Банкеръ Weekly

Съдби

БОРБАТА С БЕДСТВИЯТА - САМО В РАБОТНО ВРЕМЕ

В българския преход се утвърди гениалната концепция пари нема, действайте. Дали за да възстановят баланса, или по други причини, но властите проявяват склонност към точно обратния принцип - да харчат смело парите, независимо дали извършват дейност, или не. Поредното потвърждение дойде миналата седмица, когато на обществото с гордост бе представен чисто новият Национален център за медицинско осигуряване при кризи (НЦМК). Създаването на подобна структура бе задължително - и заради променените условия в глобалната сигурност, и заради изискванията на НАТО. Така че реакцията на кабинета е похвална и даже може би не е чак толкова закъсняла, като се има предвид, че парламентът още не е съумял да приеме Закона за управление при кризи. Неудобният въпрос в случая е само доколко адекватна е тази реакция? Истината е, че на този етап зад внушителното наименование се крие служба с една шепа служители, със седем компютъра, една телефонна линия и две набързо опразнени помещения във Военномедицинска академия. В момента ние виждаме само едно заместване на реалния кризисен център, призна пред БАНКЕРЪ д-р Красимир Гигов, главен секретар в Министерството на здравеопазването. Според него средствата са осигурени и схемата на действие е разработена, но ще трябва време тя да се задейства. Междувременно обаче само за едното отчитане на дейност НЦМК ще похарчи 2.4 млн. лв. бюджетни средства до края на годината. От здравното министерство уверяват, че парите ще дойдат от реализирани икономии в тяхното ведомство, което съвсем не зачерква въпроса дали те не биха могли да се изразходват и по-рационално? А от догодина центърът ще се финансира и от Министерството на отбраната, както и от правителствената комисия за защита на населението при бедствия и аварии. По замисъл целта на НЦМК е да координира евакуацията, транспортирането и медицинското обслужване на пострадалите при аварии, природни бедствия и терористични атентати. Звеното ще трябва да поддържа постоянна връзка с МВР, Гражданска защита, Националния ситуационен център съм транспортното министерство и Бърза помощ. За да изпълнява тези функции, ще му е необходима постоянна, точна и актуална информация за обстановката в страната, за свободните легла във всички лечебни заведения и за капацитета им да поемат спешни случаи. Амбициите са структурата да консултира български спасители дори извън територията на България, а също и да подготвя медицински кадри за действие при извънредни ситуации. Задачите при всички положения не са леки, но стават направо неизпълними при сегашния щат на НЦМК - седем души. Чак през 2005-а ще бъдат привлечени нови кадри, за да се попълни планираната бройка от 23-ма специалисти. Тогава се предвижда да бъде завършен и новият дом на центъра - триетажна сграда до ВМА с площ 600 кв. метра. А дотогава седмината координатори ще си седят в двете зали в академията, и то на нормален работен ден. Денонощни дежурства не се предвиждат, така че терористите явно ще трябва да подготвят атентатите си в часовете от 9.00 до 17.30. През останалото време функциите на НЦМК ще се поемат от същите структури, които ги изпълняваха и до момента. Липсата на собствена сграда далеч не е най-сериозният проблем пред новородената служба. Никак не е ясно как тя ще събира необходимата й информация и ще координира действията на спасителните екипи, след като днес разполага само с две телефонни линии, отстъпени временно от ВМА. За компенсация на двете слушалки дежурят общо 16 телефонистки, както увери директорът на академията ген. Стоян Тонев. Сигурно им е малко тясно, но няма как да го установим със сигурност, защото при откриването на центъра ръководителите му пропуснаха да съобщят пред медиите номерата за връзка. А иначе и тази пречка ще бъде отстранена с времето - предстои създаването на модерна телекомуникационна мрежа, която да поддържа до 40 връзки едновременно. Впрочем проблемите около управлението при кризи не засягат само координацията, твърдят експерти и изтъкват лошата организационна структура на звената за Спешна медицинска помощ. Сега се обсъждат варианти за оптимизирането й - съобщи д-р Красимир Гигов. - Необходимо е също спешно подновяване на автомобилния парк. Здравното министерство в най-скоро време ще обяви обществена поръчка за закупуването на нови линейки в допълнение към десетте, за които излезе обява още на 8 юли. За последен път нови такива автомобили са били закупени през 2001-ва, и то само два (на стойност 72 840 лева). Остаряла е не само техниката на Бърза помощ, но и нормативната база. Основният документ, който дефинира дейността на системата, е Наредба №25 от 4 ноември 1999 година. Тя е променяна през 2001 г., но и новите текстове будят недоумение и са определени от специалисти като абсолютно неадекватни.Така че, ако целта при тържественото създаване на Националния център за медицинско осигуряване при кризи е била да ни убеди в енергичността и ефективността на властите, то резултатът очевидно се разминава с нея. Може би службата ще заработи и ще докаже полезността си някъде в неуточненото бъдеще. Но днес тя изглежда просто поредният паразит, присаден към и без това изнемощялата здравна система. При това положение ни остава само да се молим да не се налага да попадаме под грижите й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във