин милион долара годишно. И ето че сега WADA предлага сделка на междуправителствено равнище, което поставя проблеми от юридическа гледна точка.Доста спорно е и положението, при което страните, които откажат да подпишат Антидопинговия кодекс, могат да бъдат отстранени от олимпийското движение. Всички фундаментални принципи на това движение се определят от Олимпийската харта, а там за подобна дисквалификация не става дума. От какви документи тогава ще се ръководят в случая смелите антидопинговци!? Редица точки от новия кодекс могат да се разглеждат и като нарушения на правата на човека. Например WADA настоява за тотален надзор върху движението на спортистите - от клуб в клуб, от държава в държава, от континент на континент. Спортистът ще бъде задължен да информира допингполицаите за своите придвижвания по планетата, както и да допуска агентите на WADA да му вземат проби, когато пожелаят и където го сварят. Отказът да отвориш вратата може да ти коства дисквалификация от спорта доживот.И друго: от кодекса не се разбира: смята ли се спортистът за виновен, ако допингпроба А е положителна? Или трябва да се чака резултатът и на проба Б? Не са определени и конкретни срокове за отстраняване за едни или други нарушения. Не е разгледано и положението с прословутите астматици, които с разрешение на МОК използват забранени препарати, необходими (уж) за лечението им. Далеч не само тези са забележките към кодекса. Едва ли е утешителен и фактът, че Ричард Паунд признава само двайсетина от направените от членове на МОК около сто предложения за поправки. Той все пак се надява, че слабостите на документа ще бъдат отстранени и че кодексът ще бъде утвърден тази пролет. Това обаче според някои наблюдатели може да не стане дори до Олимпиадата в Атина догодина - националните олимпийски комитети, правителствата, МОК и WADA са още далеч от консенсуса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във