Банкеръ Weekly

Съдби

Божидар Икономов: АРТИСТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ БОРИ ЗА ЦЕНАТА СИ

Един от най-известните ни художници, чиито творби отдавна са познати отвъд пределите на България - Божидар Икономов, е наложил своята запазена марка върху плаката от десетилетия. Той работи по правилата на пазарната икономика от самото начало на кариерата си. Точно в тези условия Икономов най-накрая успява да получи истинската цена за творбите си, за разлика от мнозина колеги, които трудно се оправят през последните десет години. Истински светски лъв, галантен джентълмен, непрекъснато в движение - това е Божидар Икономов в очите на страничния наблюдател. Но той е и личност, която държи на рода и семейството си, радва се на красивия си 19-годишен син Константин и е убеден, че основните ценности в живота са моралът и достойнството. Женен е от 30 години за Заза, най-красивото момиче в София, както се хвали той. Бил е секретар на секция Графичен дизайн в СБХ. Икономов е един от основателите на първото частно международно триенале на сценичния плакат, което се представи в галерията на Шипка 6 в София.В художническата гилдия няма човек, който да не познава Божидар Икономов. Но той е също толкова известен и сред писателите, издателите, оперните и поппевци, сред журналистите, кинаджиите, лекарите и академичните среди. С обичайната си усмивка, с комплиментите си към дамите и със забавните истории, които обича да разказва. Дари, както го наричат близки и приятели, обикновено е център на вниманието. Но не се лъжете - този бонвиван е човек с изключителна работоспособност и бликащ талант, готов винаги да разнищи една идея и да й вдъхне живот. Обича безкрайно професията си, която е и неговото хоби. В момента най-голямото му вълнение е свързано с триеналето на сценичния плакат, което се провежда в София, и Икономов нетърпеливо очаква оценката на публиката. То е негово и на колегите му Божидар Йонов и Албена Спасова дело.Преди години тройка дава живот на единственото частно триенале за сценичен плакат в България. Едва ли някой друг може да се похвали с подобна реализирана идея, донесла и успех, и пари във времената, когато тотална бедност е налегнала художниците. Дари е моторът на начинанието - половината от времето му е отдадено на това триенале, признато отдавна в света. То се нарежда сред такива престижни традиционни прояви като тези във Варшава, Бърно, Мексико, Токио.Изложението има един-единствен аналог - в Германия. Там то се прави на четири години веднъж и се показва театрален плакат. Криза в потреблението на изкуство има в целия свят, но у нас, българите, все още е останало нещо възрожденско. Божидар Икономов и неговите колеги са от хората, които са разбрали, че не могат да чакат от държавата да ги субсидира, и са наясно, че сладкият живот на някогашния художествен елит безвъзвратно е свършил. Сега има пазар, на който всеки трябва да се бори за цената си. Толкова колеги искат да покажат изкуството си. Сега всеки може да демонстрира творбите си в ИНТЕРНЕТ. Но преди години това беше невъзможно, казва художникът. И до ден днешен за участие в триеналето не се плаща такса, луксозните каталози се подаряват, творците покриват само транспортните разноски. През 1995 г. разбрахме, че трябва да се оправяме сами, защото срещу Иван Евлогиев (б.а. - който е спонсорирал изложбата) бяха повдигнати обвинения за нарушения на закона. А искахме да има второ триенале, макар и без този основен спонсор, връща се във времето плакатистът. Тази и миналата година ги субсидира фондация Про Хелвеция.Най-сериозен успех има театралният плакат, но той търпеше и най-малко цензура в близкото минало - разказва Икономов. - Дори през комунизма се знаеше, че артистите са широко скроени и винаги са готови да пуснат нещо по-смело в годините преди 1989-а. Свидетели бяхме как се спираха спектакли, но малцина се замислят, че заедно с постановка на кино отиваше и плакатът за нея. Или обратното. Колко анекдотични истории имаше...Преди историческия за страната 10 ноември всеки театър има и свой плакатист. Икономов работи тринайсет сезона за Националната опера. Изработва си свой стил и начин на възприятие. За съжаление театралите се оказват неподготвени за новото време и след 1989-а всичко замира. А как намира начин да работи в новите пазарни условия? В годините на пълна уравниловка, когато управляващата каста живееше много по-добре от богатите хора преди тях, беше трудно да се бориш за стойността на труда си. Ако си талантлив и кадърен, можеше донякъде да пробиеш. Затова още тогава работех по същия начин, по който и сега.В онези години той прави на месец по 30 работи - оформя книги, грамофонни плочи, рисува плакати за кино и театър. Разбира се, на ниска цена - според тарифите. Работил е с всички филмови режисьори в продължение на години на плакатите на фестивала Аполония са неговото дело. Страхотно е усещането да видиш плаката си на улицата - всъщност това е нашата галерия. До ден днешен като зърна нещо мое на някоя стена, се радвам, признава си Икономов. Плакатистите се подписват дискретно - в долния десен ъгъл на плаката, макар че професионалистите веднага могат да познаят автора по почерка му.Времето на парадоксите не свършва. За огромна своя радост Икономов вече може да поиска цената за труда си и да я отстоява. Но заради стеснения пазар и липсата на пари му се случва да губи клиенти. Освен това художникът е обект на нелоялна конкуренция, тъй като много негови колеги продават труда си на безценица. Само в София има над 1000 рекламни фирми, които работят без художници. Те да убедени, че компютърните специалисти могат да ги заменят, а те или крадат, или правят самодейни грозни неща. А хватката е тъкмо в това - да бъдеш уникален, да измислиш нещо само твое. Най-лесно е да бръкнеш в ИНТЕРНЕТ и да изплагиатстваш, негодува художникът. - В рекламната ниша у нас, която все още не е разработена, има предостатъчно място за всички.Проблемите нямат край, работата също, но когато заговори за рода си, Икономов се променя. Брат му - Владислав Икономов, е кинорежисьор. Баща им е родом от Щип, Македония, и е имал осем братя и сестри. Петима отишли да си търсят късмета в Щатите. Двама от чичовците се върнали да се бият в Балканската война. Бащата на Божидар става търговец, заможен човек, който така и не можал да разбере защо и двамата му синове, израснали между хора на бизнеса, се отдават на изкуството. Но и старият Икономов признава, че е седял в кафенетата с художници и писатели, че е бил виден столичен покерджия.Дари не крие възхитата си от енциклопедичността на брат си, от неговата ерудиция и талант. Приличат си по естествеността и лекотата на характера. Брат ми е единственият човек, с когото никога не се хващам на бас, смее се Божидар. Свързват ги общи интереси, общи приятели, обща работа. Двамата са еднакво емоционални, обичат вкусната храна в хубави ресторанти, защото са признати гастрономи. Наследникът на Божидар - Икономов-младши, е на 19 години и няма желание да стане художник. Ориентирал се е към фотографията.Той е от компютърното поколение, което не чете книги. В къщи стените са отрупани с книги като в библиотека, но сега младите са лишени от тръпката да хванат книга в ръка. Естествено те имат други занимания. Аз не бързам, вярвам, че синът ми ще намери своя път.Божидар Икономов е категоричен, че нещата в живота трябва да идват спонтанно и с желание. Навремето той се е заинатил да стане художник и кандидатствал три пъти в Художествената гимназия. Убеден е, че усилията му не са били напразни. Гимназията му е помогнала да стане свободен творец и да повярва в чистотата на изкуството. В академията попада в една - по думите му, задръстена и мухлясала среда, и за съжаление там нищо не успял да научи. Не се дипломира заради брадата, която носи и досега. Определят я като неприличен външен вид. Години наред, когато минавах покрай сградата, пресичах и отивах на другия тротоар - разказва Икономов. - Мъчно ми беше единствено за родителите ми. След година-две спечелих първия си конкурс, получих страхотен тласък, станах член на Съюза на българските художници, върнах се с първа награда от Италия и така нещата потръгнаха. Така че мога твърдо да кажа, че съм възпитаник на Художествената гимназия и на двама души, които за съжаление вече не са сред нас - Димитър Арнаудов - Диди и Иван Иванов.Божидар Икономов е на 30 години, когато излиза от България за първи път. Много пъти е пресичал океана, за да покаже творбите си в САЩ, Канада и Мексико. В Страната на изгряващото слънце излага в най-престижната галерия в света. Приятел е с колеги от всички континенти. Градът, в който се чувства най-добре, е Ню Йорк, макар че е бил там само три пъти. За него това е космополитен, едновременно фантастичен и човешки мегаполис, който го е впечатлил дълбоко, и затова той приема много лично трагедията на 11 септември. Но за художника най-красивите места на планетата си остават Пловдив и Созопол. Все пак и те биха били само купчина тухли, ако не са свързани с приятелите му.И понеже всичко при него започва и свършва с рисуването, за финал на нашия разговор го питам какъв съвет би дал на млад художник. Не прави халтура! Времето минава много бързо и когато се обърнеш - зад теб няма нищо. А голямото удоволствие на всяка професия е да показваш творенията си, без да се срамуваш.

Четете още

Параграф22 Weekly

МВР: скъпи на триците, евтини на брашното

Областните дирекции на министерството търсят да назначават лица по трудовия кодекс, вместо полицаи. Още »
Банкеръ Weekly

Банкови такси цъфнаха по запорните сметки

Лобистите на трезорите в парламента са неуморни. Още »
Банкеръ Daily

Президентът: Русия не ни е враг, а опонент

Много от българските политици до момента не са казали и дума за това, че една държава окупира територията на друга независима държава и се проведе един незаконен... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във