Банкеръ Weekly

Съдби

БОЖИДАР ДИМИТРОВ РАЗВЯВА БАЙРАК И ПОДГОТВЯ ОТГОВОРИ

Божидар Димитров, обявил себе си за държавен историк, направи триумфално турне в провинцията: развя байрак над Лютица, изказа се за произхода на гроздовата ракия, оспори местоположението на Дионисиевия храм, подигра величеството в Пазарджишка Марица (но го похвали верноподанически от екрана на Всяка неделя!), призова към създаване на музей в Ивайловград, определи 5 млн. лв. бюджет за създаване на специализирана полиция за охрана на културно-историческите паметници, съпроводи министър-председателя при посещението му в Старосел и пр. Медийните му изяви през това лято биха всички национални рекорди и напомниха онзи стар виц, в който гражданинът умира от глад, консервата с копърка кротко лежи на масата пред него, но той не смее да я отвори. Току-виж и оттам пропяла Лили Иванова.Само едно нещо не направи Божидар Димитров - никъде в провинцията не занесе току-що благословения от Министерския съвет проектозакон за паметниците на културата, изфабрикуван с неговото активно участие. И докато пустосваше наляво и надясно иманярите и иманярството, г-н Димитров не си направи труда да обясни как без тях ще попълва фондовете на поверения му музей, щом в проектозакона не се предвижда създаването на пазар за подобна стока! Но гръмогласният му медиен монопол има точно подобна цел - да манипулира тълкуванията, докато акустиката за други мнения се сгуши около точката на замръзване по всички скали. Господинът дори започна да ухажва прочулата се вече Люлина - домашния министър на културата на Божидар Абрашев. Която пък не можа да покрие гафовете на своя съпруг, заявил в кърджалийския вестник Нов живот (бр. 167 от 3.09.2002), че музеи ще се продават, ако не са национално богатство. Адашът на министъра лукаво е мълчал. Затова пък е взел огромно предимство на вътрешните страници на същия брой, опъвайки цял чаршаф под формата на интервю. Там, разбира се, той говори за концесии (с богат личен опит!), с което се надсмива и над по-стария Божи дар, и над неговата министърка на домашната култура.В София Божидар Димитров има нелеката есенна задача да разсъждава върху постановлението от 2 май 2002 г. с N18878/02 на Софийска районна прокуратура и преписката N13796/02 на 9 РПУ-СДВР за финансови нарушения в особено големи размери. Проблемът му е личен, както и на онези държавни мъже, които го удостоиха с доверието си. Не би било зле обаче да притурим към есенните занимания на г-н Димитров още една тема за размисъл, този път обществено значима. Голяма част от ратифицираните от Република България международни договори в полето на неговата компетентност и действия не са обнародвани и това ги поставя извън вътрешното ни право. Последните нямат предимство по смисъла на чл. 5, ал. 4 от конституцията пред нормите на вътрешното законодателство. Което пък ни прави силно уязвими по пътя за присъединяването ни към Европейския съюз.Макар ратифицирани и обнародвани, други договори не са влезли в сила или са излезли от сила, поради което също са извън приложното поле на чл. 5, ал. 4 и също ни правят силно уязвими пред европейските партньори в присъединителните преговори. Като справочна литература препоръчваме на г-н Димитров книгата Културно-исторически ценности - правни аспекти (1998) на Веселин Божиков и Николай Янков. И му пожелаваме приятно четене във времето между две интервюта или две обемисти статии по въпроси с неограничен обхват - от античната до съвременната ни история и култура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във